Див Лук
Дивият лук (Allium schoenoprasum) с неговите фини зелени пера е най-малкият тип ядлив лук. Дивият лук е многогодишно растение, достигащо височина до 50 см, като за негова татковина се смятат както Азия и Европа, по този начин и Северна Америка. Всъщност дивият лук е единственият представител на рода Allium, който произлиза по едно и също време и от Стария и от Новия свят.
Дивият лук е известна просвета, употребена най-вече като фалшификация на разнообразни ястия. Може да се откри лесни по магазините и пазарите, както и да се отгледа елементарно в саксия или в градината. Известен у нас още като резанец, шивес, а още и салатен лук, сибирски лук, дивият лук е многогодишно луковично растение, което е познато още от древността.
Този благоуханен лук с непоказен усет образува гъсти туфи от тънки листа и цветоносни стъбла с нежни красиви лилави съцветия. Дивият лук се развива и пораства непрестанно чак до късна есен. Височината му доближава сред 30-50 см изразена в тъмнозелени цилиндрични листа със характерен мирис на лук. В диаметър листата доближават 2-3 мм, до момента в който луковиците са източени конични, 2-3 см дълги и 1 см необятни. Те порастват начесто в групи от корените.
Бледо лилавите цветове на дивия лук са звездовидни с шест венчелистчета, като на широчина доближават 1-2 см и порастват в гъсти съцветия от по 10-30 дружно. Преди да се разтвори и разцъфти, съцветието е обгърнато в хартиеподобен прицветник. Семенцата на дивия лук се образуват в дребна семенна кутийка с 3 загради и узряват през лятото.
И до момента в който листата му се употребяват основно в кулинарията за подготвяне на салати, супи и за украса, то цветовете по време на разцвет с изключение на красиви са и с прелестен мирис, което ги прави доста подобаващи за декорация в градината или в саксии по первазите.
Сибирският лук, за разлика от станалите културни сортове лук, не образува присъщата луковица, като негов акцент са нежните зелени и тънки листа. У нас може да се срещне диворастящ, най-вече по високите елементи на нашите планини.
В кулинарната традиция на Франция и Швеция дивият лук е пуснал дълбоки корени. Данни за неговото потребление откриваме в кулинарна книга от 1806 г, където създателят в детайли разказва неговата консумация с палачинки, супи, риба и сандвичи.
Отглеждане на див лук
Може да го отгледате и сами в дома си, като за задачата напролет отрежете луковица на див лук и я засадете в саксия. Дивият лук не е капризно растение и развъждането му е напълно елементарно. Размножава се посредством семена или посредством разделянето на старите туфи, както споменахме. През първата година от семето ще видите по какъв начин израства дребно растение с от няколко до 30-40 листа.
На втората година резанецът стартира да се разклонява, като от всяко отклонение се образуват нови, вследствие на което се оформя гъста туфа с общо дъно. Листата на дивия лук се развиват рано на пролет и са гъсто ситуирани, като приключват с кълбовидно светлолилаво съцветие. Културата може да остане до 2-3 години на едно място, като през вегетационния интервал се получават няколко реколти. Постепенно по-късно лукът стартира да понижава.
Шивесът не цъфти при постоянно рязане на листните пера. Най-удачно е да го отглеждате в саксия или ковчеже на балкона, тъй като обича слънчевите места. Почвата му би трябвало да е добре дренирана и въпреки че е сухоустойчиво растения, дивият лук би трябвало да се полива постоянно, с цел да се развият хубави и сочни листа, които са толкоз ценени в кулинарното майсторство по света. Сибирският лук рядко страда от заболявания и вредители и освен това – неповторимият му и характерен мирис даже е в положение да прогони неприятните инсекти от вашата градина.
Състав на дивия лук
Дивият лук е много добър източник на някои витамини като С и А. Нежните перца съдържат следи от сяра, а също по този начин са богати на желязо и калций. В растението се откриват равнища на калий и по-значително дози витамин К и други Вкусът му се добавя и от високото му наличие на още много витамини, минерални соли и етерични масла.
В 100 г див лук се съдържат:
- Калории 30;
- Белтъчини 3.27 г;
- Въглехидрати 4.35 г;
- Мазнини 0.73 г;
- Калций 92 мг;
- Желязо 1.6 мг;
- Бета каротин 2612 мкг.
Избор и предпазване на див лук
Дивият лук се продава както както свеж, по този начин и замразен или изсъхнал. Ако имате опция си го купете свеж, с цел да се насладите оптимално на качествата му. Ако желаете да го съхраните за зимата, най-добре го замразете.
Готвене с див лук
Крехките и нежни тънички листа на дивия лук са високо ценени в кулинарията. С техния внимателен усет, който е нещо приблизително сред зелен чесън и лук, дребните перца на шивеса намират забавно приложение. Те елементарно губят от усета си, откакто претърпят кулинарна обработка или се изсушат. Затова и най-пълноценно можете да се насладите на усета и аромата на сибирския лук, в случай че го консумирате в прясно положение като фалшификация към салати и разнообразни ястия.
Див лук може да се добави в съвсем всички кулинарни специалитети, които се подготвят с останалите типове лук, с тази разлика че е добре да го прибавяте към края на готвенето.
Дивият лук прелестно се съчетава с млечни артикули, като придава характерен и забавен привкус на млечни сосове, извара и салати със сирене и млечни салати. Много подобаващ е за овкусяване на ястия с яйца, картофи, като картофената ви салата или пюре ще очарова всеки, който има честа да опита вашите специалитети.
Дивият лук сполучливо се прибавя като фалшификация в топли или студени супи – сушен, прясно нарязан или сплескан. Също по този начин се чувствайте свободни да го поръсвате скълцан върху разнообразни локални ястия, панирани хапки и шницели, разнообразни запеканки и солени пайове, наденички, крокети и други Всеки сметанов сос ще добие неповторим усет, в случай че най-после му добавите ситно скълцан див лук.
Освен това резанецът е съвършен за декорация на кулинарни шедьоври, като необятно се употребява в най-хубавите заведения за хранене по света, с цел да се придаде по вкусен или пък неповторим тип на ястието. Доста добре се съчетава и с усета на пуешко или риба. Дори запечена филия с масло, поръсена с див лук, ще достави наслаждение на сетивата ви.
Дивият лук се употребява в разнообразни хлябове, масла и даже за овкусяване на оцет. В Полша обичайно дивия лук се сервира със сирене и извара, а едно типично лятно шведско ядене е херинга с див лук. Всъщност дивият лук е един от най-важните подправки във френската кухня наред с естрагона, кервела и магданоза.
Симбиозата сред тези 4 аромата в равни количества в действителност съставлява френска композиция от свежи подправки Fines Herbes. По пазарите симпатични вързопчета от сибирски лук може да намерите целогодишно, като цената му е към 3-4 лева.
Ползи от дивия лук
Като източник на витамини и минерали, постоянното наличие на сибирския лук във вашите ястия по никакъв начин не е ненужно. Лечебните свойства на резанеца са сходни с тези на чесъна, само че изявени в по-малка степен. Може би и по тази причина дивият лук не е толкоз известно средство в обичайна медицина. С богатото си наличие на органични съединения, дивият лук има удобен резултат върху кръвоносната система на човек. Тънки зелени листа лук имат леко стимулиращо, диуретично и антисептично деяние.
