Гери от Градината на слънцето в Момичетата от града
Днес в рубриката ни с обичани блогъри ви представяме прелестната Гери, която е създател на " Градината на слънцето ". Следим я още от времето, когато блогът носеше името Avocett, тя беше на по-малко от 18 години, а ние откровено се удивлявахме по какъв начин едно дете може да носи толкоз доста мъдрост в себе си. Всъщност ни е мъчно да намерим най-точните думи за Гери, тъй че ви предлагаме да не губим повече време и да се запознаете с нея и нейния свят от първо лице.
Коя е Гергана Даскалова тук и в този момент?
Еколог, фен на думите и фотосите, градинар, мераклия в най-малко десетина области (варене на буркани, селски поправки, птици и природознание, изобразяване, статистика и програмиране, образование). Харесва ми словосъчетанието " повествовател на истории " – желая да съм добър повествовател на още по-добри истории, било то научни или житейски – да подсещам за свидните истории от предишното и да давам началото на нови.
Как стана блогър? Любимото ми нещо в думите и историите е силата им да демонстрират хубавото и стойностното в живота. За първи път се възнамерявам за себе си като " блогър " – а имам блог от 8 години! Написах първата си обява, откакто с дядо ми чакахме да забележим къдроглави пеликани на язовир Конуш – тогава бях на 14, обичах да фотографирам и, допускам, съм изпитвала нужда да споделя с някого какъв брой тъкмо огромни бели чапли съм видяла (две, за интересуващите се). По-късно се възпламених по правенето на картички, харесваше ми да класифицирам фотосите си и да ги имам проведени по дати или тематики. Постепенно думите се усилиха за сметка на фотосите, а аз открих ентусиазъм, разтуха и мотивация в писането. Много неща се трансформираха в живота ми, откогато берях кахър, че не съм виждала морски орел (и към момента не съм, пусти орел!), и оплаквах падналата ми оранжерия за домати. Понякога ме е боязън да не изгубя частицата от себе си, която е по едно и също време наивна и смела, която се усмихва през сълзи и все има лист с най-малко 54 задания, които се надяваше да свърши през вчерашния ден. А по този начин, въпреки и да ми се случва да се изгубвам посред всякакви инциденти, тази ми същина си остава непокътната някъде там, всред фотосите и думите. Не мисля за себе си като за блогър, просто боготворя историите – да ги чета, пиша или споделям – и се надявам да основа за себе си живот, цялостен с положителни истории.
Кой те чете?
Мама! И баба, като й разпечатаме изявленията. Извън фамилния кръг, допускам хора, които припознават себе си или околните си в историите ми за селата, живота в чужбина, градинарството, птиците, фамилията. Аз самата чета персонални блогове за ентусиазъм или разтуха, когато се усещам самотна, като за най-очарователни намирам вярата и пристрастеността, без значение в какво или към какво, стига да е положително. Надявам се, че ме четат хора с огромни фантазии, още по-големи сърца (за да събират и фантазиите, и мислите, и грижите към околните); хора, които желаят да са щастливи и работят по въпроса – не поради друго, просто по принцип се надявам, че има доста такива хора, и си отдъхвам, като чета ведрите им мнения.
Кои са блогърите, които самата ти следиш?
Блоговете, които проследявам, се трансформират съгласно интервала, само че тези, които са се запазили през годините, без значение дали върша картички или компот от праскови, са персоналните блогове с същински истории – LaMartinia, Разпилени късчета... Сега чета и няколко блога на докторанти и лектори (например Dynamic Ecology, Ecology Bits, Scientist Sees Squirrel, Tundra Ecology Lab и Small Pond Science). Харесвам изявления за научния живот и стремежите към по-добро обучение – с по-малко всяване на боязън и повече ентусиазъм.
Коя е Гергана Даскалова тук и в този момент?
Еколог, фен на думите и фотосите, градинар, мераклия в най-малко десетина области (варене на буркани, селски поправки, птици и природознание, изобразяване, статистика и програмиране, образование). Харесва ми словосъчетанието " повествовател на истории " – желая да съм добър повествовател на още по-добри истории, било то научни или житейски – да подсещам за свидните истории от предишното и да давам началото на нови.
Как стана блогър? Любимото ми нещо в думите и историите е силата им да демонстрират хубавото и стойностното в живота. За първи път се възнамерявам за себе си като " блогър " – а имам блог от 8 години! Написах първата си обява, откакто с дядо ми чакахме да забележим къдроглави пеликани на язовир Конуш – тогава бях на 14, обичах да фотографирам и, допускам, съм изпитвала нужда да споделя с някого какъв брой тъкмо огромни бели чапли съм видяла (две, за интересуващите се). По-късно се възпламених по правенето на картички, харесваше ми да класифицирам фотосите си и да ги имам проведени по дати или тематики. Постепенно думите се усилиха за сметка на фотосите, а аз открих ентусиазъм, разтуха и мотивация в писането. Много неща се трансформираха в живота ми, откогато берях кахър, че не съм виждала морски орел (и към момента не съм, пусти орел!), и оплаквах падналата ми оранжерия за домати. Понякога ме е боязън да не изгубя частицата от себе си, която е по едно и също време наивна и смела, която се усмихва през сълзи и все има лист с най-малко 54 задания, които се надяваше да свърши през вчерашния ден. А по този начин, въпреки и да ми се случва да се изгубвам посред всякакви инциденти, тази ми същина си остава непокътната някъде там, всред фотосите и думите. Не мисля за себе си като за блогър, просто боготворя историите – да ги чета, пиша или споделям – и се надявам да основа за себе си живот, цялостен с положителни истории.
Кой те чете?
Мама! И баба, като й разпечатаме изявленията. Извън фамилния кръг, допускам хора, които припознават себе си или околните си в историите ми за селата, живота в чужбина, градинарството, птиците, фамилията. Аз самата чета персонални блогове за ентусиазъм или разтуха, когато се усещам самотна, като за най-очарователни намирам вярата и пристрастеността, без значение в какво или към какво, стига да е положително. Надявам се, че ме четат хора с огромни фантазии, още по-големи сърца (за да събират и фантазиите, и мислите, и грижите към околните); хора, които желаят да са щастливи и работят по въпроса – не поради друго, просто по принцип се надявам, че има доста такива хора, и си отдъхвам, като чета ведрите им мнения.
Кои са блогърите, които самата ти следиш?
Блоговете, които проследявам, се трансформират съгласно интервала, само че тези, които са се запазили през годините, без значение дали върша картички или компот от праскови, са персоналните блогове с същински истории – LaMartinia, Разпилени късчета... Сега чета и няколко блога на докторанти и лектори (например Dynamic Ecology, Ecology Bits, Scientist Sees Squirrel, Tundra Ecology Lab и Small Pond Science). Харесвам изявления за научния живот и стремежите към по-добро обучение – с по-малко всяване на боязън и повече ентусиазъм.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ