Дива къпина
Дивата къпина /Rubus chamaemorus/ съставлява дълголетен шубрак със мощно растящо и пълзящо стебло, което е гъсто покрито с шипове.
Цветовете на дива къпина са бели, събрани от 3 до 20 и повече в един необичаен грозд. Обилно цъфти през май и юни.
Дивата къпина е доста положително медоносно растение. От нея пчелите събират огромни количества прашец и нектар. В България се срещат няколко типа диворастяща къпина, които порастват в равнинни елементи и планински региони.
Дивата къпина е плод, прочут още от антични времена, само че и през днешния ден продължава да радва с лечебните си качества. Консумацията ѝ носи освен приятност поради специфичния усет, само че и възстановяване на здравословното положение.
Състав на дива къпина
Дивата къпина съдържа протеини, захари, целулоза, пектинови и дъбилни субстанции, органични киселини /лимонена, ябълчена/. Сладките плодчета са богати и на витамини А, С, В и РР.
От минералите най-добре са показани желязо, калций, кобалт, фосфор. Дивата къпина е източник на токофероли, които са витално нужни за развиване на плода в майчината вътрешност.
100 г дива къпина съдържа 83 мл вода, 6.8 г въглехидрати, 31 калории, 0.8 г белтък и 0 г мазнини.
Готвене на дива къпина
За да усетите с цялостна мощ, плътния и стипчив усет на дивата къпина, най-добре ги консумирайте пресни. Презрелите към този момент къпини се отличават с по-мек и сладостен усет.
Традиционно, дивите къпини се употребяват за подготвяне на желета или сладка. В някои скандинавски страни ги употребяват за изработката на ликьор. Дивата къпина се употребява за изработката на торти, палачинки, разнообразни десерти. В Норвегия се сервира със сметана и захар.
Ползи от дива къпина
Дивата къпина е скъп плод в лечебното и диетично хранене. Тя е извънредно потребна при авитаминоза, сърдечно-съдови и стомашно-чревни болести. Дивата къпина е чудесно средство и против тресчица. Подобрява положението при грип, простуда и ангина. Този тип къпина оказва помощ при отравяния и изгаряния.
Узрелите плодчета на дива къпина имат изпотяващо, диуретично, спазмолитично, противомикробно и укрепващо деяние. Те ускоряват имунната система и усилват съсирването на кръвта.
Листата на дивата къпина работят противовъзпалително, възстановяващо на кръвта, заздравяват рани. Отварата от листата се употребява при цистит, диария, подагра и нарушена обмяна на веществата.
В композиция с рибено масло, пресните листа на растението спомагат за отстраняването на гнойни циреи. Поради високото наличие на витамин С, дивите къпини са отлично превантивно средство против скорбут.
Благодарение на своя богат състав и редица потребни свойства, дивата къпина намира необятно приложение в козметиката.
Екстракти от него се прибавят в състава на редица маски, кремове, гелове и шампоани. Плодът е извънредно скъп за хора с проблематични коси и сензитивна суха кожа.
Народна медицина с дива къпина
Българската национална медицина предлага корените и листата на дивата къпина при захарна болест, кръвохрачене, диария, дизентерия, бяло течение, апендицит, мощна и продължителна менструация, разширени вени. Смята се, че дивата къпина е дейно противораково средство.
Външно отварата от листата се ползва за гаргара при инфектиране на венците и гърлото. Плодовете се предлагат при инфектиране на дихателните пътища, настинка, за укрепване.
Две супени лъжици от листата на дивата къпина се заливат с 500 мл вряла вода и оставят да киснат 1 час. Прецедената отвара се пие по 1 чаша, 4 пъти на ден преди хранене.
Корените се подготвят съвсем по същия метод – 1 с.л. корени се заливат с 500 мл вряла вода и се варят 10-тина минути.
Вреди от дива къпина
Дивата къпина не трябва да се употребява при следните болести и положения: язва на стомаха и дванадесетопръстника; бъбречни заболявания; обострен гастрит с нараснала киселинност.
