Днес едва ли можем да си представим света без литиеви

Днес надали можем да си представим света без литиеви акумулатори. Човекът, който ги даде на човечеството, проф. Джон Банистър Гуденау, отпразнува 100-ия си рожден ден на 25 юли.
Нобеловият лауреат за 2019 година е човек, който държи на думата си. През 2015 година той съобщи на своя биограф Стив Ливайн: „ Аз съм единствено на 92, имам да извървя дълъг път “.
Противно на общоприетото разбиране обаче, Гуденаф не е изобретателят на литиевите акумулатори. Стан Уитингам, британско-американският академик, който показа Нобеловата премия с Гуденаф, беше първият, който постулира, че литият като енергиен източник може да се съхранява в листове от титанов сулфид.
Клетката на Уитингам обаче в никакъв случай не би могла да стигне до промишлеността, защото постоянно се самозапалва. Гуденаф усъвършенства плана с катод въз основата на кобалт, с цел да сътвори артикул, който през днешния ден е вплетен в живота на съвсем всеки.

Труден житейски път

Гуденаф е с известността на рок звезда в научния свят, предани почитатели са стотиците му студенти. Много от тях се събират в Остин, Тексас, с цел да отпразнуват стогодишнината на своя гуру.Един от студентите му, в този момент също професор - Рамасами Муруган от университета Пондичери - споделя пред Quantum, че приносът на неговия преподавател надвишава литиевите акумулатори. „ Работата му в региона на паметта с случаен достъп за цифрови компютри и разпоредбите на Гуденаф-Канамори за магнитни взаимоотношения са еднообразно значими за науката “, споделя Муруган. Приносът му е голям и в областта на свръхпроводимостта, изключително във феномена на кръстосаната проводимост. Изобретател е и на натриев суперйонен проводник NASICON.
Детството на столетния талант е било мъчно. Израснал е измежду нескончаемите кавги на родителите си, майка му е съвсем не се е грижила за него. В учебно заведение младият Джон се бори с дислексия, а това затруднява усвояването на уроците. Младежът се занимава с проучване на горите, животните и растенията. В последна сметка той преодолява компликациите и влиза в Йейл, приключва го с оценки по математика. По-късно служи в американската войска по време на Втората международна война. При завръщането си към университетските среди неговият бакалавърски учител в Чикагския университет му сподели, много насмешливо, че на неговата възраст други физици към този момент са постигнали своя връх.

Постоянно търсене на решения

Муруган си спомня, че „ даже на 90 години Гуденаф посещаваше лабораторията и се срещаше с всеки един от учените, обсъждаше работата, техническите проблеми и вероятните насоки за разрешаването им “. Професорът е толкоз бодър и открит, че в негово наличие хората се усещат комфортно като вкъщи си, отпускат се в уютния му смях и могат да обсъдят с него даже най-глупавата концепция.Преди осем години, когато по думите му е „ единствено на 92 “, Гуденаф с болежка означи, че литиевите акумулатори към момента не са достигнали пика на капацитета си. Спомена, че работи върху концепция. Почти десетилетие по-късно нещата не са се подобрили доста.
Въпреки това, последните проучвания на твърдотелни акумулатори, които включват корав електролит (литиев гранат), са обещаващи. Инженерните проблеми към твърдотелните акумулатори сигурно ще бъдат решени. Когато това се случи, литиево-йонните акумулатори ще бъдат необятно публикувани. Според специалисти това може да се случи след пет години. Достатъчно време, с цел да може Гудинаф да стане очевидец на това - в последна сметка той е единствено на 100.
Източник