Как борбата с едрата шарка помогна на САЩ да извоюват своята независимост
Джордж Вашингтон е една от най-известните и авторитетни персони в историята на Съединени американски щати. Той е освен първият президент на страната, само че и управлява американската войска по време на войната за самостоятелност против Англия.
По време на спора, той трябвало да се оправи с редица провокации, едно от които се оказало изключително съществено – едрата шарка. Как Вашингтон съумял да се оправи с този проблем и да защищити бойците си от рисковата болест?
Първи конфликт с едрата шарка
През 1751 година, когато Вашингтон бил 19-годишен, той и брат му Лорънс, който страдал от туберкулоза, отпътували за Барбадос. Само ден след като пристигнали на острова, те вечеряли при богатия търговец Гедни Кларк. В своя дневник Вашингтон отбелязал следното:
„ Ние отидохме – аз с известна принуда, защото фамилията му беше наранено от едра шарка “. Две седмици по-късно станало ясно, че бъдещият президент на Съединени американски щати се е заразил с рисковата болест. Единственото нещо, което написал в дневника си в продължение на 24 дни, било: „ Разболях се от едра шарка “. Въпреки че признаците на Вашингтон били релативно леки, той останал прикрепен на легло в продължение на близо месец. Историците означават, че имал висока температура и обрив, а също така изпитвал мощни болки по цялото си тяло.
Обсадата на Бостън
През 1775 година Джордж Вашингтон застанал отпред на новосформираната Континентална войска (тя била учредена от американските сепаратисти след експлоадирането на войната за самостоятелност против Великобритания). Една от първите му задания била да превземе следения от британците град Бостън. По това време там върлувала зараза от едра шарка. „ Вашингтон чудесно осъзнавал какво съставлява тази болест и по какъв начин тя може да извади от строя неговата войска “, отбелязва Елизабет Фен, която е професор по история от университета „ Боулдър “ в Колорадо.
As commander of the Continental Army, Washington ordered his troops to be inoculated against smallpox during the Revolutionary War.
Now the Pentagon is making the same demand: active-duty troops must be vaccinated against the coronavirus.
— The Washington Post (@washingtonpost)
Експертите считат, че заболяването била доста по-опасна за американските бойци, в сравнение с за британците. Причината е, че по това време тя към този момент била ендемична в Обединеното кралство, т.е. множеството английски военни я били прекарали като деца и към този момент имали имунитет. За американците обаче ситуацията била напълно друга.
Показателен е следният образец – съгласно свидетелства от 1777 година, едвам 23 % от бойците от Северна Каролина били прекарали едра шарка. „ Всичко се свежда до груповия имунитет. Вашингтон имал няколко варианти пред себе си. Той можел да остави хората си да се заразят и да придобият имунитет по натурален път, което евентуално щяло да има пагубни последствия. Можел и да сложи бойците си под карантина, което пък означавало, че те няма да вземат участие в никакви сражения. Имало и трети вид - имунизация “, прибавя проф. Фен.
Starting in 1721, smallpox taught the Western world a powerful new lesson: Humans can prevent pandemic diseases
— National Geographic (@NatGeo)
Какво съставлява вариолацията?
„ Имунизацията “ през 70-те години на XVII в. нямала нищо общо с тази, която познаваме през днешния ден. Най-добрият способ, който Вашингтон можел да приложи, била така наречен вариолация (наричана и инокулация). При въпросната процедура лекарят трансферира дестилат, извлечен от циреи на едрата шарка, от болен в здрав човек. Така вариолираният пациент нормално развива единствено леки признаци, в подмяна на което получава пожизнен имунитет против заболяването.
През 1796 година Едуард Дженър подобрил този способ, откакто разкрил, че може да употребява по-безопасен вирус – кравешката шарка. Вариолацията надалеч не била безвредна, като смъртността измежду пациентите, подложени на въпросната намеса, била сред 5 и 10 %. Освен това подложените на този способ хора се нуждаели от към месец, с цел да се възстановят. Имало и още една заплаха – вариолиран човек може да се усеща задоволително добре, с цел да се разноски из някой град, заразявайки огромен брой локални поданици.
По време на обсадата на Бостън Вашингтон взема решение да карантинира всички военни и цивилни, които имат признаци на едра шарка.
„ На никого не е позволено да доближава сладководно езеро за лов на риба или по различен мотив, защото това може да докара до разпространението на едра шарка измежду бойците “, написал той на 4 юли 1775 година Карантината се оказала умен ход, а британците били принудени да се предадат.
Войната обаче едва започвала и предстояли още доста сражения, а едрата шарка следвала американските военни като злокобно проклинание. Болестта се оказала голям проблем по време на борбата за Квебек. Именно тя се трансформирала в главната причина, заради която Континентална войска била принудена да се отдръпна. Дори се появили клюки, че британците преднамерено изпращат в сраженията заболели бойци, с цел да заразят колкото се може повече свои съперници.
Рисковано решение
През зимата на идната година, армията на Вашингтон се намирала в Мористаун, Ню Джърси. Едрата шарка продължавала да е сериозен проблем, а бъдещият президент се чудел какво решение да вземе. На 5 февруари 1777 година Вашингтон изпратил писмо до Джон Ханкок, ръководител на Втория континентален конгрес, в което отбелязал, че всеки боец ще бъде подложен на вариолация. Нещо повече – през тази процедура трябвало да преминат и всички новобранци, искащи да се причислят към армията.
Gen. George Washington Ordered Smallpox Inoculations for All Troops |
— M. Edward Sutton (@MEdwardSutton1)
Изпълнението на тази задача не било по никакъв начин елементарно. Медицинският личен състав трябвало да прегледа голям брой хора, с цел да се откри каква част от тях към този момент са боледували от едра шарка и имат имунитет. Останалите били подложени на вариолация и настанени в лечебни заведения, с цел да се възстановят. Американците също по този начин положили огромни старания, с цел да запазят всичко това в загадка. Те се страхували, че в случай че британците схванат за големия брой бойци с едра шарка, безспорно ще провеждат огромна атака, с която да нанесат тежък удар на своите съперници.
Това по този начин и не се случило, а всеобщата вариолация била последвана още една сходна процедура, осъществена година по-късно. В резултат, до пролетта на 1778 година Континенталната войска към този момент се състояла само от бойци, ваксинирани против едра шарка и изцяло подготвени да се борят против британците. Историците са единомислещи, че решението на Вашингтон да отбрани своите подчинени от рисковата болест се трансформирало в една от главните аргументи, довели до успеха на американците във войната за тяхната самостоятелност.
Още от създателя:
По време на спора, той трябвало да се оправи с редица провокации, едно от които се оказало изключително съществено – едрата шарка. Как Вашингтон съумял да се оправи с този проблем и да защищити бойците си от рисковата болест?
Първи конфликт с едрата шарка
През 1751 година, когато Вашингтон бил 19-годишен, той и брат му Лорънс, който страдал от туберкулоза, отпътували за Барбадос. Само ден след като пристигнали на острова, те вечеряли при богатия търговец Гедни Кларк. В своя дневник Вашингтон отбелязал следното:
„ Ние отидохме – аз с известна принуда, защото фамилията му беше наранено от едра шарка “. Две седмици по-късно станало ясно, че бъдещият президент на Съединени американски щати се е заразил с рисковата болест. Единственото нещо, което написал в дневника си в продължение на 24 дни, било: „ Разболях се от едра шарка “. Въпреки че признаците на Вашингтон били релативно леки, той останал прикрепен на легло в продължение на близо месец. Историците означават, че имал висока температура и обрив, а също така изпитвал мощни болки по цялото си тяло.
Обсадата на Бостън
През 1775 година Джордж Вашингтон застанал отпред на новосформираната Континентална войска (тя била учредена от американските сепаратисти след експлоадирането на войната за самостоятелност против Великобритания). Една от първите му задания била да превземе следения от британците град Бостън. По това време там върлувала зараза от едра шарка. „ Вашингтон чудесно осъзнавал какво съставлява тази болест и по какъв начин тя може да извади от строя неговата войска “, отбелязва Елизабет Фен, която е професор по история от университета „ Боулдър “ в Колорадо.
As commander of the Continental Army, Washington ordered his troops to be inoculated against smallpox during the Revolutionary War.
Now the Pentagon is making the same demand: active-duty troops must be vaccinated against the coronavirus.
— The Washington Post (@washingtonpost)
Експертите считат, че заболяването била доста по-опасна за американските бойци, в сравнение с за британците. Причината е, че по това време тя към този момент била ендемична в Обединеното кралство, т.е. множеството английски военни я били прекарали като деца и към този момент имали имунитет. За американците обаче ситуацията била напълно друга.
Показателен е следният образец – съгласно свидетелства от 1777 година, едвам 23 % от бойците от Северна Каролина били прекарали едра шарка. „ Всичко се свежда до груповия имунитет. Вашингтон имал няколко варианти пред себе си. Той можел да остави хората си да се заразят и да придобият имунитет по натурален път, което евентуално щяло да има пагубни последствия. Можел и да сложи бойците си под карантина, което пък означавало, че те няма да вземат участие в никакви сражения. Имало и трети вид - имунизация “, прибавя проф. Фен.
Starting in 1721, smallpox taught the Western world a powerful new lesson: Humans can prevent pandemic diseases
— National Geographic (@NatGeo)
Какво съставлява вариолацията?
„ Имунизацията “ през 70-те години на XVII в. нямала нищо общо с тази, която познаваме през днешния ден. Най-добрият способ, който Вашингтон можел да приложи, била така наречен вариолация (наричана и инокулация). При въпросната процедура лекарят трансферира дестилат, извлечен от циреи на едрата шарка, от болен в здрав човек. Така вариолираният пациент нормално развива единствено леки признаци, в подмяна на което получава пожизнен имунитет против заболяването.
През 1796 година Едуард Дженър подобрил този способ, откакто разкрил, че може да употребява по-безопасен вирус – кравешката шарка. Вариолацията надалеч не била безвредна, като смъртността измежду пациентите, подложени на въпросната намеса, била сред 5 и 10 %. Освен това подложените на този способ хора се нуждаели от към месец, с цел да се възстановят. Имало и още една заплаха – вариолиран човек може да се усеща задоволително добре, с цел да се разноски из някой град, заразявайки огромен брой локални поданици.
По време на обсадата на Бостън Вашингтон взема решение да карантинира всички военни и цивилни, които имат признаци на едра шарка.
„ На никого не е позволено да доближава сладководно езеро за лов на риба или по различен мотив, защото това може да докара до разпространението на едра шарка измежду бойците “, написал той на 4 юли 1775 година Карантината се оказала умен ход, а британците били принудени да се предадат.
Войната обаче едва започвала и предстояли още доста сражения, а едрата шарка следвала американските военни като злокобно проклинание. Болестта се оказала голям проблем по време на борбата за Квебек. Именно тя се трансформирала в главната причина, заради която Континентална войска била принудена да се отдръпна. Дори се появили клюки, че британците преднамерено изпращат в сраженията заболели бойци, с цел да заразят колкото се може повече свои съперници.
Рисковано решение
През зимата на идната година, армията на Вашингтон се намирала в Мористаун, Ню Джърси. Едрата шарка продължавала да е сериозен проблем, а бъдещият президент се чудел какво решение да вземе. На 5 февруари 1777 година Вашингтон изпратил писмо до Джон Ханкок, ръководител на Втория континентален конгрес, в което отбелязал, че всеки боец ще бъде подложен на вариолация. Нещо повече – през тази процедура трябвало да преминат и всички новобранци, искащи да се причислят към армията.
Gen. George Washington Ordered Smallpox Inoculations for All Troops |
— M. Edward Sutton (@MEdwardSutton1)
Изпълнението на тази задача не било по никакъв начин елементарно. Медицинският личен състав трябвало да прегледа голям брой хора, с цел да се откри каква част от тях към този момент са боледували от едра шарка и имат имунитет. Останалите били подложени на вариолация и настанени в лечебни заведения, с цел да се възстановят. Американците също по този начин положили огромни старания, с цел да запазят всичко това в загадка. Те се страхували, че в случай че британците схванат за големия брой бойци с едра шарка, безспорно ще провеждат огромна атака, с която да нанесат тежък удар на своите съперници.
Това по този начин и не се случило, а всеобщата вариолация била последвана още една сходна процедура, осъществена година по-късно. В резултат, до пролетта на 1778 година Континенталната войска към този момент се състояла само от бойци, ваксинирани против едра шарка и изцяло подготвени да се борят против британците. Историците са единомислещи, че решението на Вашингтон да отбрани своите подчинени от рисковата болест се трансформирало в една от главните аргументи, довели до успеха на американците във войната за тяхната самостоятелност.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ