ДНК съхранението е удивително, когато говорим за плътност на данните(снимка:

ДНК съхранението е изумително, когато приказваме за компактност на данните
(снимка: CC0 Public Domain)

С ъхран ение на ДНК данни в дребни капсули ще помогне на откривателите в тази сфера да намал ят равнището на неточности и ще пред отврати з агуба на информация. П редложената техн ология п озволява четене на до 25 файла по едно и също време , при загуба на 0,3% от файла след три четения, по отношение на 35% при съществуващите способи.

ДНК е изумително решение за предпазване на данни във връзка с плътността, което природата предлага. Цялата информация от интернет може да бъде записана на ДНК в размера на кутия за обувки. Учените от дълго време се пробват да създадат това и към този момент имат известни триумфи.

Използвайки единствено четири естествени азотни бази за шифроване на данни в ДНК, 215 PB данни могат да бъдат записани в размера на кутия за обувки. Но в случай че синтезираме изкуствени азотни основи и ги доведем до 11 съществени кода, тогава количеството данни, съхранявани в „ кутията ”, може да се удвои, отбелязва NewAtlas в описанието на нова разработка.

С верния метод тази информация може да се съхранява милиони години, за разлика от данните на твърдите дискове и SSD. Някой ден това ще се случи, само че към този момент откривателите се пробват да решат редица проблеми, свързани със записа на ДНК. По-специално, това е казусът с унищожаването на данни при нееднократен достъп и в следствие увеличение на грешките и загубата на данни.
още по темата
В нова публикация, оповестена в научното издание Nature, група откриватели оферират забавна техника за отбрана и етикетиране на осведомителния ДНК притежател. Технологията защищава носителя от заличаване по време на четене и също по този начин улеснява сортирането на ДНК файлове и разрешава основаване на роботизирани библиотеки.

Основният развой за работа с информация, записана върху ДНК, се случва по следния метод: в „ чорба ” от ДНК носители се подава „ праймер ”, който започва PCR реакция (полимеразна верижна реакция) с репликация на стремежи „ файл ”. Всеки „ файл ” е записана ДНК верига, маркирана по избран метод, а праймерът се прилепва към нея и стартира процеса на репликация.

Съвременните принадлежности за дешифриране на ДНК се нуждаят от милиони идентични последователности, с цел да дешифрират надеждно един „ файл ”. Всяко сходно „ четене ” вкарва неточности и в последна сметка унищожава информацията. В последна сметка става мъчно да се работи с голям брой „ файлове ” по едно и също време.

Микрокапсули с ДНК, белязани с флуоресцентни етикети под микроскоп
(снимка: Tom de Greef)

За да избегнат всичко това, учените затварят ДНК файла в полимерна капсула, само че при нагряване до температура над 50°C. Процесът на PCR стартира при по-ниска температура, след което при нагряване истинският „ файл ” се крие в капсула и по-късно всичко продължава без него. Това разрешава да се защитят истинските данни по време на четене (репликация), а също по този начин да се присвоява етикет на всеки „ файл ” – в тази ситуация това е флуоресценция с разнообразни нюанси.

„ Светенето ” дава опция за роботизиране на каталогизирането и последващата селекция на файлове – това е методът за основаване на библиотеки. За разчитане на репликираната ДНК е задоволително системата да се охлади и да се изолира от нея всичко, което е било възпроизведено по време на PCR процеса. Така истинският ДНК притежател остава непокътнат от PCR процеса, без неточности в структурата си и запазвайки цветния знак, по който може да се сортира.

Според откривателите, препоръчаната техника разрешава четене на до 25 файла по едно и също време при единствено 0,3% загуба от файла след три четения, до момента в който при съществуващите способи загубата е 35%.

„ Сега просто би трябвало да изчакаме цената на синтеза на ДНК да падне още повече ”, споделя Том де Грийф, водещ създател на проучването. „ Тогава оборудването ще бъде готово за приложимост ”.