Джеймс Алън е роден в Лестър, Англия, през 1864 г.

Джеймс Алън е роден в Лестър, Англия, през 1864 година Поради усложнения в фамилията след гибелта на татко си той напуща учебно заведение на петнайсет години. Работи в няколко английски заводи до 1902 година, когато взема решение да се занимава единствено с писане. След като приключва първата си книга „ От беднотия към мощ “, се реалокира в Илфракум, на югозападното британско крайбрежие, и живее там до гибелта си през 1912 година Книгата му „ Мислещият човек ” е неговия утвърден шедьовър, от който споделяме идващите цитати.

„ Написах тази скромна брошура - резултат от размисли и витален опит - не за да основа просторен етюд по толкоз обсъжданата тематика за силата на мисълта. В нея посрамвам повече хрумвания, в сравнение с пояснения, за това по какъв начин човек да доближи и осъзнае истината, че „ всеки самичък основава себе си “ благодарение на мислите, които има и стимулира; че мозъкът е висшият създател, както на вътрешния образ на характера, по този начин и на средата, в която живеем; и че даже да е живял в незнание и страдалчество, човек може да построи живота си отначало в прояснение и благополучие. “ ~ Джеймс Алън, „ Мислещият човек “

Пожелай, и ще получиш; имай блян, и ще го осъществиш. Нима би трябвало най-долните ни стремежи да бъдат възнаградени в цялата си цялост, а най-чистите ни стремления да останат лишени от наличие? Не са такива законите на вселената; това в никакъв случай няма да стане. „ Поискай, и ще ти дадат. “

Имайте възвишени фантазии и, каквито са фантазиите ви, такива ще станете. Мечтата е обещанието за това, което ще бъдете един ден; вашият блян е пророчеството за това, което един ден ще се реализира.

Най-големите достижения изначало и за известно време са били фантазии. Дъбът спи в желъда; птицата чака в яйцето; във възвишената фантазия на душата се заражда ангел. Мечтите са кълновете на действителността.

Ние не получаваме това, което желаем и за което се молим, а това, което сме заслужили. Нашите стремежи и молебствия се сбъдват и получават отговор, единствено когато са в естетика с мислите и дейностите ни.

В светлината на тази истина, какво тогава е смисъла на „ битката с събитията “ в нашия живот? Това значи, че ние непрекъснато се съпротивляваме против едно разследване, а от самото начало пазим и поддържаме повода за него в сърцата си. Тази причина може да бъде под формата на умишлен недостатък или несъзнателна уязвимост. Но, Каквато и да е, тя настойчиво препятства напъните на притежателя си и незабавно постанова да се вземат ограничения.

Всички ние се стремим да подобрим изискванията си на живот, само че не желаем да подобрим себе си - и по тази причина оставаме в невъзможност. Ако се подложим на почтено самонаблюдение, няма по какъв начин да не реализираме желанията на сърцето си. Това важи, както за земните, по този начин и за божествените неща. Ако единственият ни блян е към благосъстояние, би трябвало да сме подготвени за огромни персонални жертви, преди да достигнем задачата си. Това важи с още по- огромна мощ за тези от нас, устремени към постоянен и добре организиран живот.

Редът, а не хаосът, е висшият принцип на вселената; справедливостта, а не неправдата, е душата и същността на живота; и добродетелността, а не покварата, е формиращата и движеща мощ в духовното ръководство на света. Затова би трябвало да изправим себе си, с цел да разберем, че вселената е вярно устроена; и в този развой ще открием, че като променяме мислите си към света и другите хора, светът и хората ще се трансформират по отношение на нас.

Доказателството за тази истина е във всеки човек и може да бъде тествана елементарно посредством систематична интроспекция и самоанализ. Нека да променим радикално мислите си, и с учудване ще установим каква бърза смяна в материалните условия на живота ни ще произтече от това. Ние считаме, че мислите ни могат да останат в загадка, само че не е по този начин - те бързо изкристализират в привички, а навиците се осъществят в събитията.

Спокойствието на мозъка е един от красивите драгоценни камъни на мъдростта. То е резултат от дълги и търпеливи старания за самоконтрол. Наличието му издава зрялост и освен това от нормално познаване на законите и механизмите на мисълта.

Ние реализираме успокоение, когато стартираме да се осъзнаваме като мисловно разрастващи се същества. Когато стигнем до това познание, ние възприемаме всички останали хора като резултат от мислите им и разбираме все по-ясно вътрешните връзки на нещата по закона за повода и следствието. Тогава преставаме да се тюхкаме, да роптаем, да се тревожим и скърбим и оставаме уравновесени, постоянни, спокойни.

Хората, които са спокойни, откакто са се научили да се владеят, знаят по какъв начин да се отнасят и настройват към другите; а тези, другите, на собствен ред, почитат духовната мощ на спокойните хора и усещат, че могат да се учат от тях и да разчитат на тях.

Колкото по-спокойни ставаме, толкоз по-големи са триумфът, въздействието, силата ни за положително. Дори най-обикновен продавач, да вземем за пример, ще откри, че работата му върви по-добре, когато овладее по-голям самоконтрол и самообладание, тъй като клиентите постоянно избират да търгуват с хора, чийто фасон е прелестен и спокоен.

Силните, спокойни хора постоянно са обичани и уважавани. Те са като дървета, хвърлящи дебела сянка над жадна земя, или пазеща завет канара в морска стихия.

От „ Мислещият човек ”, Джеймс Алън, изд.Скайпринт
Изображения: jamesalleninstitute.org