Добре, признавам, в Берлин няма отделен музей на модата –

Добре, признавам, в Берлин няма обособен музей на модата – подобен, какъвто е примерно парижкият или Институтът по костюмите към Метрополитън. Модата в Берлин е показана на един етаж в новооткрития след дълга реорганизация Музей на декоративните изкуства, само че за мен персонално това е най-хубавият и най-важният етаж в музея, изработен с толкоз обич и внимание, че господства цялостната експозиция. Вероятно същото настояват и феновете на столове, чаши или чинии – другите най-многобройни и в детайли показани експонати в музея.

Всъщност модата от ХVІІІ и ХІХ век е показана в обособени секции на други етажи, в съответните зали с изкуството от тези интервали. Справедливо решение, тъй като облеклата от това време са много консервативни, структурата им е идентична и е мъчно да се наблюдава някакво развиване. Същевременно те – освен това в идентична степен и мъжките, и женските – са безусловно точно, ръчно и анонимно направени творби на приложното изкуство, с невероятни бродерии и дантели, със строги корсети и шапки с цветя и кормила. Прекрасни движимости, само че толкоз далечни, че наподобяват непознати и без душа.Етажът, отдаден на модата е със характерен дизайн, фиктивен по този начин, че да подчертае резултата на всяка дреха и да помогне на посетителите да изминат пътя от първата изложена бяла рокля от муселин от края на XIX век, до последната – алегорично отново бяла, дълга и публична, булчинска рокля на „ Виктор и Ролф “ от 2004 година. Между двете се върви в дълъг лабиринт, в който са осветени единствено витрините с облеклата и аксесоарите, като има доста завои и зад всеки ни чака нещо ново, друго и красиво.

Историята на модата в музея стартира с значим миг от историята на дамите – началото на техния деен обществен и културен живот. Още измежду първите изложени модели се виждат рокли за разходки и пътувания, за почивки край морето, които стават известни при започване на предишния век. След това идва Чарлс Уорт и трансформира дамската мода вечно. В експозицията има няколко доста красиви негови модела с присъщия корсет с издадена задница, негов патент. След Уорт имената на дизайнерите са познати на всеки изкушен от модата фен. В интерес на истината сбирката на музея не разполага с необикновени или редки експонати – очевидно липсват полите „ ню луук “ на Диор, показан въпреки всичко с няколко прелестни рокли и костюми, няма екземпляри от фамозните сбирки на Ив Сен Лоран – „ Мондриан “ или „ Руската “, нито пък популярните шапки, рокли с омара на Дали или ръкавици на Елза Шиапарели. Но това, което е изложено, е задоволително да се оцени абсолютният перфекционизъм на Баленсиага, геният на Ив Сен Лоран, недостижимият усет на Диор и неповторените и до през днешния ден рокли на Фортуни и Мадам Гре.

Това е моят обичан музей на модата – място, наложително за всяко изкушено от хубостта момиче, попаднало на берлинска земя.