Славка Бозукова: Да направим заедно Бранд България
" Днешната тематика ни дава една последна опция да насочим прожекторите на Европа и света към нас. Едно от най-големите достолепия на акцията „ Чудесата на България “ е, че може да сплотява. Затова и в тази зала още веднъж сме всички – всички управляващи, всички учени, неправителствени организации, бизнес, медии. За да създадем дружно Бранд България. Това сподели основният редактор на " Стандарт " Славка Бозукова при откриването на форума " Бранд България. Докосни Чудесата "
Ето какво сподели госпожа Бозукова:
-->
Уважаема г-жо вицепрезидент Йотова,
Уважаема г-жо комисар Габриел,
Уважаеми господин Яспърт,
Уважаеми министри, народни представители,
Ваши превъзходителства
Уважаеми кметове, учени, представители на бизнеса, неправителствените организации и медиите,
Уважаеми сътрудници
Добре пристигнали на втория интернационален конгрес от поредицата „ Културата и бизнесът – дружно в цифровия свят “, проведен от медия „ Стандарт “ и акцията „ Чудесата на България “.
Обикновено, когато застана пред вас, приказвам прочувствено. Обяснимо е - никой не може да остане безучастен пред магията на скъпите 50 000 артефакта, които вършат Чудесата на България третата по величина съкровищница в Европа.
Признавам си, години наред, се пробвам да предам на всеки от вас, изключително на европейските ни другари, българското ДНК, вярвайки че по този начин Чудесата ще получат още един дипломат на българската приказка за съкровища, светилища, замъци и явления. За да сбъднем дружно българската мечта - за чест, дълг и достолепие у нас и по света.
12 години мечтаем дружно. Първо – да изровим чудесата. После да ги реконструираме, да ги социализираме, да ги дигитализиране, да ги митологизираме. Но по този начин и не се научихме по какъв начин да стъпим на митовете и легендите, с цел да създадем задоволително работни места с добавена стойност, които да са мотор за районите. Не успяхме да съберем многото визитни картички на България в една обща, която да показва нашата еднаквост и да бъде магнит за туристите от целия свят.
Затова през днешния ден ще оставя вдъхновението за втората част на форума, когато за 12-та година ще раздадем обичайните награди на хората, посветили живота и делата си на Чудесата. А в този момент ще се опитам да бъда прагматична. А и сериозна.
Улисани в следващите политически чудесии за избори, обединения и постове, ние като че ли се стремим да потвърдим на целия свят, че с изключение на неповторими с предишното си, сме неповторими и в сегашното като български прочит на понятието рецесия. Ако другите страни това е опция, за нас българите това е опция да пропуснем всяка опция.
Не си припомням от колкото години се лутаме в търсене на отговора кой е целта в туризма – комерсиалният туризъм (летен и зимен), културно-историческият или синергията сред тях. Цифрите обаче не лъжат. Резултатите от летния сезон са следващо доказателство, че единствено курортите няма по какъв начин да бъдат емблемата ни, би трябвало ни ребрандиране като дестинация. Приключилият сезон отчетохме като сполучлив, само че по този начин и не успяхме да доближим равнищата от 2019. В същото време съседите ни дръпнаха напред и то с целенасочена държавна тактика. 5 гръцки дестинации влязоха в ТОП 10 на най-посещаваните курорти в Европа. Турция ревизира нагоре упованията за годината и планува 47 млн. задгранични туристи като сполучливо си промотира първия районен бранд – Месопотамия. Докато ние си приказваме за селски и еко туризъм, Румъния към този момент зае нишата с новата си визия: Дивата Румъния, даже пусна първото си уиски от Карпатите. Албанският министър разгласи, че в никакъв случай не са имали толкоз мощен сезон, а сърбите и хърватите излязоха с общи дестинации и са повече от удовлетворени.
За страдание, не сме изпълнени с оптимизъм и за идната година.
Не тъй като няма предпочитание - и от страна на министерството на туризма, и от страна на кметовете, и от страна на бизнеса. Няма постоянен пиедестал, към който да се награжда.
Няма по какъв начин да не отворя тематиката за скромното държавното финансиране за разкопки, за социализация на обектите, за промотиране на дестинации. За скромното присъединяване на български компании в отворените в Брюксел европейски стратегии в частта им за културно завещание, както и за неотворените европейски стратегии в България.
Докато в Брюксел хиляди младежи се събраха на първия фестивал по Новия европейски Баухас, отличавайки най-успешните планове за интеграция на културното завещание в новата интелигентна градска среда, у нас Баухаус и до момента си остава част от речника на непознатите думи.
В Плана за възобновяване и резистентност туризмът отсъства. А културно-историческото завещание е показано с единствен план за цифровизация на библиотеките и то с доста скромна сума.
Дано най-малко в новата под стратегия Клъстер Култура към Хоризонти, за която съм сигурна, че еврокомисар Мария Габриел в детайли ще опише, да запишем някакво българско присъединяване. И да престанем да се вторачваме единствено в обичайното финансиране. Защото до момента в който в България под хъб разбираме единствено газов, в Европа учредиха два Хъба за културно завещание, които оттук насетне ще имат стратегическо значение. Единият дори е особено за Югоизточна Европа. За страдание не е в София, която от 4 век, с Едикта на толерантността е земя на обединяване. Центърът е в Атина. Как можем да наваксаме пропуснатото, какви благоприятни условия се разкриват- ще разберем от „ Европа Ностра “, чийто вицепрезидент Пийт Яспърт е през днешния ден още веднъж с нас, за което особено му благодаря.
Скъпи другари,
Днешната тематика ни дава една последна опция да насочим прожекторите на Европа и света към нас. Едно от най-големите достолепия на акцията „ Чудесата на България “ е, че може да сплотява. Затова и в тази зала още веднъж сме всички – всички управляващи, всички учени, неправителствени организации, бизнес, медии. За да създадем дружно Бранд България.
За да се случи това първо би трябвало да си отговорим на въпроса какво желаеме да бъде Бранд България?
Отговорът ще пристигна единствено след изчерпателен разбор на генезиса на българския културен код. Къде е той? В Свещената планина Родопи, в земите на траките, в Черноморската Атлантида? Дали обаче в днешния извънредно цифровизиран и виртуализиран свят изстраданата националната еднаквост не би трябвало да се търси не в материалното, а в нематериалното завещание? Със сигурност не са лишени от причини и доводите, че в утрешния поствоенен свят националните марки ще се основават на чистия въздух, чистата вода, чистата сила – благосъстоянието на България.
Само преди дни вицепрезидентът Илияна Йотова направи първия по рода си интернационален конгрес за едно от най-големите Чудеса на България – кирилицата. И до момента в който слушах научните отчети си помислих, а може би, с цел да запазим буквите си, Бранд България би трябвало да се изписва не на латиница, а на кирилица?! Та нали словото е еднаквост.
Целта на полемиката е да потърсим фундамента, върху който да бъде съграден новият туристически код. И дружно с това да стартира създаването и реализирането на поредност от най-разпознаваемите районни марки, с цел да привлекат туристи и вложители, които да задвижат локалната стопанска система. И с цел да сме почтени, би трябвало да признаем обстоятелството, че сега устойчивата власт е локалната. И точно тя избави археологическия сезон тази година, заделяйки за разкопки от оскъдните си бюджети. След като един млад министър не разпредели заделените по закон пари. Как проф. Минеков се пробва да поправи тази неточност, ще ни опише по-късно.
Мнозина споделят - огромният проблем на България е, че не прави нищо. Не съм съгласна. Напротив – всеки прави нещо. Но го прави самичък. Министерство на туризма чертае тактики, обикаля международните тържища. Илин Димитров има с какво да се похвали. „ Чудесата на България “ разпространява паметниците и традициите. Археолозите вършат чудеса от смелост с мизерни средства. Кметовете обикалят Европа в търсене на сътрудници и пари. Бизнесът обикаля банките в предоговаряне на заеми и търсене на вложения.
Проблемът е, че тези старания не са обединени.
Днес, когато полагане крайъгълният камък на дълго чакания народен бранд, се надявам, че всеки един от вас има своята формула какъв би трябвало да е той и ще я показа в дискусионната част. Очакването ми е с изключение на концепциите, да излезем и с ясна визия за работеща конструкция, която да е мотор на процеса. Структура, в която да влязат представители на министерствата, на бизнеса, на науката. И дружно с кипящата сила на гражданското общество да се създаде визията за Бранд България. Културният и туристически код, който с изключение на туристи, ще ни донесе нещо доста повече. Гордост, достолепие. И вяра за обединяване на надълбоко разединената ни нация.
С тези думи бих желала да отворя огромната полемика за Бранд България и пожелая триумф на конференцията.
Ето какво сподели госпожа Бозукова:
-->
Уважаема г-жо вицепрезидент Йотова,
Уважаема г-жо комисар Габриел,
Уважаеми господин Яспърт,
Уважаеми министри, народни представители,
Ваши превъзходителства
Уважаеми кметове, учени, представители на бизнеса, неправителствените организации и медиите,
Уважаеми сътрудници
Добре пристигнали на втория интернационален конгрес от поредицата „ Културата и бизнесът – дружно в цифровия свят “, проведен от медия „ Стандарт “ и акцията „ Чудесата на България “.
Обикновено, когато застана пред вас, приказвам прочувствено. Обяснимо е - никой не може да остане безучастен пред магията на скъпите 50 000 артефакта, които вършат Чудесата на България третата по величина съкровищница в Европа.
Признавам си, години наред, се пробвам да предам на всеки от вас, изключително на европейските ни другари, българското ДНК, вярвайки че по този начин Чудесата ще получат още един дипломат на българската приказка за съкровища, светилища, замъци и явления. За да сбъднем дружно българската мечта - за чест, дълг и достолепие у нас и по света.
12 години мечтаем дружно. Първо – да изровим чудесата. После да ги реконструираме, да ги социализираме, да ги дигитализиране, да ги митологизираме. Но по този начин и не се научихме по какъв начин да стъпим на митовете и легендите, с цел да създадем задоволително работни места с добавена стойност, които да са мотор за районите. Не успяхме да съберем многото визитни картички на България в една обща, която да показва нашата еднаквост и да бъде магнит за туристите от целия свят.
Затова през днешния ден ще оставя вдъхновението за втората част на форума, когато за 12-та година ще раздадем обичайните награди на хората, посветили живота и делата си на Чудесата. А в този момент ще се опитам да бъда прагматична. А и сериозна.
Улисани в следващите политически чудесии за избори, обединения и постове, ние като че ли се стремим да потвърдим на целия свят, че с изключение на неповторими с предишното си, сме неповторими и в сегашното като български прочит на понятието рецесия. Ако другите страни това е опция, за нас българите това е опция да пропуснем всяка опция.
Не си припомням от колкото години се лутаме в търсене на отговора кой е целта в туризма – комерсиалният туризъм (летен и зимен), културно-историческият или синергията сред тях. Цифрите обаче не лъжат. Резултатите от летния сезон са следващо доказателство, че единствено курортите няма по какъв начин да бъдат емблемата ни, би трябвало ни ребрандиране като дестинация. Приключилият сезон отчетохме като сполучлив, само че по този начин и не успяхме да доближим равнищата от 2019. В същото време съседите ни дръпнаха напред и то с целенасочена държавна тактика. 5 гръцки дестинации влязоха в ТОП 10 на най-посещаваните курорти в Европа. Турция ревизира нагоре упованията за годината и планува 47 млн. задгранични туристи като сполучливо си промотира първия районен бранд – Месопотамия. Докато ние си приказваме за селски и еко туризъм, Румъния към този момент зае нишата с новата си визия: Дивата Румъния, даже пусна първото си уиски от Карпатите. Албанският министър разгласи, че в никакъв случай не са имали толкоз мощен сезон, а сърбите и хърватите излязоха с общи дестинации и са повече от удовлетворени.
За страдание, не сме изпълнени с оптимизъм и за идната година.
Не тъй като няма предпочитание - и от страна на министерството на туризма, и от страна на кметовете, и от страна на бизнеса. Няма постоянен пиедестал, към който да се награжда.
Няма по какъв начин да не отворя тематиката за скромното държавното финансиране за разкопки, за социализация на обектите, за промотиране на дестинации. За скромното присъединяване на български компании в отворените в Брюксел европейски стратегии в частта им за културно завещание, както и за неотворените европейски стратегии в България.
Докато в Брюксел хиляди младежи се събраха на първия фестивал по Новия европейски Баухас, отличавайки най-успешните планове за интеграция на културното завещание в новата интелигентна градска среда, у нас Баухаус и до момента си остава част от речника на непознатите думи.
В Плана за възобновяване и резистентност туризмът отсъства. А културно-историческото завещание е показано с единствен план за цифровизация на библиотеките и то с доста скромна сума.
Дано най-малко в новата под стратегия Клъстер Култура към Хоризонти, за която съм сигурна, че еврокомисар Мария Габриел в детайли ще опише, да запишем някакво българско присъединяване. И да престанем да се вторачваме единствено в обичайното финансиране. Защото до момента в който в България под хъб разбираме единствено газов, в Европа учредиха два Хъба за културно завещание, които оттук насетне ще имат стратегическо значение. Единият дори е особено за Югоизточна Европа. За страдание не е в София, която от 4 век, с Едикта на толерантността е земя на обединяване. Центърът е в Атина. Как можем да наваксаме пропуснатото, какви благоприятни условия се разкриват- ще разберем от „ Европа Ностра “, чийто вицепрезидент Пийт Яспърт е през днешния ден още веднъж с нас, за което особено му благодаря.
Скъпи другари,
Днешната тематика ни дава една последна опция да насочим прожекторите на Европа и света към нас. Едно от най-големите достолепия на акцията „ Чудесата на България “ е, че може да сплотява. Затова и в тази зала още веднъж сме всички – всички управляващи, всички учени, неправителствени организации, бизнес, медии. За да създадем дружно Бранд България.
За да се случи това първо би трябвало да си отговорим на въпроса какво желаеме да бъде Бранд България?
Отговорът ще пристигна единствено след изчерпателен разбор на генезиса на българския културен код. Къде е той? В Свещената планина Родопи, в земите на траките, в Черноморската Атлантида? Дали обаче в днешния извънредно цифровизиран и виртуализиран свят изстраданата националната еднаквост не би трябвало да се търси не в материалното, а в нематериалното завещание? Със сигурност не са лишени от причини и доводите, че в утрешния поствоенен свят националните марки ще се основават на чистия въздух, чистата вода, чистата сила – благосъстоянието на България.
Само преди дни вицепрезидентът Илияна Йотова направи първия по рода си интернационален конгрес за едно от най-големите Чудеса на България – кирилицата. И до момента в който слушах научните отчети си помислих, а може би, с цел да запазим буквите си, Бранд България би трябвало да се изписва не на латиница, а на кирилица?! Та нали словото е еднаквост.
Целта на полемиката е да потърсим фундамента, върху който да бъде съграден новият туристически код. И дружно с това да стартира създаването и реализирането на поредност от най-разпознаваемите районни марки, с цел да привлекат туристи и вложители, които да задвижат локалната стопанска система. И с цел да сме почтени, би трябвало да признаем обстоятелството, че сега устойчивата власт е локалната. И точно тя избави археологическия сезон тази година, заделяйки за разкопки от оскъдните си бюджети. След като един млад министър не разпредели заделените по закон пари. Как проф. Минеков се пробва да поправи тази неточност, ще ни опише по-късно.
Мнозина споделят - огромният проблем на България е, че не прави нищо. Не съм съгласна. Напротив – всеки прави нещо. Но го прави самичък. Министерство на туризма чертае тактики, обикаля международните тържища. Илин Димитров има с какво да се похвали. „ Чудесата на България “ разпространява паметниците и традициите. Археолозите вършат чудеса от смелост с мизерни средства. Кметовете обикалят Европа в търсене на сътрудници и пари. Бизнесът обикаля банките в предоговаряне на заеми и търсене на вложения.
Проблемът е, че тези старания не са обединени.
Днес, когато полагане крайъгълният камък на дълго чакания народен бранд, се надявам, че всеки един от вас има своята формула какъв би трябвало да е той и ще я показа в дискусионната част. Очакването ми е с изключение на концепциите, да излезем и с ясна визия за работеща конструкция, която да е мотор на процеса. Структура, в която да влязат представители на министерствата, на бизнеса, на науката. И дружно с кипящата сила на гражданското общество да се създаде визията за Бранд България. Културният и туристически код, който с изключение на туристи, ще ни донесе нещо доста повече. Гордост, достолепие. И вяра за обединяване на надълбоко разединената ни нация.
С тези думи бих желала да отворя огромната полемика за Бранд България и пожелая триумф на конференцията.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ