Защо Си няма да помогне на Путин. Какво разбрах за Китай.
Диктаторите нормално употребяват думите като етикети, с които да облепват действителността, с цел да я скрият от погледа на останалите. Но точно думите им разкриват манталитета на тях самите, както и на ръководещата група, която те съставляват.
Тези дни за смешни пари си купих том IV от събраните съчинения на висшия водач на Китайската национална република Си Дзинпин. Потопих се в 658-те страници на книгата и по този начин прекарах един през целия ден в главата на Си. Исках да разбера какво може и какво не може той (и групата му), какво има намерение да прави, носи ли някаква заплаха за нас в Европа. Преди години направих този опит и с Владимир Путин. Сега още след първите 300 прочетени страници започнах да разбирам и Си.
Най-лесно за схващане бе това, че - напук на някои страхове - този човек няма да даде някаква сериозна помощ на Путин за войната му в Украйна. От стотиците страници по тематиката " външна политика " разбираме, че Китай желае свят без войни и други неприятни изненади, в който той да е районна мощ, опрян на икономическа мощ, не на военна. Всеки, който ненадейно разбърка този пасианс, не е другар на Китай. Става ясно, че Си с половин уста ще дава обещание всякакви дребни неща на Путин до оня миг, в който владетелят на Кремъл ще е най-слаб и най-силно изплашен. Точно тогава Си ще му предложи да го пази от външен напън, против което ще му изиска нещо същински огромно.
Какво споделят изображенията?
Най-важните неща, които разбрах от том IV, се отнасят до настоящето положение и стратегическите вероятности на страната Китай, ръководена напълно и изцяло от Си и неговата група. Това схващане започнах да реализирам още преди да съм почнал със самото четене.
На корицата на книгата е самият висш водач, ухилен в кръгла фотография - вид " гробищен монумент ". Тук установяваме лек прогрес по отношение на томовете на Йосиф Сталин, Георги Димитров, Ким Ир Сен и Мао Цзе Дун. В техния случай на корицата изображението на водача е от вида на стенен барелеф. Има обаче и срутване надолу: кориците на том IV са меки и бели, за разлика от трудовете на горепосочените, чиито корици са твърди и кафяви (Сталин, Димитров) или твърди и сини (Мао, Ким).
Вътре в тома дизайнерски изненади няма. След късия неизвестен увод следва страница от оризова хартия, която защищава от захабяване цветна фотография на висшия водач в цялостен растеж. Книгата разполага и с две секции със фотоси на Си сред разнообразни категории щастливи трудещи се: работници; селяни-кооператори; пионерчета; учени; лекари; учители; войници; спортисти. Той им сочи с ръка светлото бъдеще, те му се радват.
Дотук - горе-долу класика от началото на 1950-те години. Но книгата е на британски и е явно предопределена за външния свят, който мисли за Китай като за високотехнологична нация от 21-ви век. Очевидно обаче ръководството на Китай не мисли за себе си по същия метод, щом предлага на света комунистически образни догми отпреди 70 години.
Предговорът удостоверява това усещане. В него написа безусловно следното: " Този том има за цел да помогне на формалните лица и на необятната аудитория да схванат и ползват Двете утвърждения, да засилят предаността си към Четирите съзнания, към Четирисферната увереност и към Двете поддържания… ".
Сериозно? Двете утвърждения, Четирите съзнания, Четирисферната увереност и Двете поддържания?
По-нататък става по-интересно: " Ще реализираме първокачествен прогрес и ще произвеждаме от ден на ден чудеса, като осигурим холистичен метод към Петсферния интегриран проект и координирано използване на Четиризъбната цялостна тактика ".
Представям си хилядите делегати на партиен конгрес да стават на крайници и да скандират с цяло гърло: " Да осигурим холистичен метод към Петсферния интегриран проект и координирано използване на Четиризъбната цялостна стратегия… ".
Следват стотици страници, отдадени на укрепването на управителната роля на Партията във всички сфери и при всички групи от популацията. Заявената причина: светът става все по-сложен и " когато попаднеш под въздействието на разнородни хрумвания е неизбежно да се объркаш… ". За да няма комплициране в правосъдната система, там се предлага " подсилване на върховенството на закона " чрез засилено " политическо ориентиране " на съдии и юристи към " базисните условия към тяхната специалност, в това число одобряването на управителната роля на Партията и удовлетворяването на упованията на Партията и на народа ".
Под всичките тези клишета прозира обаче намерението за непрекъснато стягане на диктатурата. Това, несъмнено, ще убива тъкмо това свободно мислене, което е способно да изобретява нови неща. А това на собствен ред ще обезсилва стопанската система.
Думите на висшия водач разкриват манталитета на ръководещата група в Китай. Тази група, застинала при започване на 1950-те години, не е в положение да управлява дейно едно съвременно индустриално общество в 21-ви век. От тази позиция бедите, стоварващи се върху китайската стопанска система в последните години, наподобяват изцяло закономерни. По-нататък - повече.
" Не бива да ни е боязън от тези хора "
Както възкликва след първото си посещаване в СССР английският публицист Антъни Бърджес: " Защо да ни е боязън от тези хора? ". На фона на том IV от събраните съчинения на Си Дзинпин можем да пренесем този въпрос и към китайците. Изводът е, че можем само да се тревожим, че задаващата се анемия на китайската стопанска система ще ни основава избрани неудобства. Би трябвало и да държим под око ситуацията към Тайван, въпреки че там надали следва " гореща " криза. Китайските ръководители може да са музейни експонати, само че не са глупави; извадили са си поуките от неуспеха на путинската " светкавична война " в Украйна.
Впрочем, Антъни Бърджес стига до своите изводи по отношение на Русия и руснаците по противоположния на моя път. Той прави заключения не от думите на водачите, а от всекидневния живот на жителите - ленинградчаните от средата на 1960-те години.
" Очаквах да видя стоманеното бъдеще, подчинено на дисциплинираност и автоматизация, а открих нечистотия и хаос ", написа Бърджес в автобиографията си. Във " валутния " сувенирен магазин на хотела писателят се пробва да изясни на магазинерките как да боравят с тогавашните английски пари: 12 пенса вършат един шилинг; 20 шилинга са един паунд; а 21 шилинга - гвинея. Рускините се пробват да сметнат всичко това на античните си сметала с дървени топчета и не съумяват даже да се приближат до схващане (сметалата са десетични). В тези опити те прекарват целия си работен ден.
" Не бива да ни е боязън от тези хора ", написа Бърджес. " Ако те не могат да се оправят с английските парични знаци, то наподобява малко евентуално да им излизат сметките, които стоят зад междуконтиненталните им балистични ракети. И, откакто при тях времето има толкоз малко значение, по какъв начин да вземаме насериозно техните петгодишни проекти и техните планове да задминат Съединените щати в технологиите? ".
Западните политици не послушаха Бърджес и десетилетия наред трепереха от голословен (както знаем днес) боязън от Кремъл. А нито Съюз на съветските социалистически републики, нито следсъветска Русия не съумяха даже да се приближат до Съединени американски щати по стопански и технологически индикатори. С този нрав - толкоз.
По отношение на стопанската система и на технологиите днешен Китай явно се оправя много по-добре от която и да е версия на съветската страна. Но манталитетът, оголен от Си в том IV от събраните му съчинения, не е в положение да поддържа и управлява една в действителност съвременна страна. Въпросът не е да ни е боязън от Китай, а да се отнасяме към него като към това, което е: една голяма и значима, тежко старомодна, само че и неекспанзионистична страна, с всичките минуси и плюсове на това състояние.
***
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
