Днес, докато отивах на работа и се опитвах да прибера

Днес, до момента в който отивах на работа и се пробвах да прибера в чантата си фотоапарата и микрофона, ме пресрещна една жена и ме зяла с проливен дъжд от думи. За благополучие, без да желая, съм натиснала копчето за запис, другояче щяхте да пропуснете това:
…Алооо, шукаритетната… Хате джас с микрофона?… Какво желаете? Интерву? Може… Какво ви поинтересува… Со мангес? Всичко ще ви кажа. Защо не плащаме тока ли? Амчи за какво да плащаме ток? После парите да ги вземе Гинка?!
Казвате, че е карупция две кебапчета на изборите? Питам аз – а не е карупция 2 милиона за една сцена. Пък на тая сцена и един кючек нямаше…
Съсипахте я тая Балгария, ей! Накъде отива тая страна? Вие ще изчезнете, в случай че не сме ние, сиганите, да ви раждаме чавета.
Наши хора били един командос. Ми те от кое място да знаят, че той е командос. Мислели, че е най-обикновен човек. Затуй го и набили!
Верно е, че наши хора нападнаха един различен човек со секира. Ами те, щото отивали скрито за дърва. Аз един път нападнах един сас сатър. Ама тогава готвех. Ако копаех, щях да съм с лопата… Не питай с какво атакуваме, когато отиваме на лов…
На вас, българите, ви е елементарно. Цял живот – ваучър!
„ Кастофони – мастофони,
кораби – мораби,
Булгартабак- мултактабак,
Катебе – Матебе,
винетки – минетки,
автомагистрали – магистрати! “
Ами ние? На нас кой ще ни даде пари?
Ходите с 20 лв. в джоба – не мислите за нас. Как да пребивавам аз с тези твои 20 лв.?! А? Това не е кражба! Това са помощи. И децата ми не крадат. Те просто си взимат детските. Ми вдигнете ги тия детски, бе!
Как да си изкарвам хлябъ?! Затуй виждам на карти, на кафе, на фасул, на кюфтета, на кебапчета…
Ти кво ша почерпиш?
Ей, доста си стисната! Ето, връщам ти персоналната карта, да видиш, че и аз съм човек. И като всеки човек – и аз си имам фантазии! Мечтая си да отида на море. Да са гмурна под моста, да плавам, да плавам и да открия релсата на Валери. Пък като я върна на вторични…
Да ти кажа почтено – доста сте зле като страна. Електрически винетки, търговски регистратор, издаване на документи – нищо не вършиме като хората. Нищо не ви работи! Пък искати ний да работим! Цялата ви работа е такава! Българска работа, но ромска!
Не ти ли трябват документи – имам няколко комплекта, примоция – вървят с безвъзмездна чанта. Какво ти би трябвало – имам на жена от Люлюн. Прилича на теб. Возеше се в метрото, на своя отговорност. Нямаше доста пари в нея. Очителка. Тъкмо беше взела заплата. Като я видях – ми се дорева. Колко сте небогати българите и сте ни обрекли на бедност, нас, джебчиите.
Да, признавам си – гепя. В ръцете съм като тъчскрийн.
Ай стига с тоя ток. Не сме го плащали. Вие пък плащате ли ги тия автомагистрали?! Плаща ги оня, по какъв начин се споделяше – Жан Клод Ишиас.
Ний може да сме роми, ма вий сте като мексиканци за Европата! Нямате стена – но си имате Шенген. А, харесва ли ви?
Видяхте ли какво е да ви считат за хора втора употреба? Сега ще разберете какво ни е на нас. Викате, че крадеме. А вий кво праите с еврофондовете?
Никога няма да видиш сиганка да краде крем за лице. Хляб може, само че крем – в никакъв случай!
Ромите нападали възрастни, безпомощни и самотни хора. Ами правилно е, но това е евтаназия. От обич го вършим. Да не се мъчат хорага с тез дребни пенсии, горките!

Автор: Калинка Тодорова, Прас-Прес