Иван Юруков и компания почитат Митко Воев
Димитър Воев е може би най-големият знак на бунтa на младите в края на комунизма и началото на демокрацията. Музиката и най-много текстовете на „ Нова генерация “ са ненадминати и до през днешния ден. А един от най-музикалните актьори в наши дни - Иван Юруков показа на Фестивала на изкуствата „ Аполония “ своя прочит на текстовете на Воев. " Част от сбирка " е една прозаична игра, въодушевена от стихове, фрагменти и песни на починалия музикант от книгата „ Поздрави от мен Боговете “.
Авторът на композицията и режисьор Юруков, актьорите Николай Димитров /театър „ София/, Стоян Младенов /„ Зад канала “/, и композиторът диригент Милен Апостолов са построили театър, който „ хваща “ фена с вглъбеността, само че и с бунтарския дух на поетичното слово, с пламенното любовно възприятие, само че и острия жлъч, с болката от самотата, само че и с сантименталният взор към звездите. Богатите настроения на поезията и музиката на Димитър Воев и " Нова генерация " са поднесени с иронична игра на поетичното слово, допълнено от инструментално осъществяване /китара, цигулка, кахон, пиано/ и тези тъкмо открити моменти, когато актьорите поставят перука или различен атрибут, а магията на театралността нахлува гневно в атмосферата.
“От яйцето на светата птица, огромна колкото слънцето, ще се излюпят момче и момиче. Те ще бъдат брат и сестра, мъж и жена, и ще сложат началото на новото човечество. Имената им са Йон и Ана. ”
Димитър Воев е роден на 21 май 1965-а в София. Той е основателят, вдъхновителят и концептуалистът на рок-група “Нова генерация ” бе художествено събитие и пореден модернист, и то освен в региона на музикалния авангард. След непредвидената му гибел в неговите ръкописи бяха открити стотици стихотворения, писма, прозаични игри, сюжети и даже преводи на лирика.
Понякога, когато тягостната конюнктура в страната ми пристигна допълнително чета текстовете му още веднъж. Сякаш ги е писал през днешния ден, в съпротива на всички тези неприятни мотиви, на които всекидневно ставаме очевидци в България. Текстовете му звучат също толкоз настоящо, колкото през края на 80-те.
Представлението на Юруков съответствува с годишнината от гибелта на Воев. Музикантът си отиде на 5 септември преди 28 години на 27. Юруков попада на аудио касети на „ Нова генерация “ и става почитател. Според него поколението на 90-те години на предишния век ражда поезията на Воев. Според него има хора, които не са чували за „ Нова генерация “ и след представлението желаят да знаят още и още за творчеството на групата и Воев.
Авторът на композицията и режисьор Юруков, актьорите Николай Димитров /театър „ София/, Стоян Младенов /„ Зад канала “/, и композиторът диригент Милен Апостолов са построили театър, който „ хваща “ фена с вглъбеността, само че и с бунтарския дух на поетичното слово, с пламенното любовно възприятие, само че и острия жлъч, с болката от самотата, само че и с сантименталният взор към звездите. Богатите настроения на поезията и музиката на Димитър Воев и " Нова генерация " са поднесени с иронична игра на поетичното слово, допълнено от инструментално осъществяване /китара, цигулка, кахон, пиано/ и тези тъкмо открити моменти, когато актьорите поставят перука или различен атрибут, а магията на театралността нахлува гневно в атмосферата.
“От яйцето на светата птица, огромна колкото слънцето, ще се излюпят момче и момиче. Те ще бъдат брат и сестра, мъж и жена, и ще сложат началото на новото човечество. Имената им са Йон и Ана. ”
Димитър Воев е роден на 21 май 1965-а в София. Той е основателят, вдъхновителят и концептуалистът на рок-група “Нова генерация ” бе художествено събитие и пореден модернист, и то освен в региона на музикалния авангард. След непредвидената му гибел в неговите ръкописи бяха открити стотици стихотворения, писма, прозаични игри, сюжети и даже преводи на лирика.
Понякога, когато тягостната конюнктура в страната ми пристигна допълнително чета текстовете му още веднъж. Сякаш ги е писал през днешния ден, в съпротива на всички тези неприятни мотиви, на които всекидневно ставаме очевидци в България. Текстовете му звучат също толкоз настоящо, колкото през края на 80-те.
Представлението на Юруков съответствува с годишнината от гибелта на Воев. Музикантът си отиде на 5 септември преди 28 години на 27. Юруков попада на аудио касети на „ Нова генерация “ и става почитател. Според него поколението на 90-те години на предишния век ражда поезията на Воев. Според него има хора, които не са чували за „ Нова генерация “ и след представлението желаят да знаят още и още за творчеството на групата и Воев.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ