Войната в Украйна – как може да се развие тя?
Димитър Стоянов, коментар особено за Tribune.bg
По своите мащаби датата 24 февруари 2022 година и нахлуването на съветската войска в Украйна е един от тези моменти в международната история, които имат характера на преобръщащо събитие и ще дефинират хода на събитията може би за десетилетия напред. И освен хода на събитията, а даже връзките сред цели нации, защото в случай че има нещо, което е извънредно мъчно да заздравее и да бъде простено, то това са раните, които една война може да нанесе на едно общество. В момента войната е в разгара си. По думите на президента на Франция Макрон „ най-лошото занапред следва “. Редица украински градове са обкръжени от съветските войски, а съвсем 2 милиона души бяха принудени да изоставен домовете си и да станат бежанци. Всичко това без даже да сме почнали да пресмятаме и икономическата цена на войната, защото глобите против Руската федерация непрестанно порастват през последната седмица, а с тях и преобръщането на обичайно съществуващите икономически връзки сред страните – цената и продължителността на една бъдеща световна криза занапред следва.
Но колкото и спекулативно да бъде всичко към сегашния миг, което може да бъде направено умозаключение, бихме могли да се опитаме най-малко да се опитаме да изградим някакви частични сюжети какви биха били Европа, връзките сред Русия и Запада и изобщо светът откакто войната в Украйна завърши – по един или различен метод. В събота в изданието на “Washington Post” се появи материал, според който има квалифициран проект, при който Владимир Зеленски да оглави държавно управление в заточение (в Полша) и с американска поддръжка на територията на Украйна да бъде разгърната широкомащабна партизанска война с поддръжката на Съединените щати. Това единствено по себе си би било доста огромен проблем за Путин, защото едно даже марионетъчно държавно управление в Киев ще зависи от съветската поддръжка – финансова, военна и така нататък По думите на един от цитираните в публикацията източници партизанската война в Украйна може да продължи месеци и даже години, което ще бъде еднакво на един европейски Афганистан или Виетнам. Службите за сигурност имат проект, по който Зеленски да бъде евакуиран първо в Лвов, а след това в Полша, само че на този стадий украинският президент отхвърли да напусне столицата Киев.
Подобно развиване на събитията значи неспособност на Русия да реализира договорености с законното ръководство на Украйна, с които да се подсигурява кротичък развой и деескалация на войната. Съответно даже възможното „ заледяване “ на военния спор отключва редица дълготрайни проблеми от политически, обществен и стопански темперамент. При сходен сюжет надали би се изпълнила дадената от немския канцлер Олаф Шолц и заместител държавния секретар на Съединени американски щати Виктория Нюланд, че при постигането на мир настоящите наказания против Русия ще бъдат анулирани. На фона на прекъсването от съветска страна на подаването на газ по газопровода „ Ямал – Европа “, откъдето минават 40 % от европейските потребности от синьо гориво, за неопределен срок, и при развиване на горепосочения сюжет за украинско държавно управление в заточение и продължаваща партизанска война, проблемите от политически, стопански и обществен темперамент в Европа, породени от войната, ще се трансфорат в дълготрайна реалност. Тук бихме могли да приказваме за увеличаващи се бежански потоци от изток, трайно заледяване на връзките сред Европа и Русия, продължаваща икономическа неустойчивост, породена от енергийната рецесия, отразяваща се в инфлационен напън, растящи цени, намалена икономическа интензивност и увеличена безработица.
Следващият миг идва от държанието на самия президент Путин. По думите на държавния секретар на Съединените щати Антъни Блинкен към сегашния миг съветската стопанска система се намира в режим на свободно рухване. Руските икономисти чакат, без нормализация на връзките с Украйна и Запада, стопанската система на Руската федерация да продължи да страда месеци наред до момента в който вероятно откри някаква опция да се преустрои без да се стигне до нейната съсипия. Трупащите се вътрешни проблеми и жертвите на войната в Украйна могат мощно обиден усещанията за действителност и преценка на „ вертикала на властта “ в Русия и неговия безспорен връх в лицето на Путин. Казано по различен метод не знаем по какъв начин би реагирал президент, талантлив с близка до безспорната власт, и каква оправдателна аргументация би намерил персонално пред себе си, с цел да обоснове следващи свои нападателни дейности – в това число започване на по-голяма война. Руската история не един път е показвала, че вътрешното богатство на народа би могло да бъде жертвано в името на външнополитическа случка. В този смисъл е мъчно да се дефинира какъв брой надалеч може да стигне Путин. И дали в последна сметка отново по друга столетна съветска традиция той няма да стане жертва на вътрешен прелом от страна на по-трезвомислещите представители на висшето военно и политическо управление на страната. За последното по прилика ще разберем, в случай че в една заран по съветските малките екрани тръгне балетът „ Лебедово езеро “.
Най-разумното допустимо решение на войната в Украйна продължава да остава директна договореност сред двете страни – украинската и съветската – и урегулирането на връзките сред тях даже при включването на някакъв възможен съдия (опит в тази посока направи израелският министър-председател Нафтали Бенет, който посети Москва и Берлин, а резултатите от тези срещи занапред ще се разбират). Само посредством подобен кротичък развой би могло да се приказва за някакво допустимо решение на сегашния спор и деескалация на напрежението на фона на все по-мрачните вероятности, които се натрупат, в това число такива за разширение на военния спор в по-голяма война. Мирно споразумение ще сътвори предпоставки за нормализация на връзките в Източна Европа, на целия европейския континент, както и тези сред Русия и Запада. Но войната е реалност. И отвън политическата действителност тя има чисто човешки детайл, който понася цялото страдалчество върху себе си. И тук идва въпросът какъв брой генерации няма да зараснат от нея и какъв брой време ще е належащо да има някакво помиряване и амнистия сред два приятелски народа, които споделят обща история.
* * *
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
По своите мащаби датата 24 февруари 2022 година и нахлуването на съветската войска в Украйна е един от тези моменти в международната история, които имат характера на преобръщащо събитие и ще дефинират хода на събитията може би за десетилетия напред. И освен хода на събитията, а даже връзките сред цели нации, защото в случай че има нещо, което е извънредно мъчно да заздравее и да бъде простено, то това са раните, които една война може да нанесе на едно общество. В момента войната е в разгара си. По думите на президента на Франция Макрон „ най-лошото занапред следва “. Редица украински градове са обкръжени от съветските войски, а съвсем 2 милиона души бяха принудени да изоставен домовете си и да станат бежанци. Всичко това без даже да сме почнали да пресмятаме и икономическата цена на войната, защото глобите против Руската федерация непрестанно порастват през последната седмица, а с тях и преобръщането на обичайно съществуващите икономически връзки сред страните – цената и продължителността на една бъдеща световна криза занапред следва.
Но колкото и спекулативно да бъде всичко към сегашния миг, което може да бъде направено умозаключение, бихме могли да се опитаме най-малко да се опитаме да изградим някакви частични сюжети какви биха били Европа, връзките сред Русия и Запада и изобщо светът откакто войната в Украйна завърши – по един или различен метод. В събота в изданието на “Washington Post” се появи материал, според който има квалифициран проект, при който Владимир Зеленски да оглави държавно управление в заточение (в Полша) и с американска поддръжка на територията на Украйна да бъде разгърната широкомащабна партизанска война с поддръжката на Съединените щати. Това единствено по себе си би било доста огромен проблем за Путин, защото едно даже марионетъчно държавно управление в Киев ще зависи от съветската поддръжка – финансова, военна и така нататък По думите на един от цитираните в публикацията източници партизанската война в Украйна може да продължи месеци и даже години, което ще бъде еднакво на един европейски Афганистан или Виетнам. Службите за сигурност имат проект, по който Зеленски да бъде евакуиран първо в Лвов, а след това в Полша, само че на този стадий украинският президент отхвърли да напусне столицата Киев.
Подобно развиване на събитията значи неспособност на Русия да реализира договорености с законното ръководство на Украйна, с които да се подсигурява кротичък развой и деескалация на войната. Съответно даже възможното „ заледяване “ на военния спор отключва редица дълготрайни проблеми от политически, обществен и стопански темперамент. При сходен сюжет надали би се изпълнила дадената от немския канцлер Олаф Шолц и заместител държавния секретар на Съединени американски щати Виктория Нюланд, че при постигането на мир настоящите наказания против Русия ще бъдат анулирани. На фона на прекъсването от съветска страна на подаването на газ по газопровода „ Ямал – Европа “, откъдето минават 40 % от европейските потребности от синьо гориво, за неопределен срок, и при развиване на горепосочения сюжет за украинско държавно управление в заточение и продължаваща партизанска война, проблемите от политически, стопански и обществен темперамент в Европа, породени от войната, ще се трансфорат в дълготрайна реалност. Тук бихме могли да приказваме за увеличаващи се бежански потоци от изток, трайно заледяване на връзките сред Европа и Русия, продължаваща икономическа неустойчивост, породена от енергийната рецесия, отразяваща се в инфлационен напън, растящи цени, намалена икономическа интензивност и увеличена безработица.
Следващият миг идва от държанието на самия президент Путин. По думите на държавния секретар на Съединените щати Антъни Блинкен към сегашния миг съветската стопанска система се намира в режим на свободно рухване. Руските икономисти чакат, без нормализация на връзките с Украйна и Запада, стопанската система на Руската федерация да продължи да страда месеци наред до момента в който вероятно откри някаква опция да се преустрои без да се стигне до нейната съсипия. Трупащите се вътрешни проблеми и жертвите на войната в Украйна могат мощно обиден усещанията за действителност и преценка на „ вертикала на властта “ в Русия и неговия безспорен връх в лицето на Путин. Казано по различен метод не знаем по какъв начин би реагирал президент, талантлив с близка до безспорната власт, и каква оправдателна аргументация би намерил персонално пред себе си, с цел да обоснове следващи свои нападателни дейности – в това число започване на по-голяма война. Руската история не един път е показвала, че вътрешното богатство на народа би могло да бъде жертвано в името на външнополитическа случка. В този смисъл е мъчно да се дефинира какъв брой надалеч може да стигне Путин. И дали в последна сметка отново по друга столетна съветска традиция той няма да стане жертва на вътрешен прелом от страна на по-трезвомислещите представители на висшето военно и политическо управление на страната. За последното по прилика ще разберем, в случай че в една заран по съветските малките екрани тръгне балетът „ Лебедово езеро “.
Най-разумното допустимо решение на войната в Украйна продължава да остава директна договореност сред двете страни – украинската и съветската – и урегулирането на връзките сред тях даже при включването на някакъв възможен съдия (опит в тази посока направи израелският министър-председател Нафтали Бенет, който посети Москва и Берлин, а резултатите от тези срещи занапред ще се разбират). Само посредством подобен кротичък развой би могло да се приказва за някакво допустимо решение на сегашния спор и деескалация на напрежението на фона на все по-мрачните вероятности, които се натрупат, в това число такива за разширение на военния спор в по-голяма война. Мирно споразумение ще сътвори предпоставки за нормализация на връзките в Източна Европа, на целия европейския континент, както и тези сред Русия и Запада. Но войната е реалност. И отвън политическата действителност тя има чисто човешки детайл, който понася цялото страдалчество върху себе си. И тук идва въпросът какъв брой генерации няма да зараснат от нея и какъв брой време ще е належащо да има някакво помиряване и амнистия сред два приятелски народа, които споделят обща история.
* * *
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ