Раздаваме варено жито на Голяма Задушница
Днес е първата Задушница за годината, която се посреща тъкмо 8 седмици преди Великден. Месопустна задушница (Месни заговезни) е преди Великденския пост.
На Голяма Задушница християните раздават варено жито, домакински ритуален самун и вино за умрелите си близки.
В съботния ден преди Месни Заговезни християните би трябвало да посетят гробовете на покойниците и да раздават едни на други варено жито, известно още като коливо.
В съвремието е признато на помена да се раздават още дребни сладки и соленки.
Храната се раздава сред живите, с цел да си спомнят за умрелите. Храна би трябвало да се остави и на бедните, само че никога на гробовете, защото съгласно православния канон душата на човек няма потребност от материални неща.
Голяма Задушница, както и всички останали Задушници в православния календар, постоянно се означават в събота, тъй като в този ден Исус Христос е бил мъртвец.
На всяка софра наложително би трябвало да участват 3 продукта – самун, който е знак на Христовото тяло, алено вино – знак на Христовата кръв, и жито, което символизира Възкресението.
По думите на свети деятел Павел житеното зърно е измежду дребното артикули в природата, което би трябвало първо би трябвало да бъде заровено в земята, с цел да израсте, олицетворяващо по този метод гибелта и възкресението.
Вареното жито за трапезата на Голяма Задушница се назовава още коливо и то би трябвало да бъде подсладено. Житото се вари в дълбока тенджера, като водата в нея би трябвало да е към 2-3 пръста над количеството жито.
Прибавя се щипка сол и се оставя на слаб котлон да се вари. Обикновено 1 час е задоволителен, с цел да се свари изцяло житото.
Зрънцата би трябвало да набъбнат и омекнат, а по време на варене непрекъснато би трябвало да се следи водата, тъй като в случай че изври, житото ще изгори.
След като е готово, житото се смесва с 200 грама захар на пясък, счукани орехи и 100 грама галета.
Отгоре коливото се поръсва с пудра захар и канела, преди да бъде разпределено в купички за разпределяне.
