The Hill: За Путин Украйна е това, което е Тайван за Китай
Докато Китай счита ``обединението на Тайван`` за неизбежно, съветският президент Владимир Путин има сходна позиция за възвръщането на най-малко част от Украйна на Русия, написа Харлан Улман за онлайн изданието The Hill.
Самият Путин ни споделя това мощно и ясно. Като се има поради предишното, в края на това лято или при започване на есента, той може да предприеме дейности, с цел да трансформира част от Украйна в ``Новоросия`` или в Нова Русия.
В своя публикация от 12 юли Путин изразява исторически си, прочувствени, духовни и политически причини за реинтеграция: ``...когато ме попитаха за руско-украинските връзки, аз споделих, че руснаците и украинците са един народ, едно цяло. Тези думи не са водени от краткосрочни съображения или подтикнати от сегашния политически подтекст. Това е, което съм казвал неведнъж, и в което твърдо имам вяра. Днес тези думи може да се възприемат от някои хора с неприязън. Те могат да се поясняват по различни начини. И въпреки всичко доста хора ще ме чуят ”, написа той.
Но за какво Путин написа тази публикация тъкмо в този момент? Предшественик ли е тя на нещо, което следва? Или е дезинформация? Отговорите започнаха да се появяват преди повече от 20 години. В новогодишното си послание през 2000 година Путин заявява, че Русия се нуждае от мощно, неидеологическо централизирано държавно управление, което да приказва на явен език, да е прагматично и автократично. И тъкмо това се случи.
На конференцията по сигурността в Мюнхен през 2007 година Путин се скара на НАТО, изразявайки огромната съветска неприязън към Запада. На срещата на върха на НАТО в Букурещ през 2008 година, когато президентът Джордж Буш разгласи, че Грузия и Украйна могат да се причислят към НАТО, Путин бе гневен. Няколко месеца по-късно Путин сложи капан. Грузия бе притисната, а Южна Осетия бе разграничена на части. Предвид оспорваните граници, Грузия не отговаряше на изискванията за участие в НАТО. А през 2014 година Крим бе анексиран.
Накъде ни насочва това? Преди няколко седмици Русия провежда огромно военно скупчване към Украйна, евентуално като подготовка. След като изтегли силите си, Русия остави обилни количества военна техника. По този метод, с малко или без предизвестие, съветските сили могат бързо да се върнат, като се има поради, че нужната тежка техника е на място. Русия също може бързо да разположи своя черноморски флот от Севастопол, както направи в отговор на неотдавнашното обучение на НАТО SeaBreeze, по време на което бе блокирано влизането и излизането през Дарданелите.
Намерението е да се сплашат Киев и украинското управление в опит да се обезпечи част от Източна Украйна и Донбас като протекторат или самостоятелна провинция, лоялна на Москва. А Путин има благоприятни условия да направи това. Вместо да изпрати повече войски в Донбас, той може да заплаши с окупация дребния остров Змейний на 35 км. от устието на Дунав в западната част на Черно море.
Това може да звучи пресилено. Но защото Киев беше безпомощен да предотврати анексирането на Крим, където имаше повече от 20 000 съветски бойци, които към този момент бяха ситуирани там, или да обезпечи преноса през Керченския пролив до Азовско море, остров Змейний може да се трансформира в евентуален приключен факт. Русия може да го употребява, с цел да принуди Украйна да се съгласи с делене на територии в подмяна на връщането (или отхвърли от окупацията) на този остров. Този сюжет е толкоз действителен, колкото и съветското навлизане в Прибалтика или нахлуването на Китай в Тайван.
Украйна не е член на НАТО, тъй че член 5 от Устава не обезпечава отбрана. Конвенцията от Монтрьо пък лимитира достъпа до Черно море на страни, които не са близо до това море. Чуждестранните подводници не са позволени. Чуждите военни кораби могат да бъдат не повече от два и имат право да останат в продължение на 20 дни. А черноморските членове на НАТО - Турция, България и Румъния - ще бъдат застрашени.
В подготовка за всички вероятни непредвидени условия НАТО би трябвало да работи бързо. На първо място би трябвало да се приготви за учения без предупреждение, да усили наличието си в Румъния и България и да разположи ударни самолети в турските бази на НАТО. Второ, НАТО би трябвало да възнамерява още военноморски учения, ръководени от Турция, която разполага с подводници и огромна войска. Трето, НАТО би трябвало да разшири патрулирането по въздушното пространство в бази в Румъния.
И най-после, президентът на Съединени американски щати Джо Байдън, английският министър председател Борис Джонсън и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг би трябвало да отговорят на украйснкия декрет на Путин, като му припомнят, че Украйна е и би трябвало да остане самостоятелна страна, отхвърляйки уроците по история и отбелязвайки, че макар че Русия е окупирала този полуостров през предишното, в този момент е 2021 година, а не 1812 или 1941 година
Проактивната изразителност може да подсигурява, че Украйна няма да стане Тайван.
Самият Путин ни споделя това мощно и ясно. Като се има поради предишното, в края на това лято или при започване на есента, той може да предприеме дейности, с цел да трансформира част от Украйна в ``Новоросия`` или в Нова Русия.
В своя публикация от 12 юли Путин изразява исторически си, прочувствени, духовни и политически причини за реинтеграция: ``...когато ме попитаха за руско-украинските връзки, аз споделих, че руснаците и украинците са един народ, едно цяло. Тези думи не са водени от краткосрочни съображения или подтикнати от сегашния политически подтекст. Това е, което съм казвал неведнъж, и в което твърдо имам вяра. Днес тези думи може да се възприемат от някои хора с неприязън. Те могат да се поясняват по различни начини. И въпреки всичко доста хора ще ме чуят ”, написа той.
Но за какво Путин написа тази публикация тъкмо в този момент? Предшественик ли е тя на нещо, което следва? Или е дезинформация? Отговорите започнаха да се появяват преди повече от 20 години. В новогодишното си послание през 2000 година Путин заявява, че Русия се нуждае от мощно, неидеологическо централизирано държавно управление, което да приказва на явен език, да е прагматично и автократично. И тъкмо това се случи.
На конференцията по сигурността в Мюнхен през 2007 година Путин се скара на НАТО, изразявайки огромната съветска неприязън към Запада. На срещата на върха на НАТО в Букурещ през 2008 година, когато президентът Джордж Буш разгласи, че Грузия и Украйна могат да се причислят към НАТО, Путин бе гневен. Няколко месеца по-късно Путин сложи капан. Грузия бе притисната, а Южна Осетия бе разграничена на части. Предвид оспорваните граници, Грузия не отговаряше на изискванията за участие в НАТО. А през 2014 година Крим бе анексиран.
Накъде ни насочва това? Преди няколко седмици Русия провежда огромно военно скупчване към Украйна, евентуално като подготовка. След като изтегли силите си, Русия остави обилни количества военна техника. По този метод, с малко или без предизвестие, съветските сили могат бързо да се върнат, като се има поради, че нужната тежка техника е на място. Русия също може бързо да разположи своя черноморски флот от Севастопол, както направи в отговор на неотдавнашното обучение на НАТО SeaBreeze, по време на което бе блокирано влизането и излизането през Дарданелите.
Намерението е да се сплашат Киев и украинското управление в опит да се обезпечи част от Източна Украйна и Донбас като протекторат или самостоятелна провинция, лоялна на Москва. А Путин има благоприятни условия да направи това. Вместо да изпрати повече войски в Донбас, той може да заплаши с окупация дребния остров Змейний на 35 км. от устието на Дунав в западната част на Черно море.
Това може да звучи пресилено. Но защото Киев беше безпомощен да предотврати анексирането на Крим, където имаше повече от 20 000 съветски бойци, които към този момент бяха ситуирани там, или да обезпечи преноса през Керченския пролив до Азовско море, остров Змейний може да се трансформира в евентуален приключен факт. Русия може да го употребява, с цел да принуди Украйна да се съгласи с делене на територии в подмяна на връщането (или отхвърли от окупацията) на този остров. Този сюжет е толкоз действителен, колкото и съветското навлизане в Прибалтика или нахлуването на Китай в Тайван.
Украйна не е член на НАТО, тъй че член 5 от Устава не обезпечава отбрана. Конвенцията от Монтрьо пък лимитира достъпа до Черно море на страни, които не са близо до това море. Чуждестранните подводници не са позволени. Чуждите военни кораби могат да бъдат не повече от два и имат право да останат в продължение на 20 дни. А черноморските членове на НАТО - Турция, България и Румъния - ще бъдат застрашени.
В подготовка за всички вероятни непредвидени условия НАТО би трябвало да работи бързо. На първо място би трябвало да се приготви за учения без предупреждение, да усили наличието си в Румъния и България и да разположи ударни самолети в турските бази на НАТО. Второ, НАТО би трябвало да възнамерява още военноморски учения, ръководени от Турция, която разполага с подводници и огромна войска. Трето, НАТО би трябвало да разшири патрулирането по въздушното пространство в бази в Румъния.
И най-после, президентът на Съединени американски щати Джо Байдън, английският министър председател Борис Джонсън и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг би трябвало да отговорят на украйснкия декрет на Путин, като му припомнят, че Украйна е и би трябвало да остане самостоятелна страна, отхвърляйки уроците по история и отбелязвайки, че макар че Русия е окупирала този полуостров през предишното, в този момент е 2021 година, а не 1812 или 1941 година
Проактивната изразителност може да подсигурява, че Украйна няма да стане Тайван.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ