Енергийните изненади на 2019-а
До края на годината остават броени дни и доста водещи специалисти и публицисти вършат обзор и рекапитулацция на събитията в секторите, които следят. А и равносметка на упованията си. Един от тях е Ник Бътлър - енергиен коментатор на "Файненшъл таймс " и ръководител на Института за политика на Кралския лицей в Лондон. В публикация, оповестена на 16 декември, Бътлър споделя какво го е изненадало на енергийния пазар през отиващата си 2019-а - мнение, което предлагаме на читателите на banker.bg.
Повечето събития на световния енергиен пазар се случиха тъкмо съгласно прогнозите. Не липсваха обаче и изненади, които акцентират чувството за неустановеност, обхванало бранша.
Котировките на петрола, доставките на газ и търсенето на въглища следваха обрисуваните направления - доставките бяха значителни, цените останаха ниски.
Иран обаче, за който чаках да в господства новините през 2019-а, претърпя още една година на напън и наказания и остана авторитетна и подривна мощ в Близкия изток. Санкциите реализираха непълен триумф. Те орязаха износа на черно злато до 350 хиляди барела на ден през ноември и редуцираха националния приход до размери, които започнаха да предизвикат всеобщо неодобрение и митинги в страната. Пазарът обаче не реагира на свиването на иранския експорт.
Атаката с дронове и ракети на основния център за произвеждане на нефт Абкаик в Саудитска Арабия през септември нанесе съществени провали на петролните съоръжения в кралството и лиши 5 млн. барела дневно от международните доставки на черно злато, съгласно оценката на специалистите. Въпреки това плануваният внезапен скок на цените на горивото не се случи, значително и поради решението на Рияд да не нанася ответен удар на Техеран, посочен като виновен за ударите от огромна част от представителите на интернационалната общественост. Този случай остава незавършен, тъй че вероятността за открит спор сред Иран и прилежащите страни, а и вътре в Ислямската република, продължава да е една от главните аргументи за надвисналата неустановеност над енергийния пазар.
Живеем в епохата на обилие от позиция на енергийни доставки, което обаче не значи, че енергийната сигурност е обезпечена. За огромните вносители, чийто водач към този момент е Китай, купувал през ноември по 11 млн. барела нефт на ден от останалия свят, зависимостта от райони с спорове остава сериозен риск.
Показателен случай в този смисъл е Венецуела - един от най-сериозните преди време нефтени производители в света, където икономическият безпорядък не докара до промяна на властта. Хиперинфлацията е петцифрена, а дефицитът на храни и медикаменти - фрапантен. Опитите на локалната съпротива, подпомагана от Съединени американски щати, а и от ред европейски държавни управления, да смъкна принудително от власт президента Николас Мадуро, пропаднаха. Производството на нефт в страната падна с 1.75 млн. барела на ден през последните три години, което се отрази в подобен размер и на износа. Случващото се в латиноамериканската страна е покруса за популацията й, само че в действителност оказа незабележимо въздействие върху световния пазар на черно злато.
Може би най-важното сред непредвидените събития през 2019-а бе трансформирането на дебата за климатичните промени в главен политически въпрос както в Европа, по този начин и в Съединени американски щати. Същността на нещата не се е трансформирала. Въглеродните излъчвания не престават да набъбват заплашително поради растежа на енергийното ползване в най-големите международни стопанства, главно в Китай и в Индия, които остават мощно подвластни от потреблението на въглищата. Масовите митинги на природозащитниците, харизматичната роля на Грета Тунберг и очевидните доказателства за последствията от обратите в климата на земята, изостриха вниманието на обществеността към естествените катаклизми надалеч по-силно, в сравнение с през предходната година. Мълчанието по тематиката обаче не бе последвано от сериозен прогрес за намиране на решение на проблемите. Демонстрира се само чувство за животоспасяващи акции в стеснен брой добре развити и относително богати страни. Но персоналното държание и детайлната социална политика към момента не са в синхрон с тези убеждения.
Броят на купените мощни коли продължава да надвишава доста електрическите транспортни средства. Например, през последните четири години във Англия съотношението на тези продажби е 37:1. Увеличава се и броят на полетите - Китай възнамерява да построи в допълнение 200 летища през идващите 15 години и даже аерогарите в Европейския съюз се уголемяват, с цел да се оправят с растежа на въздушния трафик, оценен на 6% годишно.
Световният отговор на естествените катаклизми към този момент подчертава върху далечната задача за реализиране на "нулеви чисти въглеродни излъчвания " до 2050-а или по-рано - политика, която не е облечена в детайлно наличие, само че получи значителен подтик през последните 12 месеца, с цел да завладее вниманието на държавни управления, компании и вложители.
За енергийния отрасъл усложнението е, че тази политика и пазарните действителности към момента се движат в разнообразни направления. Като цяло секторът се приспособява сполучливо - фирмите привикват да работят с ниски цени, новите пазари се разрастват и технологиите трансформират интервенциите и основават цели нови области от благоприятни условия, изключително в областта на възобновимите източници на сила. В средносрочен проект обаче бъдещето е неразбираемо. Необходимите вложения за посрещане на растящото търсене са застрашени от несигурността, обвиваща политиките, които ще са в действие когато тези източници стартират да носят облага. И събитията от 2019-а единствено способстват за тази неустановеност.
Повечето събития на световния енергиен пазар се случиха тъкмо съгласно прогнозите. Не липсваха обаче и изненади, които акцентират чувството за неустановеност, обхванало бранша.
Котировките на петрола, доставките на газ и търсенето на въглища следваха обрисуваните направления - доставките бяха значителни, цените останаха ниски.
Иран обаче, за който чаках да в господства новините през 2019-а, претърпя още една година на напън и наказания и остана авторитетна и подривна мощ в Близкия изток. Санкциите реализираха непълен триумф. Те орязаха износа на черно злато до 350 хиляди барела на ден през ноември и редуцираха националния приход до размери, които започнаха да предизвикат всеобщо неодобрение и митинги в страната. Пазарът обаче не реагира на свиването на иранския експорт.
Атаката с дронове и ракети на основния център за произвеждане на нефт Абкаик в Саудитска Арабия през септември нанесе съществени провали на петролните съоръжения в кралството и лиши 5 млн. барела дневно от международните доставки на черно злато, съгласно оценката на специалистите. Въпреки това плануваният внезапен скок на цените на горивото не се случи, значително и поради решението на Рияд да не нанася ответен удар на Техеран, посочен като виновен за ударите от огромна част от представителите на интернационалната общественост. Този случай остава незавършен, тъй че вероятността за открит спор сред Иран и прилежащите страни, а и вътре в Ислямската република, продължава да е една от главните аргументи за надвисналата неустановеност над енергийния пазар.
Живеем в епохата на обилие от позиция на енергийни доставки, което обаче не значи, че енергийната сигурност е обезпечена. За огромните вносители, чийто водач към този момент е Китай, купувал през ноември по 11 млн. барела нефт на ден от останалия свят, зависимостта от райони с спорове остава сериозен риск.
Показателен случай в този смисъл е Венецуела - един от най-сериозните преди време нефтени производители в света, където икономическият безпорядък не докара до промяна на властта. Хиперинфлацията е петцифрена, а дефицитът на храни и медикаменти - фрапантен. Опитите на локалната съпротива, подпомагана от Съединени американски щати, а и от ред европейски държавни управления, да смъкна принудително от власт президента Николас Мадуро, пропаднаха. Производството на нефт в страната падна с 1.75 млн. барела на ден през последните три години, което се отрази в подобен размер и на износа. Случващото се в латиноамериканската страна е покруса за популацията й, само че в действителност оказа незабележимо въздействие върху световния пазар на черно злато.
Може би най-важното сред непредвидените събития през 2019-а бе трансформирането на дебата за климатичните промени в главен политически въпрос както в Европа, по този начин и в Съединени американски щати. Същността на нещата не се е трансформирала. Въглеродните излъчвания не престават да набъбват заплашително поради растежа на енергийното ползване в най-големите международни стопанства, главно в Китай и в Индия, които остават мощно подвластни от потреблението на въглищата. Масовите митинги на природозащитниците, харизматичната роля на Грета Тунберг и очевидните доказателства за последствията от обратите в климата на земята, изостриха вниманието на обществеността към естествените катаклизми надалеч по-силно, в сравнение с през предходната година. Мълчанието по тематиката обаче не бе последвано от сериозен прогрес за намиране на решение на проблемите. Демонстрира се само чувство за животоспасяващи акции в стеснен брой добре развити и относително богати страни. Но персоналното държание и детайлната социална политика към момента не са в синхрон с тези убеждения.
Броят на купените мощни коли продължава да надвишава доста електрическите транспортни средства. Например, през последните четири години във Англия съотношението на тези продажби е 37:1. Увеличава се и броят на полетите - Китай възнамерява да построи в допълнение 200 летища през идващите 15 години и даже аерогарите в Европейския съюз се уголемяват, с цел да се оправят с растежа на въздушния трафик, оценен на 6% годишно.
Световният отговор на естествените катаклизми към този момент подчертава върху далечната задача за реализиране на "нулеви чисти въглеродни излъчвания " до 2050-а или по-рано - политика, която не е облечена в детайлно наличие, само че получи значителен подтик през последните 12 месеца, с цел да завладее вниманието на държавни управления, компании и вложители.
За енергийния отрасъл усложнението е, че тази политика и пазарните действителности към момента се движат в разнообразни направления. Като цяло секторът се приспособява сполучливо - фирмите привикват да работят с ниски цени, новите пазари се разрастват и технологиите трансформират интервенциите и основават цели нови области от благоприятни условия, изключително в областта на възобновимите източници на сила. В средносрочен проект обаче бъдещето е неразбираемо. Необходимите вложения за посрещане на растящото търсене са застрашени от несигурността, обвиваща политиките, които ще са в действие когато тези източници стартират да носят облага. И събитията от 2019-а единствено способстват за тази неустановеност.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ