Днес името Чамкория звучи някак екзотично и за мнозина непознато,

Днес името „ Чамкория " звучи някак екзотично и за мнозина непознато, само че в края на ХІХ век това е било обичано място за отдих на най-заможните българи. След като Цар Фердинанд открива магията в гъстите борови гори, по северните скатове на Рила се появяват и първите вили, където елитът на страната се е радвал на чистия планински въздух.

За остарялото летовище припомнят архивни фотоси и проекти, непокътнати в Историческия музей в Самоков, както и дребното останали здания от този интервал. Една от тях грее измежду високите борове с особена архитектура - единствената в България дървена черква - „ Преображение Господне ". „ И до ден сегашен храмът е нравствен оазис за всеки човек, който търси Бога, който търси излекуване ", споделя протойерей Любомир Мишков.

За този същински оазис на вярата, сврян в сърцето на сегашен Боровец, се носят митове. Много хора идват и търсят вълшебен лек за своите болки. Вярата оказва помощ. Облекчение за белодробни заболявания обаче носи най-много въздухът в региона. Неслучайно тази част на Рила планина е била определена за първия курорт в България преди повече от 130 години.

Любомир Николов от Историческия музей в Самоков напомня част от историята на „ Чамкория " обратно в годините. „ Това е бил един величествен план да се построи голям курортен хотел, да се развие инфраструктурата, да се направи нова фурна, езеро, шадраван. Взаимствано е от курорти като Партенкирхен и Семеринг. Ходили са делегации да черпят опит. Все отново притежателите на вили в „ Чамкория " са били най-заможните хора в страната ", изясни той.

Именно притежателите на вили вземат решение измежду този планински парадайс да се издигне възвишен храм и събират пари за него. Архитектът Никола Лазаров прави плана на храма, както и на други детайли от „ Чамкория " изцяло гратис, споделя Николов.

Вероятно поради международната рецесия през 30-те години на XX век се осъществя единствено част от плана „ Чамкория ". Издигната е църквата, с помощта на самоковския бизнесмен Петър Пиперков. На 23 септември 1934 година самият екзарх Стефан освещава неповторимия храм.

„ Иконите в иконостаса са на един самоковски художник - Павел Францалийски, който също е бил измежду притежателите на вили. Неговата е била напълно покрай църквата. Първият етаж е бил отворен, под формата на изложба ", прецизира Николов.

Дървената черква непрекъснато притегля туристи. Тук идват и хора, по някакъв метод свързали значими моменти от живота си с храма. Един от тях е Жечко Балабанов.

Със средствата църквата „ Преображение Господне " в Боровец ще бъде снабдена с климатична апаратура, а пространството към нея с художествено осветяване.

Нова телевизия, „ Събуди се "