Шеф Андре Токев: Искам да разкажа моята история и да мотивирам хората да не се отказват в най-трудните си моменти
Винаги съм желал да споделям моя опит. Дали ще е в кулинарно естество, като бях готвач - постоянно желаех да предавам моите познания на по-младите и на идващото потомство. Това сподели за предаването " България, Европа и светът на фокус " началник Андре Токев.
" Когато Захари ими се обади, издателят на “Сиела ", който издаде книгата, сподели: “Здравей, Андре, мисля, че заслужаваш да напишеш книга ". И аз си споделих да, в действителност желая да опиша моята история и да стимулирам хората да не се отхвърлят и в най-трудните им обстановки, или най-трудното им време, което претърпяват, тъй като постоянно съм бил подобен, че в най-сложните обстановки или най-трудните задания, аз постоянно съпоставям моя живот със задания или едно уравнение. И желаех да покажа, че има постоянно позволение и би трябвало да се продължава напред, по тази причина се споделя и книгата “Продължавам ". Защото доста хора се разочароват пред сложни задания, не желаят да продължат напред и си остават на едно място, на едно равнище. И по тази причина желаех да покажа, че моят живот не е бил постоянно с триумфи, има и доста неуспехи. Но за мен това не са неуспехи, това са задания, които те усъвършенстват и ти ставаш по-добър, и се учиш от тях. И в случай че вярно разчетеш задачата ти се научаваш и ставаш по-добър ", разяснява той.
Как е в света на нарушителите, които ти като че ли си схванал и не съдиш? И като че ли не те е било боязън от тях?
" Аз мисля, че всеки човек има и отрицателни и положителни черти. И когато ти се държиш обикновено и го възприемаш като човек, а не като нарушител, тогава и той те възприема. Водехме напълно естествени диалози, това е значимо, ние постоянно съдим хората, заради ред аргументи, и то е обикновено - когато направиш едно закононарушение да бъдеш наказан. Но когато си в пандиза, там всички сме равни. И виждаш, че заради ред аргументи този човек е направил закононарушението, не, че го оправдаваш, само че го акцептираш като човек. И това е значимо - да даваме и втори късмет на хората и да ги възприемаме като такива. Защото както споделих, и в книгата съм го описал, срещнах се с хора в пандиза, които от деца са израснали по този метод, той не е виждал нищо. Някои не могат да четат, да пишат, той не му остава нищо друго, с изключение на да прави закононарушения, с цел да се прехранва. И доста е мъчно, и за това освен те са отговорни, а и обществото, в което живеем, също ги кара, ги провокира да извървят този път. И предпоставките за някои неща ги провокират. Разбира се, че има хора, които са реагирали рисково, приказвам за по-тежки закононарушения тогава. Мисля, че там намесата е... би трябвало да има и психолог, и психиатър и така нататък, които да оказват помощ. Но имах контакт с всевъзможни хора там и пандизчии, които са направили най-различни закононарушения ", изясни началник Токев.
За осъзнаването
" Наистина след към този момент, ще станат съвсем 40 години работа, 37 години работа в екшън, човек не осъзнава, само че би трябвало да има някаква отмора и да преосъзнае може би това, което му се е случило. И както споделих в забързания свят ти все искаш и това да направиш, и това да постигнеш, и това да се направи, и последваща крачка, и последваща крачка. И си мислиш, че като си сполучлив, това, което мислиш е най-успешното и за тези към теб. Но то не е по този начин. И то действително тогава го разбираш, когато се случи такава преживелица и ти си да кажем в пандиза - е все едно те затварят в манастир и животът завършва. И ти в случай че имаш опцията да се осъзнаеш и да видиш какво се случва към теб, можеш да си извлечеш положителни поучения и да промениш метода си на мислене и живота си. Но аз постоянно споделям - човек не се трансформира радикално друго, тъй като има и доста сполучливи неща, които са се случили в моя живот. И аз постоянно споделям, че би трябвало да се надгради над това, което си направил. Изключваш отрицателните, те не са отрицателни, те са задания, които те усъвършенстват и ставаш по-добър, в случай че ги решиш вярно ", безапелационен бе той.
" Когато Захари ими се обади, издателят на “Сиела ", който издаде книгата, сподели: “Здравей, Андре, мисля, че заслужаваш да напишеш книга ". И аз си споделих да, в действителност желая да опиша моята история и да стимулирам хората да не се отхвърлят и в най-трудните им обстановки, или най-трудното им време, което претърпяват, тъй като постоянно съм бил подобен, че в най-сложните обстановки или най-трудните задания, аз постоянно съпоставям моя живот със задания или едно уравнение. И желаех да покажа, че има постоянно позволение и би трябвало да се продължава напред, по тази причина се споделя и книгата “Продължавам ". Защото доста хора се разочароват пред сложни задания, не желаят да продължат напред и си остават на едно място, на едно равнище. И по тази причина желаех да покажа, че моят живот не е бил постоянно с триумфи, има и доста неуспехи. Но за мен това не са неуспехи, това са задания, които те усъвършенстват и ти ставаш по-добър, и се учиш от тях. И в случай че вярно разчетеш задачата ти се научаваш и ставаш по-добър ", разяснява той.
Как е в света на нарушителите, които ти като че ли си схванал и не съдиш? И като че ли не те е било боязън от тях?
" Аз мисля, че всеки човек има и отрицателни и положителни черти. И когато ти се държиш обикновено и го възприемаш като човек, а не като нарушител, тогава и той те възприема. Водехме напълно естествени диалози, това е значимо, ние постоянно съдим хората, заради ред аргументи, и то е обикновено - когато направиш едно закононарушение да бъдеш наказан. Но когато си в пандиза, там всички сме равни. И виждаш, че заради ред аргументи този човек е направил закононарушението, не, че го оправдаваш, само че го акцептираш като човек. И това е значимо - да даваме и втори късмет на хората и да ги възприемаме като такива. Защото както споделих, и в книгата съм го описал, срещнах се с хора в пандиза, които от деца са израснали по този метод, той не е виждал нищо. Някои не могат да четат, да пишат, той не му остава нищо друго, с изключение на да прави закононарушения, с цел да се прехранва. И доста е мъчно, и за това освен те са отговорни, а и обществото, в което живеем, също ги кара, ги провокира да извървят този път. И предпоставките за някои неща ги провокират. Разбира се, че има хора, които са реагирали рисково, приказвам за по-тежки закононарушения тогава. Мисля, че там намесата е... би трябвало да има и психолог, и психиатър и така нататък, които да оказват помощ. Но имах контакт с всевъзможни хора там и пандизчии, които са направили най-различни закононарушения ", изясни началник Токев.
За осъзнаването
" Наистина след към този момент, ще станат съвсем 40 години работа, 37 години работа в екшън, човек не осъзнава, само че би трябвало да има някаква отмора и да преосъзнае може би това, което му се е случило. И както споделих в забързания свят ти все искаш и това да направиш, и това да постигнеш, и това да се направи, и последваща крачка, и последваща крачка. И си мислиш, че като си сполучлив, това, което мислиш е най-успешното и за тези към теб. Но то не е по този начин. И то действително тогава го разбираш, когато се случи такава преживелица и ти си да кажем в пандиза - е все едно те затварят в манастир и животът завършва. И ти в случай че имаш опцията да се осъзнаеш и да видиш какво се случва към теб, можеш да си извлечеш положителни поучения и да промениш метода си на мислене и живота си. Но аз постоянно споделям - човек не се трансформира радикално друго, тъй като има и доста сполучливи неща, които са се случили в моя живот. И аз постоянно споделям, че би трябвало да се надгради над това, което си направил. Изключваш отрицателните, те не са отрицателни, те са задания, които те усъвършенстват и ставаш по-добър, в случай че ги решиш вярно ", безапелационен бе той.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ