Какво и как похапват елините?
Днешната гръцка кухня е част от общобалканската с смес от средиземноморската. Различията са толкоз дребни, че сред нея и турската кулинария съвсем не може да се долови разлика от време на време, като изключим рибните блюда в гръцки вид.
Гръцката Дзадзики си е българската Снежанка, въпреки че има един вид, при който се прави не с краставица, а с настърган морков.
Селската салата Хориатики е като нашата шопска, единствено че в нея с изключение на домати, краставици, лук и сирене съседите ни поставят зелени маслини, марули, риган и зехтин вместо олио.
Кьопоолуто по гръцки въобще не може да се дефинира като съставки - тук-там го вършат единствено от кълцан печен патладжан, магданоз, сол, зехтин, оцет и чесън. В други краища на страната прибавят към сместа домати или домати и чушки. Някъде поставят даже сирене. Разликата е, че гърците го кълцат, а ние го мелим.
Гръцкият гювеч се отличава от българския по това, че главната му съставна част не са картофите, а патладжанът.
Голяма е разликата обаче при мръвките. Докато на респект в България е свинското, в Гърция е агнешкото. При подправките най-очебийната разлика е, че южните ни съседи съвсем на всяка гозба поставят риган, а ние си падаме по чубрицата.
Гърците умират да разсипват с шепи всевъзможни зелении като магданоз, копър, девесил, джоджен.
Задължителни на масата им са салатни зеленчуци, било то пресни или бланширани. Типичният за салатите им дресинг, който е малко по друг от нашия, се прави от зехтин, оцет, алено вино, ситно нарязани каперси.
Рибата и морските блага - миди, сепии, октоподи съставляват най-малко една трета от седмичното им меню. На гръцката софра участва наложително маслини и козе сирене.
