10-те най-добри български пънк групи
Добре пристигнали във вселенския безпорядък, наименуван пънкарско пого! Пазете значимите си органи и слаби места, до момента в който бивате блъскан с рамо, ръган с лакти и понякога удрян от размахващите се крака на някой пийнал вид, който преди малко са уволнили от работа и/или напуснали от връзка и има съществени демони за вентилиране!
А може би самите вие сте този вид, който тъкмо в този миг има потребност да се „ направи на животно “, да излезе на сцената, грабвайки принудително микрофона от вокалиста и да извика „ М***ата му на света! “. Ако това е по този начин, ето ви 10 групи, подобаващи за вас…
- Тъй като това е десетка с най-хубавите БЪЛГАРСКИ пънк групи, с преимущество са тези от тях, които творят на български език и застъпват българската просвета, преди всичко – музикално, на второ – лирически.
10. Piranha
Кой не обича едно хубаво пого на фона хардкор, разбъркан с малко скейт-пънк? Няма подобен измежду тези от вас, които в миналото са били на концерт на Piranha, това е несъмнено, в случай че ще да ви било за първи път! Групата е образувана през 2011 година от четирима другари, споделящи мощна пристрастеност към карането на скейтборд и музиката на ранни пънк-рок групи като JFA, The Faction, Circle Jerks, Black Flag, OFF и други.
До този миг групата има издадени два студийни албума, заредени с чиста скейт-пънк сила – „ Skate After Death “ (2012) и „ Skate Rats “ (2016). Продължават да свирят с все същите хъс и неизменност на дребната българска сцена, а прибързано стопанисват неповторим по рода си, дребен бар-клуб на име „ Grindhouse Skateboarding Club “, намиращ се в София.
9. Last Hope
Изключителен, типичен образец за хардкор тайфа! Last Hope са една от най-старите и одобрени хардкор групи на българската сцена. Група с афирмативно декларирано, като междинен пръст в лицето на служител на реда, его, поддържаща класическите хардкор идеали вид „ Живея, както си желая! “. Сформирани още през 1995 година, те са обиколили освен локалната балканска сцена, само че и западноевропейския район, както и Русия, и Турция.
Делили са подиум с огромни имена като Agnostic Front, Napalm Death, Anthrax, Suicidal Tendencies и други. До този миг са записали и издали четиринадесет албума, измежду които едно демо, две EP-та (Extended Play компилации) и шест сплит-албума/сплит-EP-та с други групи. Продължават да са дейни и до през днешния ден, освен това са една от най-често свирещите групи на дребната сцена в България!
8. Кокоша Глава / 7. Хиподил
Нека се отърсим малко от афирмативността и сериозността на хардкора за миг, и да се потопим в малко по-класически, присъщи на пънк-рока клишета, като цялостен непукизъм, към каквото и да е! Осмо и седмо място в тази ранглиста отиват при две паметни за сцената групи, които избират да ни веселят с лековата пиянска поезия, поднесена на родния ни език, на фона на доста пъстра музикална палитра.
Звукът и на двете банди е хетерогенен и недефиниран, от време на време са ска, от време на време са хардкор, от време на време са сърф-пънк. Буквално е, каквото пристигна, неведнъж даже в границите на една и съща ария! Докато Хиподил имат ясна кариерна арка от пет студийни албума, един сингъл и две компилации, за Кокоша Глава се носят единствено разкази и от време на време се появяват техни песни в интернет допреди 2010, когато бива публикуван четворен сплит-албум съдържащ всички песни на групата.
6. Anti-Future / 5. Vendetta
В своето опиянено забавление обаче дано не забравяме същинските ядра на пънка, които са екзистенциализмът и социално-политическият яд. Следващите две позиции в тази десетка отиват при две групи от дребната сцена, които в изкуството си засягат точно проблемите на средностатистическия български интелектуалец, постоянно борещ се за своето място в обществото и постоянно срещащ отменяне от обществените кръгове, паралелно с трудностите на неработещата система.
Anti-Future са образувани през 2013 година и имат един албум – „ Our Choice “ (2014) и едно EP – „ Tomorrow Is Never Promised “ (2017). Vendetta са образувани през 2001 година и имат два студийни албума – „ Amici Dei “ (2004) и „ Време Разделно “ (2011).
4. Резервен План / 3. Bright Sight
Интелектуалските текстове в пънк музиката са супер, само че мисля че на всички ни е някак си кодирано в гените, да избираме пеене или скандиране пред кряскане и неистово дране (било то дране с „ вярна техника “ и „ добра вокализация “ – да, прочее, не се майтапя, съществуват такива критерии). Придвижваме се към челното в тази десетка и идващите две места отиват при Резервен План и Bright Sight.
Двете групи имат необикновено богати инструментални композиции, само че не пестят и откъм вокали! Жанрът им се дефинира като благозвучен хардкор, емо или пост-хардкор. В лириката си Резервен План декларират афирмативно своите идеали и морал, до момента в който Bright Sight отиват на още по-дълбоко в своята сензитивност с песни за самотност и обезсърчение, вътрешни спорове и екзистенциализъм. Резервен План са образувани през 2007 година, имат две EP-та – „ Резервен План “ (2007) и „ …нека горят! “ (2011), както и сплит-албум с групата Melekh. Вече не са дейни.
Bright Sight, от своя страна, към момента са… Те стартират своята кариера през 2009-а. Имат три студийни албума – „ Ехо на душите ни “ (2011), „ Каквото сееш, ще жънеш “ (2014), „ Остани жив в очите на умората “ (2016) и едно EP, озаглавено „ Три “ (2012). Освен интелектуалска поезия и богат тон, всяка от двете групи има в репертоара си по една невероятна акомодация на класическия български стихотворец Никола Вапцаров – „ Хроника “ (адаптирана от Резервен План) и „ Прощално “ (адаптирана от Bright Sight), което им бетонира позициите в челната петица на тази ранглиста!
2. Контрол
Да си дойдем най-накрая на думата с малко класика в българския пънк! Контрол печелят второ място в подреждането поради своята пъстра музикална палитра, съчетаваща освен разнообразни жанрове, само че и принадлежности. С тяхното ловко разбъркване на пънк, траш, ска и локален фолклор, поднесено под формата на един музикален миш-маш от китари, кавали и какво ли още не, можете да се потопите в безспорна парти-идилия!
Лириката също не е за изпускане. Подобно на Кокоша Глава и Хиподил, които споменахме по-рано, Контрол избират да ни забавляват с лековата, хумористична пиянска поезия, вместо да ни ангажират със своето групово его или бездънен контра-културен идеализъм. Сформирани са през далечната 1988-ма и са към момента дейни! С албуми като „ Старият дъб “ (1988), „ Бумм “ (1990), „ Леле како “ (1992) и още куп други след тях, групата са пуснали дълбоко своите корени в българската музикална сцена, както и във второ място на този лист.
1. Ревю
