Джонатан Лител: Принципът на Путин - ако си най-дребният, удари пръв, удари силно и не преставай да удряш!
Джонатан Лител е създател на романа " Доброжелателните ", почетен с премията " Гонкур " и Голямата премия на Френската академия, издаван и в България. Той е работил в Чечня през двете войни - 1996 година и 1999 - 2001 година, отразявал е съветската инвазия в Грузия през 2008 година за " Монд 2 ". Сега написа и проучва войната в Украйна в списание " М. " на " Монд ".
Препечатваме от " Артакция " фрагмент от новата книга на Лител " За съветската експанзия ".
Из " За съветската експанзия " от Джонатан Лител
БЕЗКРАЙНАТА ВОЙНА НА ВЛАДИМИР ПУТИН
Преди 22 години една към този момент порочна война изстрелва Владимир Путин на върха на властта. Оттогава нататък войната остава главният му инструмент, с който той без съмнение си служи по време на дългото си царуване. Путин съществува с помощта на войната и процъфтява посредством войната. Да се надяваме, че в следващата война ще претърпи своето дефинитивно проваляне.
През август 1999 година Владимир Путин, тогава чужд на необятната аудитория, е назначен за министър-председател, откакто неговият предходник отхвърля да поддържа тоталната анексия на Чечня. Путин, в противен случай, е подготвен да го направи и отпуска юздите на военните в подмяна на безусловната им поддръжка, като по този начин им разрешава да измият унизителното си проваляне от 1996 година с кръв и огън. През нощта на 31 декември 1999 година един стар и унищожен Елцин си подава оставката и подарява президентството на новодошлия.
През март 2000 година, след прословутото си заричане " да преследва терористите даже в тоалетните ", Путин е триумфално определен за президент. Оттогава, като се изключи четирите години като министър-председател (2008-2012), той е всемогъщ стопанин на Русия.
Върнах се в Чечня с филантропична задача в самото начало на втората война. През февруари 2000 година вечерях със Сергей Ковальов, огромния бранител на правата на индивида, и му зададох въпроса, който тогава беше във всички уста: кой е този нов президент, който никой не познава? Кой е Путин?
Все още мога да изтъквам по памет отговора на Ковальов: " Искате да знаете кой е Владимир Путин, младежо? Владимир Путин е подполковник от Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Нищо и половина. " Ковальов искаше да каже, че човек, който не се е издигнал даже до сан полковник, е нищожен сътрудник, некадърен на стратегическо мислене, некадърен на дълготрайно обмисляне. И въпреки да е правилно, че за двайсет години на власт Путин неимоверно доста израсна и като статус, и като опит, мисля, че в основата си починалият Ковальов имаше цялостно право.
Иначе Путин се оказа ослепителен стратег, изключително когато трябваше да се възползва от слабостите и разединението на Запада. Години му лиши да смаже чеченците и да сложи отпред на страната им един дисциплиниран сатрап, само че го направи. През 2008 година, четири месеца откакто НАТО даде зелена светлина за процеса на присъединение на Украйна и Грузия, той свика армията на " маневри " на грузинската граница и завладя страната за пет дни, признавайки независимостта на две разколнически " републики ". Западните демокрации стачкуваха и не направиха съвсем нищо.
През 2014 година, когато украинският народ след дълга и кървава гражданска война смъкна проруския президент, обърнал тил на Европа, с цел да застане компактно до Москва, Путин нахлу в Крим и го завладя със смайваща експедитивност. Тогава за пръв път след Втората международна война суверенитетът на една европейска страна беше намерено нарушен. Когато нашите управници, шокирани и комплицирани, дадоха отговор със наказания, Путин удвои залога си и провокира протести в Донбас, русофонската област на Украйна, употребявайки обстановката, с цел да смаже слабата украинска войска и да наложи две нови " републики ", в които тлеещата война и до през днешния ден не е завършила.
Така стартира настъплението му. При всяка негова нова стъпка Западът го осъждаше и се опитваше да го накаже с лимитирани и безрезултатни ограничения с напразната вяра да го обезкуражи. И при всяка нова стъпка той подхващаше остарялата си игра и продължаваше да напредва. Все по-навътре.
Путин е физически малък човек и да израсне в следвоенния Ленинград, не му е било елементарно. Там той добре е усвоил един значим урок: в случай че си най-дребният, удари пръв, удари мощно и не преставай да удряш. Тогава най-едрите ще се научат да се боят от теб и ще правят отстъпка. Това е урок, който му е по сърце. Военният бюджет на Съединени американски щати за 2021 година беше 801 милиарда $, бюджетът на обединена Европа (вкл. Великобритания) - 352 милиарда евро, а този на Русия - към 55,75 милиарда $. Въпреки това Путин ни плаши повече, в сравнение с би трябвало. Защото има преимуществото да се бие като приклещен в ъгъла плъх, а не като младеж, разнежен от кока-кола, Инстаграм и осемдесет години мир в Европа.
Путин можа да се наслаждения на обстоятелството, че Западът, в желанието си да замрази спора в Донбас, тихомълком вписа Крим в графата " облаги и загуби ", признавайки de facto противозаконното му присъединение към Русия. Той разбра, че въпреки и да наболяват, раните от глобите не са дълбоки и няма да му попречат да укрепва армията си и да уголемява властта си. Видя, че Германия, най-голямата икономическа мощ в Европа, е неспособна да се лиши от неговия газ и неговите пазари.
Видя, че може да купува европейски политици, измежду които един някогашен немски канцлер и един някогашен френски министър-председател, и да ги включва в управителните препоръки на своите държавни сдружения. Видя, че даже страните, които по принцип му се опълчват, не стопират да повтарят мантрите за " дипломацията ", за " новото начало ", за " нормализацията на връзките ".
Видя, че при всяка негова крачка напред западните ръководители вършат крачка обратно, след това се връщат, умилквайки се, с вярата за все по този начин неуловимото " съглашение ": Барак Обама, Доналд Тръмп, Еманюел Макрон, описът е дълъг.
Препечатваме от " Артакция " фрагмент от новата книга на Лител " За съветската експанзия ".
Из " За съветската експанзия " от Джонатан Лител
БЕЗКРАЙНАТА ВОЙНА НА ВЛАДИМИР ПУТИН
Преди 22 години една към този момент порочна война изстрелва Владимир Путин на върха на властта. Оттогава нататък войната остава главният му инструмент, с който той без съмнение си служи по време на дългото си царуване. Путин съществува с помощта на войната и процъфтява посредством войната. Да се надяваме, че в следващата война ще претърпи своето дефинитивно проваляне.
През август 1999 година Владимир Путин, тогава чужд на необятната аудитория, е назначен за министър-председател, откакто неговият предходник отхвърля да поддържа тоталната анексия на Чечня. Путин, в противен случай, е подготвен да го направи и отпуска юздите на военните в подмяна на безусловната им поддръжка, като по този начин им разрешава да измият унизителното си проваляне от 1996 година с кръв и огън. През нощта на 31 декември 1999 година един стар и унищожен Елцин си подава оставката и подарява президентството на новодошлия.
През март 2000 година, след прословутото си заричане " да преследва терористите даже в тоалетните ", Путин е триумфално определен за президент. Оттогава, като се изключи четирите години като министър-председател (2008-2012), той е всемогъщ стопанин на Русия.
Върнах се в Чечня с филантропична задача в самото начало на втората война. През февруари 2000 година вечерях със Сергей Ковальов, огромния бранител на правата на индивида, и му зададох въпроса, който тогава беше във всички уста: кой е този нов президент, който никой не познава? Кой е Путин?
Все още мога да изтъквам по памет отговора на Ковальов: " Искате да знаете кой е Владимир Путин, младежо? Владимир Путин е подполковник от Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Нищо и половина. " Ковальов искаше да каже, че човек, който не се е издигнал даже до сан полковник, е нищожен сътрудник, некадърен на стратегическо мислене, некадърен на дълготрайно обмисляне. И въпреки да е правилно, че за двайсет години на власт Путин неимоверно доста израсна и като статус, и като опит, мисля, че в основата си починалият Ковальов имаше цялостно право.
Иначе Путин се оказа ослепителен стратег, изключително когато трябваше да се възползва от слабостите и разединението на Запада. Години му лиши да смаже чеченците и да сложи отпред на страната им един дисциплиниран сатрап, само че го направи. През 2008 година, четири месеца откакто НАТО даде зелена светлина за процеса на присъединение на Украйна и Грузия, той свика армията на " маневри " на грузинската граница и завладя страната за пет дни, признавайки независимостта на две разколнически " републики ". Западните демокрации стачкуваха и не направиха съвсем нищо.
През 2014 година, когато украинският народ след дълга и кървава гражданска война смъкна проруския президент, обърнал тил на Европа, с цел да застане компактно до Москва, Путин нахлу в Крим и го завладя със смайваща експедитивност. Тогава за пръв път след Втората международна война суверенитетът на една европейска страна беше намерено нарушен. Когато нашите управници, шокирани и комплицирани, дадоха отговор със наказания, Путин удвои залога си и провокира протести в Донбас, русофонската област на Украйна, употребявайки обстановката, с цел да смаже слабата украинска войска и да наложи две нови " републики ", в които тлеещата война и до през днешния ден не е завършила.
Така стартира настъплението му. При всяка негова нова стъпка Западът го осъждаше и се опитваше да го накаже с лимитирани и безрезултатни ограничения с напразната вяра да го обезкуражи. И при всяка нова стъпка той подхващаше остарялата си игра и продължаваше да напредва. Все по-навътре.
Путин е физически малък човек и да израсне в следвоенния Ленинград, не му е било елементарно. Там той добре е усвоил един значим урок: в случай че си най-дребният, удари пръв, удари мощно и не преставай да удряш. Тогава най-едрите ще се научат да се боят от теб и ще правят отстъпка. Това е урок, който му е по сърце. Военният бюджет на Съединени американски щати за 2021 година беше 801 милиарда $, бюджетът на обединена Европа (вкл. Великобритания) - 352 милиарда евро, а този на Русия - към 55,75 милиарда $. Въпреки това Путин ни плаши повече, в сравнение с би трябвало. Защото има преимуществото да се бие като приклещен в ъгъла плъх, а не като младеж, разнежен от кока-кола, Инстаграм и осемдесет години мир в Европа.
Путин можа да се наслаждения на обстоятелството, че Западът, в желанието си да замрази спора в Донбас, тихомълком вписа Крим в графата " облаги и загуби ", признавайки de facto противозаконното му присъединение към Русия. Той разбра, че въпреки и да наболяват, раните от глобите не са дълбоки и няма да му попречат да укрепва армията си и да уголемява властта си. Видя, че Германия, най-голямата икономическа мощ в Европа, е неспособна да се лиши от неговия газ и неговите пазари.
Видя, че може да купува европейски политици, измежду които един някогашен немски канцлер и един някогашен френски министър-председател, и да ги включва в управителните препоръки на своите държавни сдружения. Видя, че даже страните, които по принцип му се опълчват, не стопират да повтарят мантрите за " дипломацията ", за " новото начало ", за " нормализацията на връзките ".
Видя, че при всяка негова крачка напред западните ръководители вършат крачка обратно, след това се връщат, умилквайки се, с вярата за все по този начин неуловимото " съглашение ": Барак Обама, Доналд Тръмп, Еманюел Макрон, описът е дълъг.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ