Докато балканският обръч се стяга около София, Загреб разширява влиянието

Докато балканският обръч се стяга към София, Загреб уголемява въздействието си Ние се пъчим, те се снишават, горим мостове, а не ги градим
Лятото на 2013 година и за българи, и за хървати стартира с цялостни площади. В София - хората бяха гневни, тъй като смятаха, че кабинетът на Орешарски ни отдалечава от Европа. Наопаки, в Загреб ликуваха, тъй като тогавашният им кабинет ги вкара в Европейския съюз.Днес, 8 години по-късно, ние се завръщаме на площадите, а Загреб все по-удобно се настанява на балканската сцена. Смело крачи и в геополитическата игра.  Бяха времена, когато Хърватия беше кошмарът на водачите. Държавата, през която всеки гледаше да мине директно, с цел да не цялостни резервоара с второразреден бензин и да не преспи в задушните хотели от соц време.

Загреб към този момент е изцяло видоизменен, Дубровник конкурира италианските курорти, а

попътният вятър на хърватската лодка не стопира

Влязоха в чакалнята за еврозоната, дори извършиха преди нас изискванията. Заеха мястото ни на европейски бранител за Западните Балкани, даже се трансфораха в най-злостния ни конкурент.   Построиха си мечтания мост, който им свърза крайбрежието. И то без да се тормозят, че заемът е европейски, а изпълнителят - китайски. Наместиха се без доста звук в съвета на Световната туристическа организация. А преди дни стана ясно, че откраднаха и още наша фантазия - паднаха визите им за Америка. Отгоре на всичко стана ясно, че до момента в който чакали богатствата новина от Вашингтон, купили френски изтребители и нараснали три пъти стокообмена си с Русия.Добре, че беше разочароващото им показване на ЕВРО 2020, с цел да им подсети, че славното време на хърватските крале, управлявали Европа, е било преди 11 века. А изненадващият избор на Кандидата на ляво-зелена коалиция " Ние можем " Томислав Томашевич за кмет на Загреб беше

първият сериозен удар против ръководещите консерватори

в страната и сериозен знак, че хората са изтощени от обичайните партии, преобладаващи на политическата сцена.Въпреки че за последните 8 години хърватите не сбъднаха европейската си фантазия, не получиха пълноводния поток от средства, не взеха решение дълговите си проблеми, горчивата истина е, че  и в класацията на вложителите, и в тази на приходите те са към този момент преди нас. Как се случи по този начин, че стигнахме неуместния до скоро въпрос - по кое време ще ги стигнем хърватите?

1. Ние се пъчим, те се снишават

Присъединяването на Хърватия към Европейски Съюз не навреди на общността, нито пък на самата Хърватия. Нямаше ги безкрайните условия, нито безконечните ултиматуми. При приемането на България и Румъния цяла Европа се вторачи в разширението. Хърватия уцели рецесията и набъбнали проблеми на общността.Затова и претендентите за участие от Западните Балкани могат да се поучат от хърватския образец: няколко нужни промени, още няколко добре звучащи закона. И, несъмнено, безчет добре звучащи обещания.Влизайки в Европейски Съюз, хърватите се снишиха и оставиха, за разлика от нас, у дома вътрешните си дрязги. Не се набиваха на брюкселското око, стояха в периферията и подреждаха деликатно картите си.

2. Докато ние горим мостове, те ги градят  

Огромен мост над Адриатическо море, финансиран от Европейския съюз и издигнат от китайска компания, свързва преди седмица елементи на хърватското крайбрежие, които бяха разграничени от дребна територия на Босна и Херцеговина.Народни таньори и артисти обсадиха входовете на Пелешацкия мост, до момента в който министър председателят Андрей Пленкович го представяше като  " впечатляващо стратегическо достижение на хърватския народ, което извършва дългогодишната им фантазия за свързване на Адриатическото крайбрежие ".Докато Косово недоволстваше, той разгласи, че " това е голямо събитие както за народ, по този начин и за нашите другари в Босна и Херцеговина ".И до момента в който ние, българите, търсим като детективи всеки мотив, с цел да се разделим с шаблона: губим суверенитет, Пленкович образно сподели по какъв начин се разрушават канони и стени: " Свързахме

това, което назоваваме съвременен суверенитет

- доста явен план, с който осъществяваме стратегическите си ползи, осъществен сега, в който укрепихме интернационалното си състояние и го обогатихме с участието в Европейския съюз ".Европейците приближиха Босна и Херцеговина, китайците регистрираха крачка напред в стратегическа Инициатива " Един пояс, веднъж ", а американците надградиха стратегическото партньорство с отпадането на визите.

3. Те нямат изтребители, ние имаме визи

Докато ние спорехме какъв брой печелим и какъв брой губим от договорката с американските изтребители, хърватите се отхвърлиха да взимат от Израел F-16 Barak. Без да се тормозят отхвърлиха офертите и на Швеция, и на Съединени американски щати като избраха контракт с Франция за 12 изпoлзвaни Rаfаlе F3-R на стойност 999 млн. eвpo. " Чpeз зaкyпyвaнeтo нa изтpeбитeлитe Xъpвaтия щe пocтигнe цeлтa нa cтpaнитe члeнки нa HATO дa пoxapчи пoнe 2% oт БBП зa yкpeпвaнe нa cвoя oтбpaнитeлeн кaпaцитeт ", похвали се Плeнкoвич.Месец по-късно имаше още по огромен мотив за наслада.   " Днес предложих Хърватия за присъединение към програмата за анулация на визите. Тази стъпка към безвизово пътешестване признава големия прогрес на Хърватия в постигането на строгите стандарти за страните- участнички в програмата. Очакваме още по-силни връзки сред Съединени американски щати и Хърватия ", написа американският държавен секретар Антъни Блинкен в Туитър.Радостта за едни е оскърбление за други. За страдание, измежду вторите сме. От целия Европейски Съюз с визи за Съединени американски щати оставахме единствено ние, Румъния и Кипър, а хоризонтът да получим подарък е надалеч, защото процентът на отказани визи у нас е 9,75 на 100 - напълно друг условията за 3%.

4.На Балканите те са положителните, ние-  неприятните

Преди година и половина някогашният министър председател Бойко Борисов бе посрещнат ласкаво от сътрудника си в Загреб, който приготвяше първото хърватско председателство на Европейски Съюз. Пленкович явно деликатно е изслушал какви бяха тогава желанията на България да отстоява европейския път на Западните Балкани.Затова и не беше учудващо, че напролет, когато спряхме европейския полет на Северна Македония, в ролята на нов политически покровител на района сполучливо влезе точно Хърватия.Президентите на страните от Западните Балкани и на Хърватия и Словения направиха среща на върха в Любляна, с цел да се разгласят за ускорение на процеса на присъединение на района към съюза.Нещо повече - хърватския президент Миланович напомни разногласието им със Словения за достъп до Адриатическо море и даде да се разбере, че не утвърждава позицията на България във връзка с Република Северна Македония: " Никога не усетих и не видях Словения да желае да обиди Хърватия, да попречи или да унижи Хърватия. Накрая не се договорихме, само че животът продължава. Това, което в този момент формалната политика на една страна членка на Европейски Съюз предизвиква на Северна Македония, е нещо, което бих нарекъл " нарушаване " - нахлуване на непозната територия ", сподели изненадващо Миланович.Думите му по този начин стреснаха дипломатите ни от Външно, че те завчас привикаха посланика на Загреб за пояснение. Но, както постоянно в България - всяко знамение за три дни.Посланичката обикаля българските градове, с цел да договаря цифрови партньорства за хърватски компании. Кабинетът в Загреб харчи отпуснатите от нас пари за засегнатите от земетресението им региони. Министърът на туризма идва в София, с цел да желае поддръжка за влизането им в огромния съвет на Световната туристическа организация.Докато ние даваме рамо, а получаваме шамари, балканският обръч към София ще се стяга, а Загреб удобно ще уголемява въздействието си.