Д-р Жеко Найчов: Ковид подчертано удря сърцето
Добрият баланс сред работа и отмора и позитивното отношение към живота са доста по-превантивни от кое да е лекарство
Д-р Жеко Найчов приключва медицина в София през 2006 година Постъпва на работа като ординатор в клиниката по сърдечна и съдова хирургия на Болница "Лозенец ", където работи и до през днешния ден. През 2009 година отпътува за Япония като постоянен докторант в Катедра "Хирургия " към Хирошимския Университет, където пази докторска степен. След завръщането си в България през 2013 година става хоноруван аситент към катедра "Хирургия " към Медицинския Факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски ". Участва в разнообразни просветителни и научни планове в България и чужбина. Извън региона на хирургията, научните му ползи са свързани с проучвания върху лечебните благоприятни условия на разнообразни лекарствени растения.
Всяка седмица доктор Найчов ще дава отговор на въпросите на читателите на "Стандарт ". Пишете ни на адрес:
- Д-р Найчов, вследствие на пандемията от ковид множеството болнични отделения, в това число кардиологичните, бяха трансформирани в Ковид-отделения. Как това се отрази на лекуването на сърдечно-съдовите болести и изключително на кардиохирургията?
- Не се сюрпризирам, че започваме тъкмо с това. Ковид ни пристигна като гръм от ясно небе и се отрази много зле на съвсем всички аспекти от живота на хората по света. Трансформирането на доста отделения в ковидни и ангажирането на съответния личен състав докара до това, че доста хора, нуждаещи се от лекуване не можаха да го получат в точния момент (или изобщо). Все още не ми е попадала цялостна оценка за косвената смъртност породена от Ковид пандемията, само че чакам, че цифрите ще бъдат много смущаващи. Това не е проблем само на България. Не е загадка, че в доста от развитите страни здравните системи от дълго време са пренатоварени, тъй че този спомагателен напън неизбежно докара до това, че лекуването на по-малко незабавните пациенти се отлагаше. Това в особена степен засегна хирургичната активност. Знаете, доста пъти, откогато стартира пандемията, плановите интервенции бяха спирани. Това докара до струпване на пациенти, чието положение без интервенция няма по какъв начин да върви към усъвършенстване.
- При спрените планови интервенции по какъв начин Вие, кардиохирурзите, поддържате форма?
- Работната форма се подържа с работене. Особено при пипкава и прецизна хирургия като сърдечната. Необходимо е ежедневно да се работи, с цел да не се губят рефлекси. От една страна, то е като карането на колело - не се не помни. Но несъмнено се губи тренинг. Едно от нещата, което персонално аз върша е всеки ден да вързвам възли. Когато един човек чуе "хирургия ", нормално си показва рязане. Истината е, че доста по-важно за нас е да успеем да съберем вярно това, което сме срязали.
- Много се приказва през последните две години, че като непряк резултат Ковид удря сърцето. Вярно ли е това и какво би трябвало да знаят пациентите прекарали ковид?
- Вярно е. Както наподобява, Ковид има някакъв характерен афинитет към сърдечния мускул. Това го видяхме както при пациентите с постковидни миокардити, по този начин и при някои реакции към имунизациите. Лично аз, откакто претърпях сполучливо моя личен Ковид, отидох да ми създадат ехокардиография и си пуснах сърдечни маркери скоро откакто ми завърши карантината. Слава Богу, всичко беше наред.
- Ваксината е най-сигурната отбрана против доста болести, в това число ковид. Мит или действителност са изказванията на така наречен "антиваксъри " за формиране на тромби като непряк резултат от имунизацията против Ковид?
- Антиваксърското придвижване нанася огромни вреди на публичното здраве. Не можем да отречем, че точно на имунизациите изискуем това, че сме се справили с редица болести, с които аз през своята лекарска кариера в никакъв случай не съм се срещал, а в предишното са помитали цели страни. Проблемът с имунизациите срещу Ковид настъпи заради огромното количество спорна информация, която се изливаше и продължава да се излива по всички вероятни осведомителни канали. Ваксините срещу Ковид фактически предизвикват ред неприятни странични резултати. Да, измежду тях са и тромбозите. Както наподобява, има нещо във вирусните белтъци, което въздейства на кръвосъсирването, тъй като и самият вирус предизвиква тромбози. Сред страничните резултати са и миокардитите, които загатнах. Не съществува здравна процедура без опасности и без странични резултати. За трезвата и съответна преценка на съотношението изгода по отношение на риск е значимо да се прегледат всички благоприятни условия, да се събере съответна информация и тя да бъде налично, разбираемо и еднопосочно разяснена. Това не се случи.
- Научи ли се българинът да пази сърцето си? Отделя ли внимание и време за предварителна защита?
- Българинът, изключително от поколението на нашите родители, няма табиет да пази здравето си. Сред по-младото потомство се следят трендове към угриженост. София е градът с най-вече био магазини, който съм виждал. Не настоявам, че био храните безусловно ще запазят сърцата им. Коментирам това като симптом на угриженост у хората.
- Казват, че сърцето не боли. Вярно ли е това и кои са признаците, при които човек би трябвало да потърси кардиолог?
- Признаците на сърдечно заболяване могат да бъдат най-разнообразни. Случаят, в който сърцето в действителност боли се следи при стенокардна рецесия, когато артериите на сърцето (коронарните артерии) имат стеснения по хода си и не могат да обезпечат съответно количество О2 за потребностите на сърдечния мускул. В типичния си тип тази болежка е на необятна основа, не зависи от дишането, съпроводена е с възприятие на тежест или стягане. Болният не може да уточни с един пръст къде е болката, защото тя обгръща огромна част от гръдния панер. Може да се излъчва към ръцете (по-често лявата) или долната челюст.
Друг значим симптом на сърдечно заболяване може да бъде задухът. По тази причина постоянно се случва сърдечно болен пациент първо да попадне при пулмолозите, към които той се е обърнал, тъй като не може да диша. Причиненият от сърдечно заболяване зной нормално се утежнява в легнало състояние и доста постоянно пациентите са принудени да спят седнали.
Третият главен признак, който може да насочи човек да търси помощ от кардиолог, са отоците по краката. Те са симетрични по двата крайници, нормално заран са по-слабо изразени, до вечерта се утежняват, заради това, че се въздействат от гравитацията. Човек вижда, че до вечерта обувките му отесняват, а ластикът на чорапите оставя дълбока диря. Отоците по краката могат да бъдат израз и на бъбречно заболяване, само че постоянно е уместна и консултация с кардиолог.
- Работил сте 5 години в Япония. Какво от опита на сътрудниците си пренесохте у нас?
- Преди всичко отношението си към работата. Едно сходно далечно и дълго неявяване оказва помощ в доста връзки. В чужбина човек неизбежно съпоставя това, което вижда с нещата, които си знае от вкъщи. Дори едно и също нещо - а сърдечната хирургия е една и съща - забелязано в друг подтекст може да стои по друг метод. Японците имат извънредно фино чувство за детайла, което доста ми пасна като мироглед. Това е доста скъпо като метод и за сърдечната хирургия. Като съответни хирургични техники, видях доста забавни неща, само че множеството от тях са за жалост мъчно използвани в наши условия. Не че няма кой и по какъв начин да ги направи. Организацията на опазването на здравето не разрешава.
- На какво учите студентите си в Софийския университет?
- Изключително се веселя на опцията да преподавам на студентите в СУ "Св. Климент Охридски ". Старая се да им внушавам с всички налични ми средства, че предметите, които учат са отделени един от различен единствено видимо, за задачите на образованието. Студентите би трябвало да осъзнаят това, че по всички предмети те в действителност учат едно и също - човешкото тяло и неговите физиологични и патологични функционалности. Забелязал съм, че навикът им да учат е фрагментарен: четат и запомнят, само че не се сещат по какъв начин обособените обстоятелства се свързват между тях, както и с други неща, които те са учили по други дисциплини. Тук виждам мястото на преподавателя като човек, който да насочи тяхното внимание към връзките сред другите феномени, тъй че обстоятелствата, които те са научили да се трансфорат в същинско познание.
- Преподавате и в Саудитска Арабия...
- Това, което върша в Саудитска Арабия не е доста по-различно. Там работя по една стратегия, обвързвана с тяхната "Визия 2030 " за това по какъв начин би трябвало да наподобява страната им през 2030 година. Идеята е, техни студенти да се срещнат с задгранични преподаватели, да съберат усещания, да опитат от същинската научна работа... Искрено скърбя, че в България си нямаме сходни стратегии.
- Интересувате се от въздействието на растенията върху сърдечно-съдовата система. Кои билки пазят сърцето и какви препоръки за предварителна защита с тях бихте дал?
- Ботаниката от дълго време ми е занимание. Това не трябва да наподобява необичайно - бащите на тази просвета са все лекари. Растенията са необикновен източник на всевъзможни субстанции, за изкуственото приемане на които, бихме използвали скъпи и доста постоянно замърсяващи химични синтези. По отношение на сърцето ме хващате малко натясно, защото познанието за билките най-често идва от обичайна медицина. Нашите прародители не са имали ясна идея за функционалностите на сърцето, тъй че растенията, които в старинните източници са маркирани като "билки за сърце ", рядко имат същинско отношение към функционалностите на сърцето по този начин, както ние през днешния ден ги разбираме. Тези, които в действителност имат - ефедра, беладона, напръстник - от дълго време са част от формалната фармакопея и веществата извлечени от тях могат да се открият във всяка болница. Останалите, може да се смеете, само че най-често са за корем. Или са с утешителен резултат върху нервната система. Споменах главните признаци от страна на сърцето. Стенокардната болежка няма с каква билка да се успокои. Между другото, медикаменти за нея също няма. В днешно време тя се лекува или със стентиране на стеснения съд, или с байпас. Отоците при сърдечна непълнота се лекуват с диуретици, където билките биха могли да оказват помощ. Повечето отвари работят диуретично. Това се отнася и за високото кръвно налягане. Ако би трябвало да търсим мястото на лечебните растения в профилактиката на сърдечносъдовите болести, по-скоро би трябвало да почерпим данни от актуалните проучвания. Билки, съдържащи субстанции, които понижават оксидативния стрес в организма, контролират работата на вегетативната нервна система и водят до понижаване на последствията от прочувственото претоварване, сигурно биха се отразили добре и на сърцето. Едва ли ще се изненадате на научите от мен за "Светата Троица " на сърдечните билки: мента, глог и валериана. Освен тях бих добавил бял имел, резене, маточина, дяволска уста... Във всички случаи, умереният метод на живот, положителният баланс сред работа и отмора и позитивното отношение към живота са доста по-превантивни от кое да е лекарство, билка или вълшебна рецепта.
Д-р Жеко Найчов приключва медицина в София през 2006 година Постъпва на работа като ординатор в клиниката по сърдечна и съдова хирургия на Болница "Лозенец ", където работи и до през днешния ден. През 2009 година отпътува за Япония като постоянен докторант в Катедра "Хирургия " към Хирошимския Университет, където пази докторска степен. След завръщането си в България през 2013 година става хоноруван аситент към катедра "Хирургия " към Медицинския Факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски ". Участва в разнообразни просветителни и научни планове в България и чужбина. Извън региона на хирургията, научните му ползи са свързани с проучвания върху лечебните благоприятни условия на разнообразни лекарствени растения.
Всяка седмица доктор Найчов ще дава отговор на въпросите на читателите на "Стандарт ". Пишете ни на адрес:
- Д-р Найчов, вследствие на пандемията от ковид множеството болнични отделения, в това число кардиологичните, бяха трансформирани в Ковид-отделения. Как това се отрази на лекуването на сърдечно-съдовите болести и изключително на кардиохирургията?
- Не се сюрпризирам, че започваме тъкмо с това. Ковид ни пристигна като гръм от ясно небе и се отрази много зле на съвсем всички аспекти от живота на хората по света. Трансформирането на доста отделения в ковидни и ангажирането на съответния личен състав докара до това, че доста хора, нуждаещи се от лекуване не можаха да го получат в точния момент (или изобщо). Все още не ми е попадала цялостна оценка за косвената смъртност породена от Ковид пандемията, само че чакам, че цифрите ще бъдат много смущаващи. Това не е проблем само на България. Не е загадка, че в доста от развитите страни здравните системи от дълго време са пренатоварени, тъй че този спомагателен напън неизбежно докара до това, че лекуването на по-малко незабавните пациенти се отлагаше. Това в особена степен засегна хирургичната активност. Знаете, доста пъти, откогато стартира пандемията, плановите интервенции бяха спирани. Това докара до струпване на пациенти, чието положение без интервенция няма по какъв начин да върви към усъвършенстване.
- При спрените планови интервенции по какъв начин Вие, кардиохирурзите, поддържате форма?
- Работната форма се подържа с работене. Особено при пипкава и прецизна хирургия като сърдечната. Необходимо е ежедневно да се работи, с цел да не се губят рефлекси. От една страна, то е като карането на колело - не се не помни. Но несъмнено се губи тренинг. Едно от нещата, което персонално аз върша е всеки ден да вързвам възли. Когато един човек чуе "хирургия ", нормално си показва рязане. Истината е, че доста по-важно за нас е да успеем да съберем вярно това, което сме срязали.
- Много се приказва през последните две години, че като непряк резултат Ковид удря сърцето. Вярно ли е това и какво би трябвало да знаят пациентите прекарали ковид?
- Вярно е. Както наподобява, Ковид има някакъв характерен афинитет към сърдечния мускул. Това го видяхме както при пациентите с постковидни миокардити, по този начин и при някои реакции към имунизациите. Лично аз, откакто претърпях сполучливо моя личен Ковид, отидох да ми създадат ехокардиография и си пуснах сърдечни маркери скоро откакто ми завърши карантината. Слава Богу, всичко беше наред.
- Ваксината е най-сигурната отбрана против доста болести, в това число ковид. Мит или действителност са изказванията на така наречен "антиваксъри " за формиране на тромби като непряк резултат от имунизацията против Ковид?
- Антиваксърското придвижване нанася огромни вреди на публичното здраве. Не можем да отречем, че точно на имунизациите изискуем това, че сме се справили с редица болести, с които аз през своята лекарска кариера в никакъв случай не съм се срещал, а в предишното са помитали цели страни. Проблемът с имунизациите срещу Ковид настъпи заради огромното количество спорна информация, която се изливаше и продължава да се излива по всички вероятни осведомителни канали. Ваксините срещу Ковид фактически предизвикват ред неприятни странични резултати. Да, измежду тях са и тромбозите. Както наподобява, има нещо във вирусните белтъци, което въздейства на кръвосъсирването, тъй като и самият вирус предизвиква тромбози. Сред страничните резултати са и миокардитите, които загатнах. Не съществува здравна процедура без опасности и без странични резултати. За трезвата и съответна преценка на съотношението изгода по отношение на риск е значимо да се прегледат всички благоприятни условия, да се събере съответна информация и тя да бъде налично, разбираемо и еднопосочно разяснена. Това не се случи.
- Научи ли се българинът да пази сърцето си? Отделя ли внимание и време за предварителна защита?
- Българинът, изключително от поколението на нашите родители, няма табиет да пази здравето си. Сред по-младото потомство се следят трендове към угриженост. София е градът с най-вече био магазини, който съм виждал. Не настоявам, че био храните безусловно ще запазят сърцата им. Коментирам това като симптом на угриженост у хората.
- Казват, че сърцето не боли. Вярно ли е това и кои са признаците, при които човек би трябвало да потърси кардиолог?
- Признаците на сърдечно заболяване могат да бъдат най-разнообразни. Случаят, в който сърцето в действителност боли се следи при стенокардна рецесия, когато артериите на сърцето (коронарните артерии) имат стеснения по хода си и не могат да обезпечат съответно количество О2 за потребностите на сърдечния мускул. В типичния си тип тази болежка е на необятна основа, не зависи от дишането, съпроводена е с възприятие на тежест или стягане. Болният не може да уточни с един пръст къде е болката, защото тя обгръща огромна част от гръдния панер. Може да се излъчва към ръцете (по-често лявата) или долната челюст.
Друг значим симптом на сърдечно заболяване може да бъде задухът. По тази причина постоянно се случва сърдечно болен пациент първо да попадне при пулмолозите, към които той се е обърнал, тъй като не може да диша. Причиненият от сърдечно заболяване зной нормално се утежнява в легнало състояние и доста постоянно пациентите са принудени да спят седнали.
Третият главен признак, който може да насочи човек да търси помощ от кардиолог, са отоците по краката. Те са симетрични по двата крайници, нормално заран са по-слабо изразени, до вечерта се утежняват, заради това, че се въздействат от гравитацията. Човек вижда, че до вечерта обувките му отесняват, а ластикът на чорапите оставя дълбока диря. Отоците по краката могат да бъдат израз и на бъбречно заболяване, само че постоянно е уместна и консултация с кардиолог.
- Работил сте 5 години в Япония. Какво от опита на сътрудниците си пренесохте у нас?
- Преди всичко отношението си към работата. Едно сходно далечно и дълго неявяване оказва помощ в доста връзки. В чужбина човек неизбежно съпоставя това, което вижда с нещата, които си знае от вкъщи. Дори едно и също нещо - а сърдечната хирургия е една и съща - забелязано в друг подтекст може да стои по друг метод. Японците имат извънредно фино чувство за детайла, което доста ми пасна като мироглед. Това е доста скъпо като метод и за сърдечната хирургия. Като съответни хирургични техники, видях доста забавни неща, само че множеството от тях са за жалост мъчно използвани в наши условия. Не че няма кой и по какъв начин да ги направи. Организацията на опазването на здравето не разрешава.
- На какво учите студентите си в Софийския университет?
- Изключително се веселя на опцията да преподавам на студентите в СУ "Св. Климент Охридски ". Старая се да им внушавам с всички налични ми средства, че предметите, които учат са отделени един от различен единствено видимо, за задачите на образованието. Студентите би трябвало да осъзнаят това, че по всички предмети те в действителност учат едно и също - човешкото тяло и неговите физиологични и патологични функционалности. Забелязал съм, че навикът им да учат е фрагментарен: четат и запомнят, само че не се сещат по какъв начин обособените обстоятелства се свързват между тях, както и с други неща, които те са учили по други дисциплини. Тук виждам мястото на преподавателя като човек, който да насочи тяхното внимание към връзките сред другите феномени, тъй че обстоятелствата, които те са научили да се трансфорат в същинско познание.
- Преподавате и в Саудитска Арабия...
- Това, което върша в Саудитска Арабия не е доста по-различно. Там работя по една стратегия, обвързвана с тяхната "Визия 2030 " за това по какъв начин би трябвало да наподобява страната им през 2030 година. Идеята е, техни студенти да се срещнат с задгранични преподаватели, да съберат усещания, да опитат от същинската научна работа... Искрено скърбя, че в България си нямаме сходни стратегии.
- Интересувате се от въздействието на растенията върху сърдечно-съдовата система. Кои билки пазят сърцето и какви препоръки за предварителна защита с тях бихте дал?
- Ботаниката от дълго време ми е занимание. Това не трябва да наподобява необичайно - бащите на тази просвета са все лекари. Растенията са необикновен източник на всевъзможни субстанции, за изкуственото приемане на които, бихме използвали скъпи и доста постоянно замърсяващи химични синтези. По отношение на сърцето ме хващате малко натясно, защото познанието за билките най-често идва от обичайна медицина. Нашите прародители не са имали ясна идея за функционалностите на сърцето, тъй че растенията, които в старинните източници са маркирани като "билки за сърце ", рядко имат същинско отношение към функционалностите на сърцето по този начин, както ние през днешния ден ги разбираме. Тези, които в действителност имат - ефедра, беладона, напръстник - от дълго време са част от формалната фармакопея и веществата извлечени от тях могат да се открият във всяка болница. Останалите, може да се смеете, само че най-често са за корем. Или са с утешителен резултат върху нервната система. Споменах главните признаци от страна на сърцето. Стенокардната болежка няма с каква билка да се успокои. Между другото, медикаменти за нея също няма. В днешно време тя се лекува или със стентиране на стеснения съд, или с байпас. Отоците при сърдечна непълнота се лекуват с диуретици, където билките биха могли да оказват помощ. Повечето отвари работят диуретично. Това се отнася и за високото кръвно налягане. Ако би трябвало да търсим мястото на лечебните растения в профилактиката на сърдечносъдовите болести, по-скоро би трябвало да почерпим данни от актуалните проучвания. Билки, съдържащи субстанции, които понижават оксидативния стрес в организма, контролират работата на вегетативната нервна система и водят до понижаване на последствията от прочувственото претоварване, сигурно биха се отразили добре и на сърцето. Едва ли ще се изненадате на научите от мен за "Светата Троица " на сърдечните билки: мента, глог и валериана. Освен тях бих добавил бял имел, резене, маточина, дяволска уста... Във всички случаи, умереният метод на живот, положителният баланс сред работа и отмора и позитивното отношение към живота са доста по-превантивни от кое да е лекарство, билка или вълшебна рецепта.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ