Защо Бог не опровергава науката?
Докато си преглеждах Facebook-а, попаднах на забавен споделен линк – Защо науката не опровергава Бог от който останах надълбоко потресен в дъното на научнолюбската си душа.
Не знам дали такава публикация има в списание TIME ( от Диана.БГ проверихме – има такава. Ето я. А тук е превода ѝ на български език ) и почтено казано не ми се занимава да я диря. Но хайде да помислим малко върху тази „ вест “ или още по-добре – да обърнем въпроса – за какво Бог/църквата/религията не опровергава науката?
Организираната вяра, без значение коя, съществува от хиляди години, доста повече от колкото съществува проведената просвета – Асирия, Вавилон, Египет, Гърция, Рим, Юдея, Византия, Рим … всяка една вяра твърди, че нейния мавзолей е създателя на това, което имаме и всеки един реалностен създател е необхватен и несравним. И всяка една вяра заплашва, че в случай че се бъркаш в работата на боговете ще свършиш зле (спомнете си Прометей, Сизиф, изгнанието на Юдеите) …
Но в някакъв миг хората отвръщат глава от боговете си и стартират да се пробват да опознаят света в който живеят, макар експлицитната възбрана, макар страха от божието възмездиe (или това на църквата през тъмните векове). И с всяко неразрешено знание се раждат нови неща. Човека стартира да твори не в сгода на един или няколко богове, а за индивида. И с всеки прогрес религията, без значение коя, виждайки че губи почва се опълчва, само че когато барикадата на познанието и е премината, тя се отдръпва зад нови стени, по-високи и по-силни от предните, само че и те биват сломени от индивида и науката.
Когато Коперник споделя, че Земята се върти към Слънцето, църквата застава против него, с цел да отбрани догмата си. Последователите на неговата доктрина биват гонени и преследвани за осквернение. Тогава религията отстъпва и си окопава във възрастта на Земята …
Когато науката се опълчва на вярата, че заболяванията идват от неприятни духове или са наказване господне, религията прави всичко допустимо да спре напредъка, тъй като счита, че единствено тя има екскулизивно право над лекуването … После се появява пеницилина, стерилизацията и всички тези неща, които знаме през днешния ден и религията се окопава към възникването …
С всяко научно изобретение, което лишава от божeствената творителност по метод неподлежащ на оборване, религията отстъпва и намира нова теза зад която да се окопае и да я сочи като знак на божествено изначалие, само че в нито един миг Бог или боговете не съумяват да опровергаят науката. Отстъпват и губят почва под всезнаещите си нозе, до момента в който науката, която не се опасява да признае, че не знае, напредва. Бавно и методично. Понякога като свлачище, от време на време като хладилник. Но постоянно напредва – потвърждава нови и нови способи, по които религията не е права.
Да, науката към момента не може да изясни еднопосочно от къде са зародили най-простите аминокиселини, трансформирали се в прадеди на днешния живот, само че за това пък нито се срами да каже, че не знае, нито пък има желание да спре да пробва.
Бог (религията) не може да опровергае науката по една доста елементарна причина – Бог е нетърпящ смяна абсолют, които е подреден, до момента в който науката е търсене във безконечния безпорядък, на това, което сякаш Бог е наредил.
Откровено погрешно е че науката не е обяснила произлизането на мислещото творение, на нереалното мислене, на самоосъзнаването – мозъкът, нереалното мислене, спомените, творчеството, всичко това, което през днешния ден назоваваме схващане е елементарен постепенен механизъм за по-бърза и по-добра акомодация. Създания, които се приспособяват към повече условия оцеляват по-бързо. Там където природата не е задоволително бърза, тъй като има потребност от 2-3 генерации, се развива това което назоваваме разсъдък – адаптивно и нереално подхождане към казуса – намираш решение на бързо настъпващи екологични фактори. Огъня в зимната нощ. Намаляването на смъртността от болести, когато опечеш месото. Оформянето на осъзнаването, че избран тип трева, откакто пораства на несъмнено място, значи може да бъде преместена и отгледана, с цел да имаш за идващия сезон. Възможността да мислим и да се показваме, да имам нереално осъзнаване на нещата, не е някакво знамение – то е елементарна разновидност, опитваща да обезпечи оцеляването на типа ни. Даваща ни опция да оставим завещание, което да продължи рода … човешкия жанр.
Не мисля, че науката би трябвало да опровергава Бог, тъй като науката не цели да отнеме божествената годност – науката е безпристрастна. Тя се движи от и за придобиването на нови познания. За акта на разкриване и облекчаването на човешкия живот. Тя няма за цел да унищожи или да отнеме от Бог, има за цел да реализира нещо, макар пречките. Но откакто църквата счита, че науката би трябвало да опровергае Господа, за какво Господ не опровергае науката? Или е изгубил гласа си в хилядолетията през които е променял същността си? Защото боговете на Елините са отмрели, както и тези на Римляните, само че Аристотел го помнят и тачат, законите на Архимед са още годни, Евклид, Питагор …
А господ? Кой уважава в днешно време гръмовержеца, да не приказваме за безпорядък, небе, земя?
Боговете отмират с отмирането на вярата в тях. Религията им изчезва, губейки почитатели и ли с отминаването на времето на своята полза, само че през днешния ден помним какво са разкрили учени живели преди хилядолетия. Помним имената им и техните постижения вършат актуалния живот вероятен.
А за какво въпреки всичко Бог не е опровергал към момента науката?
Инфо: Anavaro.com
