Шествие, откриване на площад, множество спектакли за Международния ден на театъра
Днес светът чества театъра!
Прочетете още
Едно от най-вълнуващите театрални изкуства, което и до през днешния ден владее страстите на публиката, има своя ден! Международният ден на театъра e се отбелязва от 1961 година по самодейност на парижкия Международен сценичен институт, който работи под егидата на ЮНЕСКО. Според устава си организацията има за цел разширение на съдействието сред всички театрални дейци. Честването включва разнородни национални и интернационалните театрални прояви, като с особена значителност е разпространяването на интернационално обръщение за Деня на театъра. Обичайно то се насочва от персона от международна театрална големина.
Шествие на актьори от Драмата, Операта, Куклите и възпитаници от учебните заведения по изкуства ще предшества формалното разкриване на пл. " Театрален " на 27 март - Международния ден на театъра. Да се включат в процесията са поканени създатели от частни трупи под тепетата. Началото е в 12 часа от двора на театъра и ще премине по основната за наслада на минувачите и работещите там.
Финалната точка е площадът сред улиците „ Лейди Странгфорд “, „ Цариброд “ и „ Ангел Букурещлиев “, където в 13 ч. публично ще бъде изпълнено решението на Общински съвет на Пловдив мястото да носи името пл. „ Театрален “.
" Целта е да обозначим пространството, където се е намирал Международен спектакъл „ Люксембург “ и където се е основала първата професионална театрална натрупа в България.
Вечерта от 19 часа в Народния спектакъл " Иван Вазов " е церемонията по връчването на театралните награди " Икар " на Съюза на артистите в България. Сред номинираните е артистът от трупата под тепетата Борис Кръстев в категория " Драматургия " за пиесата " Кулата ". Церемонията ще бъде излъчена по БНТ2 непосредствено.
ПЛОВДИВ Е ТЕАТЪР:
12 ч., Двор на Драматичния спектакъл - МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ТЕАТЪРА
Шествие по Главната с актьори от всички трупи под тепетата за откриването на новия пл. " Театрален "
13 ч., пространство сред ул. " Лейди Странгфорд ", " Цариброд и " Ангел Букурещлиев " - МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ТЕАТЪРА
Официална гала по откриването на новия пл. " Театрален "
19 ч., Драматичен спектакъл, Голяма зала - МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ТЕАТЪРА
" Едип и пророците " по Софокъл; Текст: Александър Секулов; Сценична акомодация и постановка: Диана Добрева; Сценография: Мира Каланова; Костюми: Марина Райчинова; Музика и саунд дизайн: Петя Диманова, Явор Карагитлиев; Хореограф: Стефан Йорданов; Участват: Константин Еленков, Диана Добрева, Ивана Папазова, Маргита Гошева, Елена Кабасакалова, Симеон Алексиев, Ивайло Христов, Борис Кръстев, Мартин Раков, Златко Шарков
19 ч., Драматичен спектакъл, Камерна зала - МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ТЕАТЪРА
" Ръкомахане в Спокáн " от Мартин Макдона; Режисьор: Елица Йовчева; Сценография и костюми: Александра Йотковска; Композитор: Светослав Димитров; Участват: Добрин Досев, Тодор Дърлянов, Мария Сотирова, Емануел Кабанга
19.30 ч., Театър " Хенд " - МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ТЕАТЪРА
Театрална къща " Шарж " показва младежкия театър " Всички сме равни " по текстове на Станислав Стратиев; Участват: Георги Ангелов, Пресияна Начева, Александра Станчева, Кристина Йочева, Виктория Гуглева
19.30 ч., Театър „ А`Апарт ” - МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ТЕАТЪРА
„ Синдромът Юбю крал ” по Алфред Жари; Режисьор: Сашо Петков; Участват: Ясен Видевски, Мария Пирянкова, Йоанна Драганова, Александра Драганова, Диминър Шишков, Велизар Добрев, Борис Михайлов, Димитър Величков, Вая Вълнарова, София Михайлова, Мила Мирчева, Стефани Краева, Мария Василева
ТРАДИЦИОННОТО ПОСЛАНИЕ ЗА МЕЖДУНАРОДНИЯ ДЕН НА ТЕАТЪРА:
Нобеловият лауреат Юн Фосе: Изкуството е мир
Всеки човек е неповторим и в същото време е като всеки различен човек. Нашият забележим, външен тип е друг от този на всички останали, несъмнено, и всичко това е супер, само че във всеки един от нас има и нещо, което принадлежи единствено на съответния човек – което е самият той. Можем да назовем това нещо негов дух или душа. Или друго, можем да решим въобще да не го отбелязваме с думи, просто да го оставим на мира. Но до момента в който всички сме разнообразни един от различен, ние всички също по този начин си приличаме. Хората от всяка част на света са фундаментално сходни, без значение какъв език приказваме, какъв цвят на кожата имаме, какъв е цветът на косата ни. Това може да е нещо като абсурд: че сме изцяло идентични и в това време напълно разнообразни. Може би човек е вътрешно абсурден, в нашето свързване на тялото и душата – ние обгръщаме и двете – най-земното, осезаемо битие и заедни с това – нещо, което надвишава този материал, което надвишава земните граници. Изкуството, положителното изкуство, съумява по своя превъзходен метод да съчетае изцяло неповторимо с универсалното. Позволява ни да възприемем особеното, може да се каже – непознатото, като повсеместен. По този метод изкуството прекрачва границите сред езици, географски райони, страни. Обединява освен самостоятелните качества на всеки, само че също по този начин, в различен смисъл, самостоятелните характерности на всяка група хора, да вземем за пример на всяка нация. Изкуството прави това не посредством равнене на разликите и подравняване на всичко, а в противен случай, показвайки ни какво е друго от нас, какво е непознато или чуждоземно. Всяко положително изкуство съдържа тъкмо това: нещо непознато, нещо, което не можем да разберем изцяло и въпреки всичко в това време разбираме по някакъв метод. Той съдържа тайнственост, по този начин да се каже. Нещо, което ни очарова и по този метод ни тласка оттатък нашите граници по този начин създавайки трансцендентността, която всяко изкуство би трябвало по едно и също време да съдържа в себе си и към която да ни води. Аз не познавам по-добър метод за сливане на противоположностите. Това е тъкмо противоположният метод от този на насилствените спорове, които виждаме прекомерно постоянно в света, които се отдават на разрушителното прелъщение да се унищожи всичко непознато, всичко неповторимо и друго, постоянно посредством потребление на най-нечовешките изобретения, които технологията ни е предоставила. В света има тероризъм. Има война. Защото хората имат скотски страна, водена от инстинкта да се изживее другото, непознатото, като опасност за личното битие, а не като завладяваща тайнственост. Ето по какъв начин уникалността – разликите, които всички можем да забележим – изчезват, оставяйки след себе си тъждественост, където всичко друго е опасност, която би трябвало да бъде изкоренена. Каквото е обсъждано извън като разлика, да вземем за пример в религията или политическата идеология, се трансформира в нещо, което би трябвало да бъде победено и унищожено. Войната е борбата против това, което се крие надълбоко във всички нас: уникалността. И това също е борба против изкуството, против това, което се крие надълбоко във всяко изкуство. Тук приказвам за изкуството като цяло, не за театъра или за писането на пиеси в частност, само че това е по този начин, както към този момент загатнах, тъй като цялото положително изкуство, надълбоко в себе си, се върти към едно и също нещо: взимане на всичко неповторимо и изцяло характерен и превръщането му в нещо универсално. Обединяване на съответното с повсеместен, като то бива изразено художествено: без да отстрани спецификата му, само че в противен случай -подчертавайки тази специфичност, оставяйки непознатото и непознатото да блесне ясно през нея. Войната и изкуството са противоположности, тъкмо както войната и мирът са противоположности – толкоз е просто.
Изкуството е мир.
Прочетете още
Едно от най-вълнуващите театрални изкуства, което и до през днешния ден владее страстите на публиката, има своя ден! Международният ден на театъра e се отбелязва от 1961 година по самодейност на парижкия Международен сценичен институт, който работи под егидата на ЮНЕСКО. Според устава си организацията има за цел разширение на съдействието сред всички театрални дейци. Честването включва разнородни национални и интернационалните театрални прояви, като с особена значителност е разпространяването на интернационално обръщение за Деня на театъра. Обичайно то се насочва от персона от международна театрална големина.
Шествие на актьори от Драмата, Операта, Куклите и възпитаници от учебните заведения по изкуства ще предшества формалното разкриване на пл. " Театрален " на 27 март - Международния ден на театъра. Да се включат в процесията са поканени създатели от частни трупи под тепетата. Началото е в 12 часа от двора на театъра и ще премине по основната за наслада на минувачите и работещите там.
Финалната точка е площадът сред улиците „ Лейди Странгфорд “, „ Цариброд “ и „ Ангел Букурещлиев “, където в 13 ч. публично ще бъде изпълнено решението на Общински съвет на Пловдив мястото да носи името пл. „ Театрален “.
" Целта е да обозначим пространството, където се е намирал Международен спектакъл „ Люксембург “ и където се е основала първата професионална театрална натрупа в България.
Вечерта от 19 часа в Народния спектакъл " Иван Вазов " е церемонията по връчването на театралните награди " Икар " на Съюза на артистите в България. Сред номинираните е артистът от трупата под тепетата Борис Кръстев в категория " Драматургия " за пиесата " Кулата ". Церемонията ще бъде излъчена по БНТ2 непосредствено.
ПЛОВДИВ Е ТЕАТЪР:
12 ч., Двор на Драматичния спектакъл - МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ТЕАТЪРА
Шествие по Главната с актьори от всички трупи под тепетата за откриването на новия пл. " Театрален "
13 ч., пространство сред ул. " Лейди Странгфорд ", " Цариброд и " Ангел Букурещлиев " - МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ТЕАТЪРА
Официална гала по откриването на новия пл. " Театрален "
19 ч., Драматичен спектакъл, Голяма зала - МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ТЕАТЪРА
" Едип и пророците " по Софокъл; Текст: Александър Секулов; Сценична акомодация и постановка: Диана Добрева; Сценография: Мира Каланова; Костюми: Марина Райчинова; Музика и саунд дизайн: Петя Диманова, Явор Карагитлиев; Хореограф: Стефан Йорданов; Участват: Константин Еленков, Диана Добрева, Ивана Папазова, Маргита Гошева, Елена Кабасакалова, Симеон Алексиев, Ивайло Христов, Борис Кръстев, Мартин Раков, Златко Шарков
19 ч., Драматичен спектакъл, Камерна зала - МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ТЕАТЪРА
" Ръкомахане в Спокáн " от Мартин Макдона; Режисьор: Елица Йовчева; Сценография и костюми: Александра Йотковска; Композитор: Светослав Димитров; Участват: Добрин Досев, Тодор Дърлянов, Мария Сотирова, Емануел Кабанга
19.30 ч., Театър " Хенд " - МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ТЕАТЪРА
Театрална къща " Шарж " показва младежкия театър " Всички сме равни " по текстове на Станислав Стратиев; Участват: Георги Ангелов, Пресияна Начева, Александра Станчева, Кристина Йочева, Виктория Гуглева
19.30 ч., Театър „ А`Апарт ” - МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ТЕАТЪРА
„ Синдромът Юбю крал ” по Алфред Жари; Режисьор: Сашо Петков; Участват: Ясен Видевски, Мария Пирянкова, Йоанна Драганова, Александра Драганова, Диминър Шишков, Велизар Добрев, Борис Михайлов, Димитър Величков, Вая Вълнарова, София Михайлова, Мила Мирчева, Стефани Краева, Мария Василева
ТРАДИЦИОННОТО ПОСЛАНИЕ ЗА МЕЖДУНАРОДНИЯ ДЕН НА ТЕАТЪРА:
Нобеловият лауреат Юн Фосе: Изкуството е мир
Всеки човек е неповторим и в същото време е като всеки различен човек. Нашият забележим, външен тип е друг от този на всички останали, несъмнено, и всичко това е супер, само че във всеки един от нас има и нещо, което принадлежи единствено на съответния човек – което е самият той. Можем да назовем това нещо негов дух или душа. Или друго, можем да решим въобще да не го отбелязваме с думи, просто да го оставим на мира. Но до момента в който всички сме разнообразни един от различен, ние всички също по този начин си приличаме. Хората от всяка част на света са фундаментално сходни, без значение какъв език приказваме, какъв цвят на кожата имаме, какъв е цветът на косата ни. Това може да е нещо като абсурд: че сме изцяло идентични и в това време напълно разнообразни. Може би човек е вътрешно абсурден, в нашето свързване на тялото и душата – ние обгръщаме и двете – най-земното, осезаемо битие и заедни с това – нещо, което надвишава този материал, което надвишава земните граници. Изкуството, положителното изкуство, съумява по своя превъзходен метод да съчетае изцяло неповторимо с универсалното. Позволява ни да възприемем особеното, може да се каже – непознатото, като повсеместен. По този метод изкуството прекрачва границите сред езици, географски райони, страни. Обединява освен самостоятелните качества на всеки, само че също по този начин, в различен смисъл, самостоятелните характерности на всяка група хора, да вземем за пример на всяка нация. Изкуството прави това не посредством равнене на разликите и подравняване на всичко, а в противен случай, показвайки ни какво е друго от нас, какво е непознато или чуждоземно. Всяко положително изкуство съдържа тъкмо това: нещо непознато, нещо, което не можем да разберем изцяло и въпреки всичко в това време разбираме по някакъв метод. Той съдържа тайнственост, по този начин да се каже. Нещо, което ни очарова и по този метод ни тласка оттатък нашите граници по този начин създавайки трансцендентността, която всяко изкуство би трябвало по едно и също време да съдържа в себе си и към която да ни води. Аз не познавам по-добър метод за сливане на противоположностите. Това е тъкмо противоположният метод от този на насилствените спорове, които виждаме прекомерно постоянно в света, които се отдават на разрушителното прелъщение да се унищожи всичко непознато, всичко неповторимо и друго, постоянно посредством потребление на най-нечовешките изобретения, които технологията ни е предоставила. В света има тероризъм. Има война. Защото хората имат скотски страна, водена от инстинкта да се изживее другото, непознатото, като опасност за личното битие, а не като завладяваща тайнственост. Ето по какъв начин уникалността – разликите, които всички можем да забележим – изчезват, оставяйки след себе си тъждественост, където всичко друго е опасност, която би трябвало да бъде изкоренена. Каквото е обсъждано извън като разлика, да вземем за пример в религията или политическата идеология, се трансформира в нещо, което би трябвало да бъде победено и унищожено. Войната е борбата против това, което се крие надълбоко във всички нас: уникалността. И това също е борба против изкуството, против това, което се крие надълбоко във всяко изкуство. Тук приказвам за изкуството като цяло, не за театъра или за писането на пиеси в частност, само че това е по този начин, както към този момент загатнах, тъй като цялото положително изкуство, надълбоко в себе си, се върти към едно и също нещо: взимане на всичко неповторимо и изцяло характерен и превръщането му в нещо универсално. Обединяване на съответното с повсеместен, като то бива изразено художествено: без да отстрани спецификата му, само че в противен случай -подчертавайки тази специфичност, оставяйки непознатото и непознатото да блесне ясно през нея. Войната и изкуството са противоположности, тъкмо както войната и мирът са противоположности – толкоз е просто.
Изкуството е мир.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ