Романсът между Яворов и Мина
Днес е 25 март. Благовещение е. На този ден през 1906 година Пейо Яворов се среща със своята нежна муза Мина Тодорова. „ Блага новина я нарекох аз в моя живот ”, по този начин дефинира един от най-големите ни поети своята обичана. Мина Тодорова принадлежи към едно от най-богатите фамилии в следосвобожденска България. Тя е сестра на близкия другар на Яворов – писателя Петко Тодоров, който в действителност ги среща в своя дом. Яворов е на 28 години, а Мина – на 16. Мина е млада и красива, добре образована и от заможно и уважавано семейство - татко й Юрдан П. Тодоров е бил депутат, а майка ѝ Роза е племенница на Иларион Макариополски. Любовта на двамата е почтена, платонична, нежна, само че и невъзможна, тя е най-вече епистоларна – допираме се до нея с помощта на многочислените писма, които Яворов и Мина си разменят, огромна част от които са непокътнати. Поетът е по този начин мощно запленен от младата госпожица, от нейната непорочност и непорочност, че още в деня, когато се срещат, й посвещава стихотворение, което неслучайно носи името „ Благовещение ”:
Прохладен полъх от ангелско крило,
о ангел, о дете,
зефирен полъх от ангелско крило
измежду задух облъхва моето чело;
изнемощял ме лелее гальовен сън...
Зора се разсъмва вън.
За Яворов Мина се трансформира в въплъщение на детинската непорочност и непорочност, тя става негова муза. Неслучайно я назовава „ дете ” и „ ангел. В писмата сред двамата четем следните редове:
„ Много неща не мога да си обясня, а единствено се лутам ту тук, ту там. Не мога да си дам сметка какво ще излезе от всичко това. Аз съм толкоз млада, а Вий сте стихотворец. ” (из писмо на Мина до Яворов от 25 септември, 1906 г.)
Отношенията сред двамата са неведнъж помрачавани от спорове в фамилията на Мина, защото околните й не са одобрявали връзката й с поета.
„ Постарайте се да ме забравите. Не сърдете се никому, тъй като никой не е отговорен. (…) Много Ви се апелирам да унищожите писмата ми. Аз нямам мощ да направя същото с Вашите, само че по тази причина пък мога да Ви ги върна, в случай че това желаете. ” (из Минино писмо от 4 октомври, 1906 година)
В отговор Явор й написа: „ Моите писма – те са Ваши, и, несъмнено, можете да постъпите с тях както обичате. Но следвайки възприятието си, аз ще Ви насочва една прекомерно невероятна молба. В деня, когато устните на мъж се допрян до Вашето лице, те ще престанат да се отнасят до Вас и Ваша служба ще бъде да ми ги върнете, в случай че съм жив, и да ги изгорите, в противоположен случай. ” (из писмо на поета от 27 октомври, 1906 година)
В края на ноември 1906 година с позволението на Мина в списание „ Мисъл ” излизат пет стихотворения в лирически цикъл, озаглавен „ Писма ” с епиграф от Минино писмо. Вследствие избухва скандал, връзките сред Пейо Яворов, лекар Кръстев (главен редактор на списанието) и Петко Тодоров се утежняват. Дълго време кореспонденцията сред Яворов и Мина прекъсва, до момента в който не я възобновява още веднъж тя самата през лятото на 1907 година.
В писмо на Яворов от октомври 1907 година четем: „ Мое благополучие, аз Ви имам покрай себе си, тъй като душата ви е при мене. Какво съм претърпял до в този момент, какви подозрения и падения в недоверието си, Вие не знаете и в никакъв случай не би трябвало да узнаете. Който доста люби, доста страда и доста би трябвало да му се прости. ” И още: „ Моята обич не би заслужавала името си, в случай че тя не беше една единствена мисъл за Вашето бъдеще, в случай че не беше подготвена на крайни жертви, да се лиши дори от Вас, за Вашето лично положително. ”
Какво любящо сърце, чист дух и надарено перо могат да родят редове като тези: „ Може би в никакъв случай женски облик не е вдъхвал толкоз омагьосване, може би в никакъв случай очи на госпожица не са греели с толкоз непорочност. Винаги като те видя, мое благополучие, аз усещам предпочитание да се апелирам като един виновник, който обаче не чака възмездие на своите грехове. Аз бих желал да не съществуваше моето минало до вчерашния ден, когато те съзерцавах като една икона, и когато те слушах като една небесна ария. Аз бих желал целият ми живот да беше единствено един спомен за тебе, и цялото ми създание – единствено една фантазия все за тебе. ”
