Учени намериха начин да подобрят вкуса на бирата
Днешните високи цилиндрични резервоари за ферментация нормално въздействат негативно на усета на получената бира. Учените обаче откриха по какъв начин могат да подобрят усета на обичаното питие, съобщи ScienceAlert.
Тези високи резервоари могат да създават повече бира за по-малко пари - по-лесно се пълнят, изпразват и почистват - само че необятното им разпространяване значи и свръхналягане от въглеродния диоксид, който се образува по време на ферментацията, а това се отразява на усета.
След като откриват резистентен вариант те го проучват, с цел да схванат какво тъкмо го прави толкоз ефикасен даже под натиска на актуалните ферментационни резервоари.
„ За наша изненада идентифицирахме една-единствена разновидност в гена MDS. Той е виновен за по-голямата част от толерантността към налягане при този характерен вариант дрожди ", споделя молекулярният биолог Йохан Тевелейн от Katholieke Universiteit Leuven в Белгия, представен от БГНЕС.
След това изобретение откривателите са съумели да употребяват техниката за редактиране на гени CRISPR/Cas9, с цел да основат същата разновидност в други варианти дрожди. След редактирането тези варианти могат да устоят по-добре на налягането на CO2 и да запазят по-добре аромата си.
По-нататък доста варианти дрожди биха могли да бъдат модифицирани по същия метод, което би довело до приемане на бира с по-пълен усет.
Засега не наподобява, че генетичните редакции са повлияли на други характерности на дрождите.
" Мутацията е първият взор към разбирането на механизма, посредством който високото налягане на въглеродния диоксид може да компрометира производството на бира ", споделя Тевелейн.
Досега не е било ясно по какъв начин тъкмо високото налягане на CO2 оказва въздействие върху усета на бирата на молекулярно равнище, макар че крайните резултати във връзка с спада на плодовия усет са били лесни за чувство.
В бъдеще откривателите желаят да проведат опити с още по-високо налягане на CO2, с цел да видят дали ще бъдат разпознати разнообразни гени. Редица други гени също са посочили обещаващи резултати в това изследване, макар че MDS3 е бил преобладаващ.
Същата технология за идентифициране на гени е била употребена и преди за открояване на други значими характерности при дрождите, в това число производството на глицерол (захарен алкохол, който придава вкус) и приемливост към нараснали температури.
Тези високи резервоари могат да създават повече бира за по-малко пари - по-лесно се пълнят, изпразват и почистват - само че необятното им разпространяване значи и свръхналягане от въглеродния диоксид, който се образува по време на ферментацията, а това се отразява на усета.
След като откриват резистентен вариант те го проучват, с цел да схванат какво тъкмо го прави толкоз ефикасен даже под натиска на актуалните ферментационни резервоари.
„ За наша изненада идентифицирахме една-единствена разновидност в гена MDS. Той е виновен за по-голямата част от толерантността към налягане при този характерен вариант дрожди ", споделя молекулярният биолог Йохан Тевелейн от Katholieke Universiteit Leuven в Белгия, представен от БГНЕС.
След това изобретение откривателите са съумели да употребяват техниката за редактиране на гени CRISPR/Cas9, с цел да основат същата разновидност в други варианти дрожди. След редактирането тези варианти могат да устоят по-добре на налягането на CO2 и да запазят по-добре аромата си.
По-нататък доста варианти дрожди биха могли да бъдат модифицирани по същия метод, което би довело до приемане на бира с по-пълен усет.
Засега не наподобява, че генетичните редакции са повлияли на други характерности на дрождите.
" Мутацията е първият взор към разбирането на механизма, посредством който високото налягане на въглеродния диоксид може да компрометира производството на бира ", споделя Тевелейн.
Досега не е било ясно по какъв начин тъкмо високото налягане на CO2 оказва въздействие върху усета на бирата на молекулярно равнище, макар че крайните резултати във връзка с спада на плодовия усет са били лесни за чувство.
В бъдеще откривателите желаят да проведат опити с още по-високо налягане на CO2, с цел да видят дали ще бъдат разпознати разнообразни гени. Редица други гени също са посочили обещаващи резултати в това изследване, макар че MDS3 е бил преобладаващ.
Същата технология за идентифициране на гени е била употребена и преди за открояване на други значими характерности при дрождите, в това число производството на глицерол (захарен алкохол, който придава вкус) и приемливост към нараснали температури.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ