Подгрява ли се нов „десант“ за превземането на „Дунарит“?
Докато Обединена Европа изрично заявява решимостта си да се бори с корупцията на всички равнища - избирайки Лаура Кьовеши за европейски основен прокурор - в България се завъртяха схеми, посредством които да бъде даден отпор на възможното й „ вмешателство “ в нашенските батаци.
Очевидно някой се стреми да предотврати опцията да „ поддържа “ тинята в правосъдната ни система във типа, който устройва „ елита “ на нацията ни.
Повече от показателно за това е развиването
на някои от емблематичните за последните години процеси, свързани с преодоляването на активите на фалираната преди пет години Корпоративна комерсиално банка.
Наскоро, съвсем като от ръкава на факир, за следващ път в общественото пространство изскочи явно „ болната “ (чудно за кого ли?) тематика със собствеността на русенския оръжеен цех "Дунарит ". Отначало публиката беше „ подгрята “ с новината за топлата (уж) връзка сред компания „ Емко “ и нейния притежател Емилиян Гебрев и лансирания от прокуратурата скандал с „ московските шпиони “. Номерът обаче не мина, тъй като - за разлика от така наречен способени инстанции, хората помнят какво се е случило няколко години по-рано: потегля Гебрев да купува "Дунарит ", в София идва "една братушка ", след което Гебрев и синът му се озовават в болница... натровени и с заплаха за живота. Тоест - няма по какъв начин прокуратурата хем да разполага с доказателства, че Гебрев играе в интерес на Москва, хем да проверява същата тази Москва за несполучливото нападение против него. Доколкото някой въобще проверява нещо по този въпрос, естествено.
И тъй като в огромната политика шизофренията е по-скоро рискова, в сравнение с неприлична, подмолните кандидат-собственици на "Дунарит " взеха решение да заобиколят настоящото законодателство по заобиколен път. Чрез раболепно обслужващите ги медии, те разпространиха „ новинарската гръмотевица “, че Комисията за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество (КПКОНПИ), ръководена до неотдавна от новоизпечения ни консул във Валенсия Пламен Георгиев (прочул се като Пацо Терасата), е
„ спряла с финален правосъден акт “
вписването на нарастването на капитала на „ Дунарит “ посредством издаването на 60 000 000 налични поименни акции с номинална стойност от 1 лев в интерес на „ ЕМКО “ ООД.
„ Банкеръ “ от дълго време следи сагата към русенският оръжеен цех и напълно закономерно взехме решение да се разровим в формалните документи по партидата на сдружението в Търговския указател.
Оказва се, че единствено преди дни - на 20 септември - „ Дунарит” е внесъл всички правосъдни актове, свързани със разногласието към увеличението на капитала на дружедтвото. Цитираме този документ буквално:
" ОБЯСНИТЕЛНА ЗАПИСКА от „ ДУНАРИТ” АД,
представлявано от Изпълнителния шеф Петър Великов Петров, посредством адв. К. Станимиров (накратко „ Дунарит” АД)
УВАЖАЕМО ДЛЪЖНОСТНО ЛИЦЕ Пожарна охрана РЕГИСТРАЦИЯТА,
От името на представляваното от мен сдружение, депозирам актуалната обяснителна бележка, с която Ви известявам за следното:
1. Определение № 326/24.08.2017 година, постановено по ч. т. д.№ 249/2017 година, по разказа на ОС-Русе (накратко „ Определението “), вписано под per. № 20170828102115 по партидата на „ Дунарит” АД, с което е спряно регистърното произвеждане по Заявление обр. А5 с вх. per. № 20161102145523/02.11.2016 година, е обжалвано в законоустановения период пред Великотърновския апелативен съд (ВТАС).
2. По тази тъжба, пред ВТАС е формирано ч. т. д.№ 359/2017 година, по което Апелативен съд - Велико Търново, е постановил Определение № 238/27. 11. 2017 година по ч. т. д.№ 359/2017 година, на ВТАС, с което обезсилва Определението, с което е спряно регистърното произвеждане по Заявление обр. А5 с вх. per. № 20161102145523 по партидата на „ Дунарит “ АД (приложено).
3. Определение № 238/27. 11. 2017 година, по ч. т. д.№ 359/2017 година на Апелативен съд - Велико Търново, е обжалвано пред Върховен касационен съд (ВКС) от Комисията за лишаване на нелегално добито имущество, като с Определение № 273/14. 06. 2018 година по ч. т. д. № 1128/2018 година, Търговска колегия, I отд., по разказа на Върховен касационен съд, Върховният касационен съд не е позволил касационното му обжалване (приложено).
Определението на Върховен касационен съд е финален правосъден акт, който не предстои на обжалване, заради което и от датата на неговото постановяване (14. 06. 2018 г.) - Определение № 326/24.08.2017 година, постановено по ч. т. д. № 249/2017 година, по разказа на ОС-Русе, е обезсилено и не съществува в правния мир като годен правосъден акт.
Моля да съобразите показаните правосъдни актове, при осъществяване на законовите си отговорности.
ПРИЛОЖЕНИЕ:
1. Определение № 238/27.11.2017 г, по ч. т. д. № 359/2017 година на Апелативен съд - Велико Търново (заверен препис);
2. Определение № 273/14.06.2018 година по ч. т. д. № 1128/2018 година, Търговска колегия, I отд., по разказа на Върховен касационен съд (заверен препис).
Дата: 20. 09. 2019 година, гр. Русе, адв. К. Станимиров "
Дори от повърхностния прочит на документите става изрично ясно, че на 2 ноември 2016-а „ Дунарит “ АД е внесло заявление в Агенция по вписванията за увеличение на капитала, само че още на идващия ден (3 ноември) получава отвод. Абсолютно нестимулиран (от позиция на закона, естествено), тъй като даже за най-изпечените адвокати, каквито служителите в организацията сигурно не са, е парадокс да проучат и да проучват обстоятелствата и събитията по случая за пет-шест работни часа.
На 13 март 2017 -а Великотърновският апелативен съд (ВТАС) почита жалбата на "Дунарит " против Агенцията по вписванията и постановява нарастването на капитала на сдружението да бъде вписано в Търговския указател.
Очевидно, това развиване на събитията не се харесва на който би трябвало и в дейностите против "Дунарит” и „ Емко” се включват нови играчи. Техните дейности наподобяват разнопосочни, само че единствено на пръв взор. Няма друго пояснение за единомислието и единодействието сред частната офшорка "Виафот " и КПКОНПИ, която би трябвало да обгрижва само държавните и публичните ползи, само че която - в цялостна естетика с "офшоркаджиите " - желае същото: АВ да не вписва нарастването на капитала на "Дунарит ".
Усилията им се увенчават с цялостен крах. Първо Апелативният съд във Велико Търново обезсилва определението на русенските магистрати и оставя без разглеждане молбата на КПКОНПИ за прекъсване на регистърното произвеждане за нарастването на капитала като неприемлива . А по-късно тежката си дума споделя и Върховния касационен съд, който отхвърля касационната тъжба на КПКОНПИ и с Определение № 273 от 14 юни 2018-а удостоверява определението на ВТАС. Преведено на човешки език, това би трябвало да значи три неща:
определението на Върховен касационен съд е дефинитивно и не предстои на по-нататъшно обжалване;
въпросното определение е безусловно наложително и за КПКОНПИ, и за офшорката, и за Агенцията по вписванията;
нарастването на капитала би трябвало да бъде вписано в Търговския указател, макар "нечие " отвращение.
Както можем да се досетим,точно този акт на Върховния касационен съд, влезнал в действие преди година и три месеца,
въобще не важи за Министерството на правораздаването и подопечната му Агенция по вписванията.
Тоест - до ден сегашен нарастването на капитала на „ Дунарит “ по този начин си и остава - невписано! Въпреки всички обети на ръководещите, че върховенството на закона у нас било факт и правосъдният мониторинг от дълго време трябвало да отпадне.
Що се отнася до продължаващата към този момент трета година сага към собствеността на оръжейния цех, тя умерено би могла да залегне в учебниците под заглавие „ Примери за това какъв брой парадокси може да сътвори нашенската правосъдна система?! “
Историята е повече от безумна, с цел да бъде даже и поучителна.
От 2016-а насам компания "Емко " е придобила акциите на "Дунарит " и става мажоритарен притежател на оръжейното дружество. По това време е взето и решението за нарастване на капитала. Трудно е да си разбираем кому пречи опцията на едно дружество да се развива и да обезпечава работа на хиляди служащи и чиновници, и да работи за повишението на по този начин стремежи от Премиера Борисов БВП?!
От тогава до през днешния ден обаче, всяко деяние в тази посока продължава да се блокира от купища правосъдни искове.
През октомври предходната година „ Банкеръ “ под заглавие "Дунарит " притиснат в кръгова защита “ оповести скандалната „ статистика „ за водените 120 правосъдни каузи, които вкараха предприятието в окопна борба за съществуването му.
Най-сканадаланото несъмнено беше,
че огромна част от тях се водят компании, които потвърдено нямат юридически интерес .
Неминуемо шампионата по безумство се пада на продължаващият без дефинитивно решение и до през днешния ден проблем с решенията на Комисията за защита на конкуренцията, свързани с нотифицирането на договорка по придобиване на контрола в акционерното сдружение "Дунарит " от "ЕМКО " ООД.
След десетки обжалвания и „ аргументирани “ мнения от несъществуващото към този момент в правния мир еднолично сдружение с лимитирана отговорност "Виафот Инвестмънт България " (регистрирано през 2014-а на адрес бул. "Цар Борис III " 159), еднолична благосъстоятелност на записаното на Британски Вирджински острови сдружение Viafot Limited, чийто краен "бенефициент " и действителен притежател се оказа юристът на депутата от Движението за права и свободи Делян Пеевски - Александър Ангелов.
Тук е моментът да напомним решението на тричленния състав на Върховния административен съд от 3 август предходната година, с което висшите магистрати отхвърлиха следващата тъжба на вирджинската офшорка с претекста: "Жалбоподателят не има материално правна легитимация да апелира процесното решение на Комисия за защита на конкуренцията ".
Това несъмнено не попречи на подопечната на прославената юристка Юлия Ненкова да влезе в ролята на слугинаж и на „ съображение “ обслужване на ползи да анулира личното си решение и на 7 март тази година да излезе с просторно двадесетстранично Определение ( № 315), което на процедура трябваше до докара до „ извода “, че " концентрацията сред предприятия посредством придобиване на надзор от страна на "Емко " ООД върху "Дунарит " АД води до определяне на господстващо състояние, което доста би попречило на ефикасната конкуренция на пазара на произвеждане и реализация на специфична продукция ".
Разбира се
правосъдната борба по този проблем към момента не е завършила,
само че нищо чудно тя да приключи с следващия юридически парадокс.
И тук още веднъж изниква въпросът, КОЙ и за какво пречи на едно дружество да се развива сполучливо и чии очи „ боде “ притежателят на акциите на „ Дунарит “ Емилиян Гебрев?!
И още нещо, не се ли приготвя нов следващ „ десант “ за завладяването на русенския оръжеен цех?
Отговорите на всички тези въпроси сигурно ще "лъснат " скоро.
Очевидно някой се стреми да предотврати опцията да „ поддържа “ тинята в правосъдната ни система във типа, който устройва „ елита “ на нацията ни.
Повече от показателно за това е развиването
на някои от емблематичните за последните години процеси, свързани с преодоляването на активите на фалираната преди пет години Корпоративна комерсиално банка.
Наскоро, съвсем като от ръкава на факир, за следващ път в общественото пространство изскочи явно „ болната “ (чудно за кого ли?) тематика със собствеността на русенския оръжеен цех "Дунарит ". Отначало публиката беше „ подгрята “ с новината за топлата (уж) връзка сред компания „ Емко “ и нейния притежател Емилиян Гебрев и лансирания от прокуратурата скандал с „ московските шпиони “. Номерът обаче не мина, тъй като - за разлика от така наречен способени инстанции, хората помнят какво се е случило няколко години по-рано: потегля Гебрев да купува "Дунарит ", в София идва "една братушка ", след което Гебрев и синът му се озовават в болница... натровени и с заплаха за живота. Тоест - няма по какъв начин прокуратурата хем да разполага с доказателства, че Гебрев играе в интерес на Москва, хем да проверява същата тази Москва за несполучливото нападение против него. Доколкото някой въобще проверява нещо по този въпрос, естествено.
И тъй като в огромната политика шизофренията е по-скоро рискова, в сравнение с неприлична, подмолните кандидат-собственици на "Дунарит " взеха решение да заобиколят настоящото законодателство по заобиколен път. Чрез раболепно обслужващите ги медии, те разпространиха „ новинарската гръмотевица “, че Комисията за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество (КПКОНПИ), ръководена до неотдавна от новоизпечения ни консул във Валенсия Пламен Георгиев (прочул се като Пацо Терасата), е
„ спряла с финален правосъден акт “
вписването на нарастването на капитала на „ Дунарит “ посредством издаването на 60 000 000 налични поименни акции с номинална стойност от 1 лев в интерес на „ ЕМКО “ ООД.
„ Банкеръ “ от дълго време следи сагата към русенският оръжеен цех и напълно закономерно взехме решение да се разровим в формалните документи по партидата на сдружението в Търговския указател.
Оказва се, че единствено преди дни - на 20 септември - „ Дунарит” е внесъл всички правосъдни актове, свързани със разногласието към увеличението на капитала на дружедтвото. Цитираме този документ буквално:
" ОБЯСНИТЕЛНА ЗАПИСКА от „ ДУНАРИТ” АД,
представлявано от Изпълнителния шеф Петър Великов Петров, посредством адв. К. Станимиров (накратко „ Дунарит” АД)
УВАЖАЕМО ДЛЪЖНОСТНО ЛИЦЕ Пожарна охрана РЕГИСТРАЦИЯТА,
От името на представляваното от мен сдружение, депозирам актуалната обяснителна бележка, с която Ви известявам за следното:
1. Определение № 326/24.08.2017 година, постановено по ч. т. д.№ 249/2017 година, по разказа на ОС-Русе (накратко „ Определението “), вписано под per. № 20170828102115 по партидата на „ Дунарит” АД, с което е спряно регистърното произвеждане по Заявление обр. А5 с вх. per. № 20161102145523/02.11.2016 година, е обжалвано в законоустановения период пред Великотърновския апелативен съд (ВТАС).
2. По тази тъжба, пред ВТАС е формирано ч. т. д.№ 359/2017 година, по което Апелативен съд - Велико Търново, е постановил Определение № 238/27. 11. 2017 година по ч. т. д.№ 359/2017 година, на ВТАС, с което обезсилва Определението, с което е спряно регистърното произвеждане по Заявление обр. А5 с вх. per. № 20161102145523 по партидата на „ Дунарит “ АД (приложено).
3. Определение № 238/27. 11. 2017 година, по ч. т. д.№ 359/2017 година на Апелативен съд - Велико Търново, е обжалвано пред Върховен касационен съд (ВКС) от Комисията за лишаване на нелегално добито имущество, като с Определение № 273/14. 06. 2018 година по ч. т. д. № 1128/2018 година, Търговска колегия, I отд., по разказа на Върховен касационен съд, Върховният касационен съд не е позволил касационното му обжалване (приложено).
Определението на Върховен касационен съд е финален правосъден акт, който не предстои на обжалване, заради което и от датата на неговото постановяване (14. 06. 2018 г.) - Определение № 326/24.08.2017 година, постановено по ч. т. д. № 249/2017 година, по разказа на ОС-Русе, е обезсилено и не съществува в правния мир като годен правосъден акт.
Моля да съобразите показаните правосъдни актове, при осъществяване на законовите си отговорности.
ПРИЛОЖЕНИЕ:
1. Определение № 238/27.11.2017 г, по ч. т. д. № 359/2017 година на Апелативен съд - Велико Търново (заверен препис);
2. Определение № 273/14.06.2018 година по ч. т. д. № 1128/2018 година, Търговска колегия, I отд., по разказа на Върховен касационен съд (заверен препис).
Дата: 20. 09. 2019 година, гр. Русе, адв. К. Станимиров "
Дори от повърхностния прочит на документите става изрично ясно, че на 2 ноември 2016-а „ Дунарит “ АД е внесло заявление в Агенция по вписванията за увеличение на капитала, само че още на идващия ден (3 ноември) получава отвод. Абсолютно нестимулиран (от позиция на закона, естествено), тъй като даже за най-изпечените адвокати, каквито служителите в организацията сигурно не са, е парадокс да проучат и да проучват обстоятелствата и събитията по случая за пет-шест работни часа.
На 13 март 2017 -а Великотърновският апелативен съд (ВТАС) почита жалбата на "Дунарит " против Агенцията по вписванията и постановява нарастването на капитала на сдружението да бъде вписано в Търговския указател.
Очевидно, това развиване на събитията не се харесва на който би трябвало и в дейностите против "Дунарит” и „ Емко” се включват нови играчи. Техните дейности наподобяват разнопосочни, само че единствено на пръв взор. Няма друго пояснение за единомислието и единодействието сред частната офшорка "Виафот " и КПКОНПИ, която би трябвало да обгрижва само държавните и публичните ползи, само че която - в цялостна естетика с "офшоркаджиите " - желае същото: АВ да не вписва нарастването на капитала на "Дунарит ".
Усилията им се увенчават с цялостен крах. Първо Апелативният съд във Велико Търново обезсилва определението на русенските магистрати и оставя без разглеждане молбата на КПКОНПИ за прекъсване на регистърното произвеждане за нарастването на капитала като неприемлива . А по-късно тежката си дума споделя и Върховния касационен съд, който отхвърля касационната тъжба на КПКОНПИ и с Определение № 273 от 14 юни 2018-а удостоверява определението на ВТАС. Преведено на човешки език, това би трябвало да значи три неща:
определението на Върховен касационен съд е дефинитивно и не предстои на по-нататъшно обжалване;
въпросното определение е безусловно наложително и за КПКОНПИ, и за офшорката, и за Агенцията по вписванията;
нарастването на капитала би трябвало да бъде вписано в Търговския указател, макар "нечие " отвращение.
Както можем да се досетим,точно този акт на Върховния касационен съд, влезнал в действие преди година и три месеца,
въобще не важи за Министерството на правораздаването и подопечната му Агенция по вписванията.
Тоест - до ден сегашен нарастването на капитала на „ Дунарит “ по този начин си и остава - невписано! Въпреки всички обети на ръководещите, че върховенството на закона у нас било факт и правосъдният мониторинг от дълго време трябвало да отпадне.
Що се отнася до продължаващата към този момент трета година сага към собствеността на оръжейния цех, тя умерено би могла да залегне в учебниците под заглавие „ Примери за това какъв брой парадокси може да сътвори нашенската правосъдна система?! “
Историята е повече от безумна, с цел да бъде даже и поучителна.
От 2016-а насам компания "Емко " е придобила акциите на "Дунарит " и става мажоритарен притежател на оръжейното дружество. По това време е взето и решението за нарастване на капитала. Трудно е да си разбираем кому пречи опцията на едно дружество да се развива и да обезпечава работа на хиляди служащи и чиновници, и да работи за повишението на по този начин стремежи от Премиера Борисов БВП?!
От тогава до през днешния ден обаче, всяко деяние в тази посока продължава да се блокира от купища правосъдни искове.
През октомври предходната година „ Банкеръ “ под заглавие "Дунарит " притиснат в кръгова защита “ оповести скандалната „ статистика „ за водените 120 правосъдни каузи, които вкараха предприятието в окопна борба за съществуването му.
Най-сканадаланото несъмнено беше,
че огромна част от тях се водят компании, които потвърдено нямат юридически интерес .
Неминуемо шампионата по безумство се пада на продължаващият без дефинитивно решение и до през днешния ден проблем с решенията на Комисията за защита на конкуренцията, свързани с нотифицирането на договорка по придобиване на контрола в акционерното сдружение "Дунарит " от "ЕМКО " ООД.
След десетки обжалвания и „ аргументирани “ мнения от несъществуващото към този момент в правния мир еднолично сдружение с лимитирана отговорност "Виафот Инвестмънт България " (регистрирано през 2014-а на адрес бул. "Цар Борис III " 159), еднолична благосъстоятелност на записаното на Британски Вирджински острови сдружение Viafot Limited, чийто краен "бенефициент " и действителен притежател се оказа юристът на депутата от Движението за права и свободи Делян Пеевски - Александър Ангелов.
Тук е моментът да напомним решението на тричленния състав на Върховния административен съд от 3 август предходната година, с което висшите магистрати отхвърлиха следващата тъжба на вирджинската офшорка с претекста: "Жалбоподателят не има материално правна легитимация да апелира процесното решение на Комисия за защита на конкуренцията ".
Това несъмнено не попречи на подопечната на прославената юристка Юлия Ненкова да влезе в ролята на слугинаж и на „ съображение “ обслужване на ползи да анулира личното си решение и на 7 март тази година да излезе с просторно двадесетстранично Определение ( № 315), което на процедура трябваше до докара до „ извода “, че " концентрацията сред предприятия посредством придобиване на надзор от страна на "Емко " ООД върху "Дунарит " АД води до определяне на господстващо състояние, което доста би попречило на ефикасната конкуренция на пазара на произвеждане и реализация на специфична продукция ".
Разбира се
правосъдната борба по този проблем към момента не е завършила,
само че нищо чудно тя да приключи с следващия юридически парадокс.
И тук още веднъж изниква въпросът, КОЙ и за какво пречи на едно дружество да се развива сполучливо и чии очи „ боде “ притежателят на акциите на „ Дунарит “ Емилиян Гебрев?!
И още нещо, не се ли приготвя нов следващ „ десант “ за завладяването на русенския оръжеен цех?
Отговорите на всички тези въпроси сигурно ще "лъснат " скоро.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ