„Къщата на гнева“ в театър „Възраждане“ – спектакълът на годината
Добрият спектакъл по формулировка има толкоз доста значими съставки, че рядко всички те могат да са на еднообразно високо равнище. Смислен текст, само че без буквалност; положителни артисти във всички роли; забавна сценография, която не отклонява вниманието от главното действие; съответни костюми, в които символиката на драмата и епохата са вплетени дискретно и не на последно място, мощен сценичен грим, който придава на актьорите една откъснатост, нужна за разчитане на страстите, които стоят зад героите им.
Диана Добрева – режисьор, драматург, създател на сценографията, костюмите и грима – е постигнала всичко това в интерпретацията си по „ Домът на Бернарда Алба “ на сцената на спектакъл „ Възраждане “. Спектакълът е притежател на премията „ Аскеер “ за зрелище, само че не поради това, а точно поради изброеното нагоре, несъмнено е едно от най-красивите феномени на българската театрална сцена в последните години.В дребната зала на спектакъл „ Възраждане “, поначало изцяло непригодна за основаване на отдалеченост с публиката, се издига голям черен кръст, който ненадейно трансформира пространството и прави фена безгласен и отхвърлен очевидец на историята на Бернарда, нейните пет дъщери и слугинята Понсия. Андалусия, 30-те години на предишния век, фашизмът, дребните селца, потънали в средновековна свирепост и убийствена горещина – всичко това е фонът, който феновете сами построяват и върху който се разпростира драмата на вдовицата Бернарда и нейното семейство. Освен пиесата „ Домът на Бернарда Алба ”, в постановката са вплетени и стихове на Федерико Гарсия Лорка, както и поеми от Рафаел Алберти, Мигел Ернандес и Диана Добрева.
По остаряла традиция траурът в Андалусия трае осем години. В деня на гибелта на втория си брачен партньор Бернарда затваря дома си и стартира дългото летоброене на насилствена тъга и тишина. В херметичното пространство на къщата –сценографията в този смисъл съвършено добавя чувството за поглъщане в безизходност и обезсърчение – пристрастеностите се нажежават и на напред във времето излизат от дълго време стаени вражди и спорове. Някъде в далечината се мярка обликът на Мъжа – съвсем митичния Пепе, който е в основата на драмите в къщата без в действителност в никакъв случай да стъпи в нея.
В интерпретацията на Диана Добрева това не е домът на Бернарда Алба, а домът на гнева, а гневът е в мъжки жанр. Георги Златарев в ролята на Бернарда е величествен – извисяващ се, освен физически, над нежните дами в дома със своите правила, своя яд и своята безпощадност. Без да минава въобще в „ женския “ указател като държание, глас или обноски, той е безспорната преобладаваща фигура в този театър. В останалите функции са Жана Рашева, Ивет Радулова, Донка Аврамова, Николина Янчева, Филипа Балдева, Лиляна Шомова и Яна Кузова. Невероятен театър – подарете си го!
Диана Добрева – режисьор, драматург, създател на сценографията, костюмите и грима – е постигнала всичко това в интерпретацията си по „ Домът на Бернарда Алба “ на сцената на спектакъл „ Възраждане “. Спектакълът е притежател на премията „ Аскеер “ за зрелище, само че не поради това, а точно поради изброеното нагоре, несъмнено е едно от най-красивите феномени на българската театрална сцена в последните години.В дребната зала на спектакъл „ Възраждане “, поначало изцяло непригодна за основаване на отдалеченост с публиката, се издига голям черен кръст, който ненадейно трансформира пространството и прави фена безгласен и отхвърлен очевидец на историята на Бернарда, нейните пет дъщери и слугинята Понсия. Андалусия, 30-те години на предишния век, фашизмът, дребните селца, потънали в средновековна свирепост и убийствена горещина – всичко това е фонът, който феновете сами построяват и върху който се разпростира драмата на вдовицата Бернарда и нейното семейство. Освен пиесата „ Домът на Бернарда Алба ”, в постановката са вплетени и стихове на Федерико Гарсия Лорка, както и поеми от Рафаел Алберти, Мигел Ернандес и Диана Добрева.
По остаряла традиция траурът в Андалусия трае осем години. В деня на гибелта на втория си брачен партньор Бернарда затваря дома си и стартира дългото летоброене на насилствена тъга и тишина. В херметичното пространство на къщата –сценографията в този смисъл съвършено добавя чувството за поглъщане в безизходност и обезсърчение – пристрастеностите се нажежават и на напред във времето излизат от дълго време стаени вражди и спорове. Някъде в далечината се мярка обликът на Мъжа – съвсем митичния Пепе, който е в основата на драмите в къщата без в действителност в никакъв случай да стъпи в нея.
В интерпретацията на Диана Добрева това не е домът на Бернарда Алба, а домът на гнева, а гневът е в мъжки жанр. Георги Златарев в ролята на Бернарда е величествен – извисяващ се, освен физически, над нежните дами в дома със своите правила, своя яд и своята безпощадност. Без да минава въобще в „ женския “ указател като държание, глас или обноски, той е безспорната преобладаваща фигура в този театър. В останалите функции са Жана Рашева, Ивет Радулова, Донка Аврамова, Николина Янчева, Филипа Балдева, Лиляна Шомова и Яна Кузова. Невероятен театър – подарете си го!
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ