Будика срещу Рим – една древна битка за Британия
Докато Будика от Ицени към момента оплаква гибелта на брачна половинка си Прасутаг, орда римляни нахлува в дома й. Въоръжените мъже залавят келтската кралица, дружно с двете й дъщери, и ги извеждат на открито, където пред очите на хората й, Будика е пребита брутално, като че ли е робиня, а двете й девствени момичета са изнасилени. Когато всичко завършва, римляните насочват жестокостта си върху ицените като конфискуват земята на техните благородници. Вбесена от дейностите им, кралицата бързо събира своите хора. Тя няма да спре пред нищо, до момента в който не отмъсти на Римската империя.
Това става през 60 година сл. Хр., откакто римските командири научават за кончината на цар Прасутаг. За да покаже своята преданост към Рим, английският държател оставя половината от кралството си на императора, само че завещава другата половина на дъщерите си – акт на обич, който ще даде обратен тласък по способи, които той в никакъв случай не би могъл да си показа. Според римското право договорите с крале се приключват след гибелта им и всички притежания на кралството стават римска благосъстоятелност. Обикновено този преход към римско ръководство се прави с надалеч по-малко грубост, с вярата да се завоюва лоялността и предаността на местното население. И въпреки всичко римляните са мощно афектирани, освен тъй като Прасутаг допуска, че може да остави толкоз огромна част от своето царство на наследниците си, а най-много тъй като тези наследници са дами. Докато владетелите дами са относително постоянно срещани измежду британците, те са абсурдно явление в патриархалното общество на Рим. И римляните показват своите усеща доста ясно.
Не след дълго хиляди британци чуват за въстанието в Ицени, както и за зверствата над Будика и нейното семейство. Римляните превземат Британия единствено преди по-малко от 20 години, по време на ръководството на император Клавдий през 43 година сл. н. е., и потисническото отношение към новите им жители основава голям брой бунтовници по целия остров.
Въпреки че Ицени публично става съдружник на Римската империя, секта взе участие в лек протест през 48 година сл. н. е., когато губернаторът Публий Осторий Скапула постанова драконовски ограничения, с цел да обезсърчи британците да се причислят към по-големия бунт на Каратак, крал на Катувелауни. Губернаторът заповядва на хората си да влязат принудително в домовете на локалните и да конфискуват всички оръжия. Бунтовниците от Ицени въстават с воини от прилежащите селища, само че нямат късмет против римската войска и Скапула избива всички и смазва протеста.
Ицени имат повече от задоволително аргументи да се обединят зад своята кралица, само че основния британците и от други племена да дойдат в нейните редици, е че те към този момент нямат огромна бунтовническа войска, към която да се причислят. През 51 година Скапула продължава акцията си за потушаване на размириците из целия остров като се насочва към източника им Каратак. И когато той е заставен да се срещне с римската войска в борба, е надвит, а по-късно и погубен.
С дамите, децата и възрастните хора, които се причисляват към бунтовниците, английската орда се усилва до над 100 000 души, с ядро от способни воини, което наброява десетки хиляди. Уверена, че ще преодолее всяка мощ, която римляните изпратят против нея, Будика повежда армията си към първата им цел – колонията Камулодунум. Градът освен е най-очевидният избор за нахлуване на бунтовниците, защото е на път да се трансформира в столица на провинцията, само че и тъй като унищожаването му е главната причина едно от по-големите селища – Тринованти – да се причисли към протеста.
Когато римляните в Камулодунум схващат за приближаващата орда, те обезверено молят за помощ прокуратора в близкия Лондиниум. Тъй като шефът Гай Светоний Павлин води акция в далечния запад на провинцията, Дециан е вторият най-високопоставен римски служител в покрайнината. Но прокурорът не е боен пълководец и затова съумява да изпрати малко повече от 200 зле оборудвани мъже, с цел да укрепи дребния гарнизон, който към този момент е ситуиран в Камулодунум. Малко по-късно той бяга позорно в Галия. Гражданите на Камулодунум не знаят, че Легион IX, воден от Квинт Петилий Цериалис, към този момент е на път да избави града, преди Будика да успее да го доближи. С вярата да прихване бунтовническата орда, Цериалис се втурва към хипотетичното им местонахождение. Римският пълководец обаче се движи прекомерно бързо и не съумява да усети клопката, в който влиза. Изведнъж се появяват английски воини от всички направления и следва офанзива. От 2000 бойци под негово командване, единствено 500 се измъкват живи от опустошителната засада. Будика продължава по пътя си към Камулодунум, до момента в който битият легион бяга.
Будика и нейните хора заграбват толкоз плячка, колкото успяват да намерят, след което унищожават града, преди да тръгнат към новата си цел – комерсиалния Лондиниум. Този път жителите са наясно с настъпващата войска задоволително време, че да съумеят да съберат притежанията си и да изоставен. И въпреки всичко римляните имат вяра, защото шефът Павлин идва с дребен контингент конници, с цел да изследва обстановката. Скоро по-късно обаче оптимизмът отстъпва на ужаса, защото жителите на Лондиниум осъзнават, че Павлин възнамерява да се отдръпна от града и да го остави на английските мародери.
За да стигне допустимо най-бързо, губернаторът е заставен да пътува преди по-голямата част от армията си. Тъй като вижда, че е безнадеждно превъзхождан, взема решение да се събере със силите си и да се срещне с Будика на определено от него място, където нейното цифрово предимство няма да е такова преимущество.
След като завършват с Лондиниум и другар задоволително плячка, ордата се насочва към различен по-малък град, Веруламиум, След опустошението и на Веруламиум, Будика продължи надолу по улица Уатлинг, до момента в който през това време Павлин събра силите си. Само с Легион XX, някои единици от Легион XIV и малко помощници, както и дребния излишък от Легион IX, армията му наброява единствено към 10 000 бойци. Губернаторът щеше да разполага с малко повече хора, само че командирът на Легион II не съумява да събере войските си и да се причисли. Будика от друга страна, управлява орда от стотици хиляди, която може да достига даже 230 000 души. Но той има две преимущества – образованието и дисциплината на хората си и фактът, че всички те са подготвени за пердах бойци.
Когато Будика най-накрая стига до римляните в Мидландс, те най-вероятно са ситуирани покрай Мандусеум. Павлин избира идеално място – с гъста гора зад тях и скатове, защитаващи ги по флангове. Когато двете сили се сблъскват в борбата на улица Уотлинг, колесниците на британците създават безпорядък по римските линии. Когато пехотинците от двете армии се сблъскват обаче, превъзходното съоръжение и бойни умения на римляните неизбежно надвиват. Освен това, когато британците потеглят да бягат от клането, породено от смъртоносните римски къси мечове, те се оказват заобиколени от всички страни. В последна сметка всички по пътя на легионерите са убити, в това число дами, деца и товарни животни.
