Защо преди имаше здрави семейства: Ценни съвети от миналия век за дълга и щастлива връзка
Днес май не сме доста склонни да поносим колегата, да вършим взаимни отстъпки и да " работим " над връзката си. По-лесно ни е да прескочим в нови връзки, вместо да се натоварваме и затормозяваме. Днес дамите са мощни и самостоятелни, а на мъжете им е все по-трудно да отговорят на повишените условия. Как е било през предишния век?
В книгата си " Очарованието на женствеността " американската авторка Хелън Аделин споделя някои секрети. " Очapoвaниeтo нa жeнcтвeнocттa " е написана през 1963 година и е продадена в над 5 милиона копия и е преведена на 7 езика. В нея авторката дава много забавни и скъпи препоръки.
Да, тогава не е имало обществени мрежи, да целунеш ръка е било " огромна работа ", а да поканиш дама на среща - дълго премислян развой.
Но фамилията е било крепко, с две или повече деца, дамите са били домакини, грижещи се уюта на дома и възпитанието на децата, мъжете са били кавалери, които са се грижили за това вкъщи да има всичко належащо.
Та в тази любопитна книга Хелън Аделин изяснява, че ролята на мъжа се състои в това да бъде:
Водач... Както и всяка друга организация, компания, фамилията има потребност от своя лидер, който взема решения и носи отговорност. И това е точно мъжът. Защитник... Да, мъжът би трябвало да пази своето семейство както физически, по този начин и финансово - от беди, проблеми, компликации.
Глава на фамилията... Мъжът носи парите у дома, той дава отговор на масата да има самун, наемът да е заплатен, дамата да не се тормози за нищо от всекидневието.
Разбира се, мъжът с изключение на отговорности има и упования. Той има потребност от приемане, удивление, схващане, да усеща своето предимство и значимост, да се усеща горделив от това, което прави и да е скъп.
С други думи казано, дамата би трябвало да кара мъжа да се усеща значим в качеството си на глава на фамилията, скъп, да изпитва удивление и да демонстрира схващане към тежката му задача да обезпечи спокойствието и просперитета на фамилията.
Каква е ролята на дамата?
Тя би трябвало да бъде блага, красива, поддържана. Да се грижи добре за дома, да е щастлива от това, което има, от грижите и вниманието на половинката си, да сияе, да бъде почтена, скромна, почтена за своя мъж. Тя би трябвало да има положителни маниери, да се усмихва, да умее да го успокоява и да му обезпечава условия за отмора и приятност, когато е вкъщи.
Жената би трябвало да се стреми да получи грижа и обич.
Трябва да признаем, че през днешния ден нещата надалеч не стоят по този начин. Жените са много смели, самостоятелни, постоянно работят доста, получават много, от време на време точно те носят на плещите си отговорността за фамилията. И може тъкмо там се коренят и проблемите ни. Разрушено е равновесието. Двата пола са смесили своите отговорности, своите функции и оттова идват и неразбирането, прекомерно огромните упования, недоверието, рецензиите...
Помните ли какво беше споделила Мерил Стрийп? " Не, аз не съм феминистка. Обичам, когато мъжът ми отваря вратата, когато ми подаде ръка, поддържа ме, когато е заледено на открито, взима тежките чанти от ръцете ми. Това са някои от тези моменти, в които слабостта е приятна. И не че не мога да върша всичко сама. Мога. Но не желая. Да се чувстваш слаба жена до мощен мъж е неописуемо наслаждение. " това е. Всички можем. Но не би трябвало...
В книгата си " Очарованието на женствеността " американската авторка Хелън Аделин споделя някои секрети. " Очapoвaниeтo нa жeнcтвeнocттa " е написана през 1963 година и е продадена в над 5 милиона копия и е преведена на 7 езика. В нея авторката дава много забавни и скъпи препоръки.
Да, тогава не е имало обществени мрежи, да целунеш ръка е било " огромна работа ", а да поканиш дама на среща - дълго премислян развой.
Но фамилията е било крепко, с две или повече деца, дамите са били домакини, грижещи се уюта на дома и възпитанието на децата, мъжете са били кавалери, които са се грижили за това вкъщи да има всичко належащо.
Та в тази любопитна книга Хелън Аделин изяснява, че ролята на мъжа се състои в това да бъде:
Водач... Както и всяка друга организация, компания, фамилията има потребност от своя лидер, който взема решения и носи отговорност. И това е точно мъжът. Защитник... Да, мъжът би трябвало да пази своето семейство както физически, по този начин и финансово - от беди, проблеми, компликации.
Глава на фамилията... Мъжът носи парите у дома, той дава отговор на масата да има самун, наемът да е заплатен, дамата да не се тормози за нищо от всекидневието.
Разбира се, мъжът с изключение на отговорности има и упования. Той има потребност от приемане, удивление, схващане, да усеща своето предимство и значимост, да се усеща горделив от това, което прави и да е скъп.
С други думи казано, дамата би трябвало да кара мъжа да се усеща значим в качеството си на глава на фамилията, скъп, да изпитва удивление и да демонстрира схващане към тежката му задача да обезпечи спокойствието и просперитета на фамилията.
Каква е ролята на дамата?
Тя би трябвало да бъде блага, красива, поддържана. Да се грижи добре за дома, да е щастлива от това, което има, от грижите и вниманието на половинката си, да сияе, да бъде почтена, скромна, почтена за своя мъж. Тя би трябвало да има положителни маниери, да се усмихва, да умее да го успокоява и да му обезпечава условия за отмора и приятност, когато е вкъщи.
Жената би трябвало да се стреми да получи грижа и обич.
Трябва да признаем, че през днешния ден нещата надалеч не стоят по този начин. Жените са много смели, самостоятелни, постоянно работят доста, получават много, от време на време точно те носят на плещите си отговорността за фамилията. И може тъкмо там се коренят и проблемите ни. Разрушено е равновесието. Двата пола са смесили своите отговорности, своите функции и оттова идват и неразбирането, прекомерно огромните упования, недоверието, рецензиите...
Помните ли какво беше споделила Мерил Стрийп? " Не, аз не съм феминистка. Обичам, когато мъжът ми отваря вратата, когато ми подаде ръка, поддържа ме, когато е заледено на открито, взима тежките чанти от ръцете ми. Това са някои от тези моменти, в които слабостта е приятна. И не че не мога да върша всичко сама. Мога. Но не желая. Да се чувстваш слаба жена до мощен мъж е неописуемо наслаждение. " това е. Всички можем. Но не би трябвало...
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ