Днес, 15.05.2019 г., SpaceX ще пусне първата си партида от

Днес, 15.05.2019 година, SpaceX ще пусне първата си партида от спътници Starlink – „ мега съзвездие “ от хиляди галактически кораби, които ще обезпечат високоскоростен интернет достъп за милиарди хора на всяко място на планетата.

Starlink е единствено първият от доста такива проекти; като ще има най-малко още осем мега съзвездия от други компании. Макар да дават обещание да революционизират световните телекомуникации, тези старания могат и да са рискови, защото броят на спътниците непрестанно нараства, пораства и рискът от основаване на рискови парчета, които могат да застрашат безвредното потребление на земната орбита.

„ Това е нещо, на което би трябвало да обърнем внимание “, споделя Глен Питърсън, старши инженер-специалист в Aerospace Corporation, със седалище в Ел Сегундо, Калифорния. „ Трябва да бъдем доста дейни. “

Днес Земната орбита е оживено място. Почти 2 000 дейни спътника се въртят към нашата планета, дружно с близо 3 000 спътника излезли от приложимост и 34 000 части „ галактически отпадък “ с размери по-големи от 10 сантиметра. Всеки път, когато парчета или липсващ галактически транспортен съд стигне прекомерно покрай деен сателит и рискът от конфликт се увеличи до 1 на хиляда, операторът на спътника би трябвало да извърши маневра за отбягване на конфликт. Международната галактическа станция да вземем за пример се реалокира още по-рано, когато шансът за конфликт е едно на 10,000.

Тези близки срещи към този момент се случват хиляди пъти всяка година, само че появяването на мега съзвездия като Starlink ще промени играта, което ще докара до почти 67 000 годишни маневри за отбягване на конфликти, в случай че всички спътници започват.

Тъй като земната орбита се запълва със спътници, рискът от конфликти се усилва. Най-лошият сюжет би бил синдромът на Кеслер, позитивен цикъл на противоположната връзка, при който конфликти, генериращи парчета, основават от ден на ден и повече конфликти, които от своя страна основават от ден на ден и повече парчета, които вършат елементи от земната орбита неизползваеми.

Общо девет компании – в това число SpaceX, Amazon, Telesat и LeoSat – са лицензирани от Федералната комисия за връзки на Съединени американски щати, с цел да започват такива сателитни съзвездия. Само SpaceX възнамерява да пусне близо 12 000 спътника доникъде на 2020-те години, които ще работят на височина към 500 километра в ниска земна орбита (LEO) или на по-голяма височина от към 1200 километра в негеостационарна орбита (NGSO). Това е първата компания от деветте, които пускат изцяло функционални спътници в своето съзвездие. Следващата компания, OneWeb, има проекти за 650 броя спътници в NGSO. Шест от неговите тестови спътници бяха пуснати през февруари, а първото постоянно стартиране на тридесет спътници е планувано за по-късно през тази година. Ще последват месечни стартирания на 30 до 36 спътника, като услугата ще бъде пусната онлайн през 2021 година Всяка от другите компании има сходни проекти за последователно стартиране на стотици до хиляди спътници в орбита на Земята.

Ползите от мега съзвездията ще бъдат многочислени. Покриването на цялата планета с висок трафик, ниска инертност и непрестанен достъп до интернет значи, че корабите, които са в морето, самолетите, както и хора в отдалечени, неразвити региони (дори Антарктика!), ще бъдат елементарно свързани както в никакъв случай до момента.

„ Свързаността през днешния ден просто не е налична за всички “, споделя Майк Линдзи, дизайнер на галактическа задача в OneWeb. „ Половината от света нямат налична точка до широколентов интернет. “

Остават обаче въпроси за безвредното ръководство на толкоз доста спътници в орбита. Ако спътниците се провалят, те биха могли елементарно да допринесат към възходящия проблем с галактически отпадъци. На височина от 500 километра, несполучливите спътници няма да бъдат огромен проблем, тъй като в границите на няколко години атмосферното противодействие естествено ще ги издърпа назад към Земята, като ще изгорят при нахлуване. Всъщност, с цел да се бори с галактическите боклуци, SpaceX неотдавна промени лиценза си, с цел да понижи плануваната надморска височина на повече от 1500 от своите спътници на половина.

Проблемите са на височина от 1200 километра, където спътниците остават по-дълго време: „ На тези височини ще бъдат хиляди години “, споделя Хю Луис, професор по инженерни и физически науки в университета от Саутхемптън, Англия, който създаде модел, наименуван DAMAGE, за следене и наблюдаване на галактическите боклуци.

Понастоящем няма обвързващи правила за това какъв брой дълго един спътник може безвредно да се задържи в орбита. Организацията на обединените народи предлага спътниците да се утилизират не повече от 25 години след края на задачите им, само че тези насоки нямат строги санкции при неспазване. „ Това са доброволни насоки “, споделя Брайън Веедън, шеф на програмното обмисляне във Фондация „ Сигурен свят “. Колкото по-дълго спътникът е в орбита, толкоз по-големи са възможностите да се сблъска с различен. А такива конфликти не са невиждани – през 2009 година американският сателит Иридиум 33 се блъсна в неработещия съветски сателит Космос 2251, произвеждайки хиляди нови части боклуци.

Някои компании са дейни в метода към този проблем. OneWeb, да вземем за пример, ще прикрепи специфична ръкохватка към всеки от спътниците си, предлагайки по-лесен метод за бъдещите орбитални „ буклукчии “ да ги изтеглят назад за преправяне или изхвърляне. Никоя компания към момента не разполага с такава технология, само че прогрес се реализира от компании, като японската Astroscale. „ Очаква се, че доста дребен % от спътниците ще се провалят по подобен метод, че сателитният оператор да не може да ги хване “, споделя Хариет Бретъл, бизнес анализатор в Astroscale. От „ Astroscale “ и други нововъзникващи компании се стремят да дават като услуга унищожаване на такива свършили работа спътници и поддържане на устойчива галактическа среда “.

„ Истинският проблем е, че нямаме огромен опит във връщането [на сателитите] от орбита “, споделя Стин Леменс, анализатор на галактически боклуци в Европейската галактическа организация. „ Дългосрочните симулации на околната среда демонстрират, че ще би трябвало да се понижи живота в орбитата на към 90% от всички обекти. Сега в реалност виждаме, че това се случва сполучливо за към 5 до 15 % от спътниците. Така че ние сме надалеч от задачата “.

Друг проблем са радио-базираните връзки на самите спътници. Всяка сателитна констелация ще получи парче от електромагнитния набор, в който да комуникира, само че избирането на спътник измежду шума на толкоз доста други може да бъде мъчно. С хиляди други спътници, които би трябвало да влязат в орбита, в действителност връзката с един от тези, които летят над главите ни, може да стане сложна.

Тези мега съзвездия също могат да основат проблеми за астрономията. Астрономите, употребяващи оптични телескопи, би трябвало да се борят със спътници, които от време на време пресичат тяхната позиция. Подобна интервенция може да се усили няколко пъти с появяването на мега съзвездия, споделя Марк Хамергрен, планетарен академик в Планетариума Адлер в Чикаго. А за радиоастрономите нещата могат да станат още по-неприятни. „ Всеки път, когато един спътник минава през наблюдаващия лъч на радиотелескопа, има възможност предаването му да бъде признато и интерпретирано като небесен сигнал “, споделя Хамергрен.

Стартирането на Starlink с право ще бъде възхвалявано като средство за постигане на Интернет до масите, само че по-големият проект за повече от удвояване на броя на дейните спътници в орбитата, неизбежно идва с големи затруднения и на пръв взор малко място за непредвидени условия. Дори и стартирането в употреба на новите спътници да се развива безпрепятствено, всяко от мега съзвездията може ненадейно да увеличи риска от галактически отпадъци. „ Най-лошият случай е да пуснат всичките си спътници, да банкрутират и всички да останат в орбита “, споделя Лемменс. „ Тогава ще има хиляди нови спътници без проект за прибирането им, ето ти синдрома на Кеслер “.