Днес отбелязваме Деня на кюфтето!
Днес честваме Деня на кюфтето. Най-ранните данни за обичаните през днешния ден кюфтенца се откриват в мемоари от Древен Рим. През вековете те се трансформират в съществена храна в фамилната кухня на Италия. Първата публична рецепта за приготвянето им пък се появява в кулинарна книга в Америка през 1889 година.
Кюфтетата имат доста вариации, сходно на други антични храни. Те варират по отношение на страната, в която се подготвят. Установено е, че над 75% от хората, които обичат да си похапват месо, биха предпочели кюфтето пред пържолата.
В света има над 20 000 вариации на кюфтета. В тази численост влизат картофените, спаначени и напълно зеленчуковите кюфтета. По предписание обаче се приема, че кюфтето би трябвало да е от месо. То може да е говеждо, свинско, пилешко и пуешко. Задължителни съставки при локалните кюфтета са галетата и яйцата, които хомогенизират сместа. Според майсторите готвачи тайната на вкусното кюфте е остарелият самун, наквасен в мляко и прибавен в каймата.
Кюфтетата с изключение на независимо могат да се прибавят в най-различни ястия. Някои даже ги поставят в супата. В Испания да вземем за пример може да похапнете вкусни кюфтета в зеленчуков бульон, обилно фалшифициран с люта чушка и кимион. В Азия пък те се сервират със сос от кисело мляко и нар, в който се потапят, преди да отхапете от тях.
В другите страни каймата за кюфтетата се подправя по друг метод. Италианските майстори готвачи са безапелационни, че тайната на вкусните кюфтета е в пармезана и прошутото, които обилно прибавят към каймата.
В Швеция пък те се подправят с лук, бахар и щипка карамфил. Там кюфтенцата се подготвят от обичайната примес от говеждо и свинско месо и се сервират в кафяв или бял сос от сметана. Отгоре се поръсват с свеж копър.
Най-екзотични може би са кюфтетата от Близкия Изток, които се подправят с кориандър, индийско орехче, кимион и канела.
