Фруктоза: Как да не пълнеем от плодове и плодова захар
Доброто хранене е един от основните фактори за здравословен метод на живот.
Все повече се стараем да одобряваме разнородни храни, богати на витамини и минерали – плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни, както и източници на протеини.
Така настоящата тематика в последно време за вредата от захарта (т.нар. „ бяла гибел “) буди и интереса към захарозаместителите.
Промяната на питателните привички е сложна за всеки, по тази причина е добре да сме наясно със състава, изгодата и вредата на всеки артикул, попаднал в менюто ни.
Прекомерна консумация на плодове e една от най-често срещаните неточности в хранителен режим, когато се цели съкращаване на килограми или изгаряне на мазнини.
Всички сме наясно какъв брой лечебна и потребна, а в това време и вкусна храна са плодовете. Ето за какво и фруктозата ( “фруктус ” – плод), която се намира основно в тях, ни подухва на заключението, че е безвреден и даже удобен сурогат на рафинираната бяла захар.
Употребата й търпи напредък в диетичното хранене по разбираеми аргументи – опция при диабетно заболели, за възобновяване на спортисти, подсладител в хранително-вкусовата индустрия и други
Както знаем обаче, всяка монета има своите две страни и по тази причина е добре да сме осведомени и с минусите на фруктозата – както като подсладител, по този начин и при използването й за други цели.
Какво съставлява фруктозата?
Фруктозата е монозахарид , съдържащ се естествено в доста плодове, зеленчуци, както и в меда.
Добавя се и към разнообразни питиета (сода, плодови ароматизирани питиета и пр.). Тя обаче е доста друга от другите захари, тъй като има друг метаболитен път и не е желан източник на сила от мускулите или мозъка.
Усвоява се два пъти по-бавно от глюкозата, метаболизира се единствено в черния дроб и е по-липогенна (образува повече мазнини) от глюкозата.
За разлика от глюкозата, тя не предизвиква освобождение на инсулин, т.е. не подтиква производството на лептин – основен хормон за контролиране на апетита.
Когато имаме ниски равнища лептин, възприятието за задоволеност понижава, което води до затлъстяване и дисбаланс в съотношението „ добър’’ и „ неприятен ” холестерол.
Ако консумираме прекалено плодова захар, това потвърдено води до устойчивост към лептина – или другояче казано – обостря апетита ни още повече!
Тези фактори провокират опасения по отношение на хронично високия банкет на фруктоза, защото тя предизвиква образуването / задържането на мазнини в тялото повече, в сравнение с други въглехидрати.
Изхождайки от произхода й, сама по себе си тя е елементарен въглехидрат. Нека си напомним, че простите въглехидрати са формирани от две или повече захарни вериги. Те са сладки, имат ниска хранителна стойност за тялото, само че за разлика от комплицираните въглехидрати, бързо подвигат равнищата на кръвната захар и надлежно повишават инсулина (както знаем той възпрепядства горенето на мазнини).
Здравословната диета обикновено включва от 40% до 60% въглехидрати (може да варира), като 2/3 от тях е целесъобразно да са комплицирани.
