190 000 работни места по-малко до 15 години
До 2034 година броят на заетите ще падне със 190 000 души в съпоставяне със в този момент съгласно министъра на труда Бисер Петков. Основната причина за понижението на заетостта са отрицателните демографски процеси. Най-сериозен ще е спадът измежду работещите с главно и по-ниско обучение - 37,8%. Най-слабо наранени ще бъдат висшистите - едвам с 0,4 на 100 по-малко ще са работните места за тях.
Хората с висше обучение, които ще работят по-нискоквалифициран труд, ще са почти 38 хиляди Близо 40 хиляди българи с главно обучение ще заемат работни места, изискващи по-висок ценз.
След 15 години най-търсени ще бъдат медицинските сестри, акушерките и учителите по общообразователна подготовка, предвиждат специалисти.
След 2020 година въздействието на отрицателните демографски процеси ще докара до понижение на заетостта. До 2034 година спадът ще бъде към 6%, а броят на заетите ще намалее до към 2,962 млн. души, което е с близо 190 хиляди по-малко занапред. Това разгласи министърът на труда и обществената политика Бисер Петков при откриването на конгрес за показване на резултатите от обновените средносрочни и дълготрайни прогнози за развиването на пазара на труда. Най-много ще намалеят заетите с главно и по-ниско обучение - с 37,8%. С 3,1% по-малко по отношение на в този момент ще са заетите среднисти, едвам с 0,4% ще намалеят висшистите.
И актуалните прогнози, и показаните през март от МТСП демонстрират структурни дефицити за фрагменти със приблизително обучение и остатък на хора с главно и висше обучение, разяснява Петков. Според упованията през 2034 година структурните дефицити за фрагменти със приблизително обучение ще обиден над 77 000 работни места, на които ще бъдат ангажирани хора с по-ниска и по-висока подготовка от нужната. Хората с висше обучение, които ще работят тук-там, изискващи по-ниска подготовка, ще са почти 38 хиляди Около 40 хиляди българи с главно обучение ще заемат работни места за хора с по-висок ценз.
Най-търсените след 15 години ще са медицинските сестри и акушерките, учителите по общообразователна подготовка за приблизително и начално обучение, предвижда доцент доктор Ралица Ганева от изследователския екип, направил прогнозите. Според нея макар демографската рецесия и проблемите с раждаемостта, в случай че България внедри просветителните политики, които са стандарт в Европа, ще има възходяща потребност от учители. През 2024 година в образованието се чака да бъдат заети 204 хиляди души, от тях половината ще са над 50 година, а 80% ще са дами.
Ще понижава търсенето на продавачи поради свиването на търговията и преструктурирането на стопанската система. Все по-малко ще се търсят сервитьори, бармани и готвачи. Професиите, изискващи по-ниска подготовка, ще понижават, а тези със характерна подготовка ще стават все по-важни на пазара на труда, обобщиха специалистите.
Ще се задълбочават районните несъответствия на пазара на труда, ще се усили делът и на служащите над 55 година Най-много висшисти ще се търсят в София, Пловдив и Варна.
Хората с висше обучение, които ще работят по-нискоквалифициран труд, ще са почти 38 хиляди Близо 40 хиляди българи с главно обучение ще заемат работни места, изискващи по-висок ценз.
След 15 години най-търсени ще бъдат медицинските сестри, акушерките и учителите по общообразователна подготовка, предвиждат специалисти.
След 2020 година въздействието на отрицателните демографски процеси ще докара до понижение на заетостта. До 2034 година спадът ще бъде към 6%, а броят на заетите ще намалее до към 2,962 млн. души, което е с близо 190 хиляди по-малко занапред. Това разгласи министърът на труда и обществената политика Бисер Петков при откриването на конгрес за показване на резултатите от обновените средносрочни и дълготрайни прогнози за развиването на пазара на труда. Най-много ще намалеят заетите с главно и по-ниско обучение - с 37,8%. С 3,1% по-малко по отношение на в този момент ще са заетите среднисти, едвам с 0,4% ще намалеят висшистите.
И актуалните прогнози, и показаните през март от МТСП демонстрират структурни дефицити за фрагменти със приблизително обучение и остатък на хора с главно и висше обучение, разяснява Петков. Според упованията през 2034 година структурните дефицити за фрагменти със приблизително обучение ще обиден над 77 000 работни места, на които ще бъдат ангажирани хора с по-ниска и по-висока подготовка от нужната. Хората с висше обучение, които ще работят тук-там, изискващи по-ниска подготовка, ще са почти 38 хиляди Около 40 хиляди българи с главно обучение ще заемат работни места за хора с по-висок ценз.
Най-търсените след 15 години ще са медицинските сестри и акушерките, учителите по общообразователна подготовка за приблизително и начално обучение, предвижда доцент доктор Ралица Ганева от изследователския екип, направил прогнозите. Според нея макар демографската рецесия и проблемите с раждаемостта, в случай че България внедри просветителните политики, които са стандарт в Европа, ще има възходяща потребност от учители. През 2024 година в образованието се чака да бъдат заети 204 хиляди души, от тях половината ще са над 50 година, а 80% ще са дами.
Ще понижава търсенето на продавачи поради свиването на търговията и преструктурирането на стопанската система. Все по-малко ще се търсят сервитьори, бармани и готвачи. Професиите, изискващи по-ниска подготовка, ще понижават, а тези със характерна подготовка ще стават все по-важни на пазара на труда, обобщиха специалистите.
Ще се задълбочават районните несъответствия на пазара на труда, ще се усили делът и на служащите над 55 година Най-много висшисти ще се търсят в София, Пловдив и Варна.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ