Историята на една сабя от Руско-турската война
Днес звънът на оръжия е отблъскващ, само че не трябва да смесваме политиката с историята в подтекста на войната в Украйна и честването на националния празник на България. За това прикани историкът и специалист по хладни и огнестрелни оръжия доктор Симеон Цветков от Регионалния исторически музей във Велико Търново. В старопрестолния ни град в музей „ Възраждане и Учредително заседание “ се съхранява една неповторима сабя, обвързвана с Руско-турската война от 1877-1878 година. Историята ѝ до момента не е разказвана обществено. Оръжието е подарък на България от съветското царско семейство, а в действителност се оказва не съветска, а полска патриотична сабя.
В началото на XX век, през 1907 година, съветското царско семейство подарява на Княжество България седем бойни саби, свързани с Руско-турската война от 1877-1878 година Тогава са подарени мостри от всички типове оръжия и униформи от войната. Румънското кралско семейство прави на България аналогично подаяние, обвързвано с румънската войска, споделя доктор Симеон Цветков, организатор в Регионалния исторически музей във Велико Търново и специалист по хладни и огнестрелни оръжия:
„ Една от тези седем саби се съхранява при нас, в Регионален исторически музей Велико Търново. Тя е изложена в музей „ Възраждане и Учредително заседание “. Интересното при тази сабя е, че това е съветска шашка, чийто чеп е модифициран от остаряла полска сабя. Дръжката и канията са богато украсени със сребърни орнаменти, по този начин наречената техника „ Ниело “. Тя е принадлежала на офицер, който е пристигнал в земите на Османската империя, в нашите, българските земи, бил се е за свободата на България и в следствие това оръжие е било дарено като незабравим знак да припомня за тези събития, които са се случили преди 145 години “.
Шашката или в превод от черкезки - „ дълъг нож “,първоначално се появява в региона на Кавказ, характеризира се с леко закривен чеп, късо острие, леко тегло и това, което ги отличава, е клинът без отбрана на ръката.
При проучване на дарената шашка д-р Симеон Цветков и полският му колега Михал Гурни установяват, че това е полска патриотична сабя от потушеното от съветската войска януарско въстание в Полша 13 години преди този момент:
„ Реално тя е трофей от акцията на Руската войска против въстанието в Полша през 1864 година, където съветските войски измежду потушаване на въстанието прибират всичкото оръжие на полските въстаници като част от това оръжие в следствие е било модифицирано и употребявано вторично от съветската войска приказваме за по този начин наречените наградни хладни оръжия “.
Интересни са надписите върху сабята, които са на латински, и са в възхвала на полското дворянство, с литовски герб „ Погон “ от едната страна, а от другата - с орел и полски дворянски герб “Радван ”.
„ Надписите са свързани с полската традиция още от времето на Костюшко и полската конституция от края на XVIII век. Тогава върху сабите на полските офицери стартират да бъдат гравирани патриотични надписи. Щом клинът е непокътнат по този метод, това недвусмислено приказва, че руснаците и съветската войска при потушаването на въстанието фактически са били много изумени от храбростта и съпротивата на поляците, щом в следствие оръжието не е било унищожено, а е носно с горделивост от притежателя. Трофей и е един тип знак на успеха “.
Подаръкът на царското семейство с оръжия и униформи от Руско-турската война от 1877-1878 година е разпределен сред няколко български музея и може да бъде забелязан в музея в Бяла, Русенско, в музея в свищовското село Горна Студена, в Панорамата в Плевен, във Великотърновския музей и в Националния военноисторически музей.
„ На националния ни празник 3 март няма потребност от нов прочит на историята, обвързвана с освобождението в подтекста на войната в Украйна. Да не омесваме политиката с историята “, прикани историкът от Регионалния исторически музей във Велико Търново доктор Симеон Цветков, който е и ръководител на великотърновския клуб на сдружение „ Традиция “:
„ През последните няколко дни в българското политическо, осведомително и медийно пространство се вижда едно доста необичайно нещо – българите не разделят политиката от историята. Ние не можем да отречем това, което се е случило преди 145 години. 185 000 души са пристигнали тук, на Балканите, с цел да дадат на България независимост. В България са оставили костите си 23 хиляди румънски, съветски, финландски и български бойци. Такава е била историята. Все едно ние да отречем 500 години турско иго или да отречем хан Аспарух, който е основал България. Политиката е едно, историята е напълно друго. Ние, историците, се придържаме към историческите обстоятелства и извори, а те са, че преди 145 години Руската империя афишира война на Османската империя, която отхвърля да признае автономието на българската страна, което е взето след решение на Цариградската конференция през 1876 година. Стига се до война, която на 19 февруари остарял жанр или 3 март нов жанр 1878 година на политическата карта на Европа се основава една нова страна, наречена България “.
Репортаж на Здравка Маслянкова в предаването " 12+4 " можете да чуете от звуковия файл.
В началото на XX век, през 1907 година, съветското царско семейство подарява на Княжество България седем бойни саби, свързани с Руско-турската война от 1877-1878 година Тогава са подарени мостри от всички типове оръжия и униформи от войната. Румънското кралско семейство прави на България аналогично подаяние, обвързвано с румънската войска, споделя доктор Симеон Цветков, организатор в Регионалния исторически музей във Велико Търново и специалист по хладни и огнестрелни оръжия:
„ Една от тези седем саби се съхранява при нас, в Регионален исторически музей Велико Търново. Тя е изложена в музей „ Възраждане и Учредително заседание “. Интересното при тази сабя е, че това е съветска шашка, чийто чеп е модифициран от остаряла полска сабя. Дръжката и канията са богато украсени със сребърни орнаменти, по този начин наречената техника „ Ниело “. Тя е принадлежала на офицер, който е пристигнал в земите на Османската империя, в нашите, българските земи, бил се е за свободата на България и в следствие това оръжие е било дарено като незабравим знак да припомня за тези събития, които са се случили преди 145 години “. Шашката или в превод от черкезки - „ дълъг нож “,първоначално се появява в региона на Кавказ, характеризира се с леко закривен чеп, късо острие, леко тегло и това, което ги отличава, е клинът без отбрана на ръката.
При проучване на дарената шашка д-р Симеон Цветков и полският му колега Михал Гурни установяват, че това е полска патриотична сабя от потушеното от съветската войска януарско въстание в Полша 13 години преди този момент:
„ Реално тя е трофей от акцията на Руската войска против въстанието в Полша през 1864 година, където съветските войски измежду потушаване на въстанието прибират всичкото оръжие на полските въстаници като част от това оръжие в следствие е било модифицирано и употребявано вторично от съветската войска приказваме за по този начин наречените наградни хладни оръжия “.
Интересни са надписите върху сабята, които са на латински, и са в възхвала на полското дворянство, с литовски герб „ Погон “ от едната страна, а от другата - с орел и полски дворянски герб “Радван ”.
„ Надписите са свързани с полската традиция още от времето на Костюшко и полската конституция от края на XVIII век. Тогава върху сабите на полските офицери стартират да бъдат гравирани патриотични надписи. Щом клинът е непокътнат по този метод, това недвусмислено приказва, че руснаците и съветската войска при потушаването на въстанието фактически са били много изумени от храбростта и съпротивата на поляците, щом в следствие оръжието не е било унищожено, а е носно с горделивост от притежателя. Трофей и е един тип знак на успеха “.
Подаръкът на царското семейство с оръжия и униформи от Руско-турската война от 1877-1878 година е разпределен сред няколко български музея и може да бъде забелязан в музея в Бяла, Русенско, в музея в свищовското село Горна Студена, в Панорамата в Плевен, във Великотърновския музей и в Националния военноисторически музей.
„ На националния ни празник 3 март няма потребност от нов прочит на историята, обвързвана с освобождението в подтекста на войната в Украйна. Да не омесваме политиката с историята “, прикани историкът от Регионалния исторически музей във Велико Търново доктор Симеон Цветков, който е и ръководител на великотърновския клуб на сдружение „ Традиция “:
„ През последните няколко дни в българското политическо, осведомително и медийно пространство се вижда едно доста необичайно нещо – българите не разделят политиката от историята. Ние не можем да отречем това, което се е случило преди 145 години. 185 000 души са пристигнали тук, на Балканите, с цел да дадат на България независимост. В България са оставили костите си 23 хиляди румънски, съветски, финландски и български бойци. Такава е била историята. Все едно ние да отречем 500 години турско иго или да отречем хан Аспарух, който е основал България. Политиката е едно, историята е напълно друго. Ние, историците, се придържаме към историческите обстоятелства и извори, а те са, че преди 145 години Руската империя афишира война на Османската империя, която отхвърля да признае автономието на българската страна, което е взето след решение на Цариградската конференция през 1876 година. Стига се до война, която на 19 февруари остарял жанр или 3 март нов жанр 1878 година на политическата карта на Европа се основава една нова страна, наречена България “.
Репортаж на Здравка Маслянкова в предаването " 12+4 " можете да чуете от звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ