Как да научим детето на търпение?
“Децата не са в положение да си показват смяна, която не могат да видят. ” – Рей Бредбъри
Едно от най-трудните умения за децата, които имат проблеми с вниманието, е да се научат на търпеливо изчакване. Всеки родител се е сблъсквал с компликацията да се оправи с това предизвикателство – у дома или на детската площадка, учителите в клас. Това характерно умеене играе значима роля за триумфа в учебно заведение, то има значително значение при основаване и развиване на положителни връзки и прави живота у дома по-лесен, както за родителите, по този начин и за децата.
Ако едно дете не е в положение да изчака в обстановките, когато това се постанова, то ще реагира с възприятие на незадоволеност, даже яд. Това държание се демонстрира и при привидно обикновени ежедневни моменти, когато родителите имат нужда да проведат телефонен диалог, да изчакат реда си в магазина или започването на филм. Част от това отчаяние се дължи на неприятния импулсен надзор при децата, неспособността им да схванат времето по съответен метод, неразбирането на разпоредбите и протоколите за очакване.
Разбира се, с цел да се придобие това умеене, се изисква време, верен метод и процедура. Един от най-хубавите способи, с които да започнете образованието, е като научите детето да пресъздава времето. Децата стартират да развиват нереално мислене към 9-годишна възраст. Преди това мозъкът им работи по по-конкретен метод, което е повода мъчно да създадат разликата сред 15 и 45 минути. За да го заобиколите, е потребно да пресъздавате времето, когато е допустимо. Специалистите поучават вместо да употребявате изречения от вида „ Тръгваме си след 1 час “/ „ Имаш 10 минути да си събереш играчките “ да ги замените с такива като да вземем за пример: „ Татко ще се прибере, когато слънцето се скрие зад оня покрив “. По този метод детето може да си „ показа “ времето, да го „ види “ и е по-склонно да изчака. Чакането няма да бъде толкоз изнервящо за детето, в случай че той или тя може да направи съпоставяне като " О, това ще бъде толкоз бързо, колкото миенето на зъбите ".
Да покажете на детето по какъв начин да играе независимо също е доста добър вид за него да се научи да чака. Има моменти, когато просто няма по какъв начин да оставите заниманията си (готвене, домакинска работа, служебна задача), с цел да се отдадете на взаимни игри. Има няколко аргументи, заради които независимите игри са значими за децата. Една от тях е, че може да се забавляват на всички места и когато и да е. Детското въображение няма граници и тези игри не изискват никаква подготовка или специфични предмети. Специалистите не предлагат честото потребление на смарт телефоните или таблетните игри, които попречват развиването на въображението и творчеството (курсът и резултатът от играта са предопределени от неговия разработчик). Освен това, тези устройства не са потребни и за зрението на децата. Препоръчват се пъзели, лов на съкровища (скрита обичана играчка или лакомство някъде у дома, които детето да открие с дребни насоки), съчиняване на приказки, изобразяване, ролеви игри и други. Ако практикувате постоянно и разнообразявате дейностите, то резултатите ще надвишават упованията ви. Не забравяйте да поощрявате вашето дете при всеки дребен прогрес.
Много значим миг за усвояването на изчакването, е да дадете на детето си разнообразни благоприятни условия и обстановки, с цел да може той или тя да практикува това умеене. Не може да се чака от децата просто да „ замръзнат “ до момента в който вие свършите избрана работа. Трябва да им помогнете да се научат да се отвличат от себе си. Детето би трябвало да научи границите, само че също по този начин се нуждае от обич и верен метод, от образец, който да следва.
Друг способ е да забавите времето за реакция - по време на хранене, не скачайте, с цел да вземете салфетка сега, в който детето го изиска (или още по-добре, поставете салфетките на невисок рафт, с цел да може той или тя да си вземат сами). Когато сте заети, учтиво насочете детето си към осъществяваната от вас активност и го помолете единствено да направи това, което желае. Освен самообладание, ще възпитате в него и автономия.
Когато разговаряте с някого лице в лице, а детето ви желае непременно да притегли вниманието ви, с цел да ви каже нещо, можете да го научите в такава обстановка да ви допре по ръката или рамото - когато в отговор вие докоснете ръката му, детето схваща, че е „ чуто “ и ще получи отговор при първа опция. Този способ работи защото родителят показва поддържането на контакт с детето, демонстрира почитание на молбата му, а не неуважение.
Дори в случай че децата се научат да не прекъсват възрастните и да се забавляват сами, към момента е мъчно да чакат търпеливо значими дати (Коледа, рожден ден, почивка и т.н.). В тези обстановки можете да включите малко креативност: според от времето, което остава до огромното събитие, можете да извършите специфичен календар, където детето да отбелязва всеки ден преди предстоящата с неспокойствие дата с рисунка, друга креативна задача, можете да включите и дребни награди, изненади или лакомства. По този метод чакането се трансформира и в занимателна игра, което сигурно ще се хареса на децата.
Запомнете, че когато желаете да научите детето си на нещо ново, би трябвало да го предразположите, да го поощрявате и да му показвате, че се оправя и напредва. Най-важното нещо, когато учите детето си да чака търпеливо, е вие самите да подхождате с нужното успокоение и самообладание. Никога не е прекомерно рано да започнете процеса на образование за изчакване. Това сигурно ще помогне да се понижи възприятието на незадоволеност и яд в бъдеще, и ще улесни детето да се оправя сполучливо в разнообразни обстановки у дома, в учебно заведение, в общуването му с други хора.
Едно от най-трудните умения за децата, които имат проблеми с вниманието, е да се научат на търпеливо изчакване. Всеки родител се е сблъсквал с компликацията да се оправи с това предизвикателство – у дома или на детската площадка, учителите в клас. Това характерно умеене играе значима роля за триумфа в учебно заведение, то има значително значение при основаване и развиване на положителни връзки и прави живота у дома по-лесен, както за родителите, по този начин и за децата.
Ако едно дете не е в положение да изчака в обстановките, когато това се постанова, то ще реагира с възприятие на незадоволеност, даже яд. Това държание се демонстрира и при привидно обикновени ежедневни моменти, когато родителите имат нужда да проведат телефонен диалог, да изчакат реда си в магазина или започването на филм. Част от това отчаяние се дължи на неприятния импулсен надзор при децата, неспособността им да схванат времето по съответен метод, неразбирането на разпоредбите и протоколите за очакване.
Разбира се, с цел да се придобие това умеене, се изисква време, верен метод и процедура. Един от най-хубавите способи, с които да започнете образованието, е като научите детето да пресъздава времето. Децата стартират да развиват нереално мислене към 9-годишна възраст. Преди това мозъкът им работи по по-конкретен метод, което е повода мъчно да създадат разликата сред 15 и 45 минути. За да го заобиколите, е потребно да пресъздавате времето, когато е допустимо. Специалистите поучават вместо да употребявате изречения от вида „ Тръгваме си след 1 час “/ „ Имаш 10 минути да си събереш играчките “ да ги замените с такива като да вземем за пример: „ Татко ще се прибере, когато слънцето се скрие зад оня покрив “. По този метод детето може да си „ показа “ времето, да го „ види “ и е по-склонно да изчака. Чакането няма да бъде толкоз изнервящо за детето, в случай че той или тя може да направи съпоставяне като " О, това ще бъде толкоз бързо, колкото миенето на зъбите ".
Да покажете на детето по какъв начин да играе независимо също е доста добър вид за него да се научи да чака. Има моменти, когато просто няма по какъв начин да оставите заниманията си (готвене, домакинска работа, служебна задача), с цел да се отдадете на взаимни игри. Има няколко аргументи, заради които независимите игри са значими за децата. Една от тях е, че може да се забавляват на всички места и когато и да е. Детското въображение няма граници и тези игри не изискват никаква подготовка или специфични предмети. Специалистите не предлагат честото потребление на смарт телефоните или таблетните игри, които попречват развиването на въображението и творчеството (курсът и резултатът от играта са предопределени от неговия разработчик). Освен това, тези устройства не са потребни и за зрението на децата. Препоръчват се пъзели, лов на съкровища (скрита обичана играчка или лакомство някъде у дома, които детето да открие с дребни насоки), съчиняване на приказки, изобразяване, ролеви игри и други. Ако практикувате постоянно и разнообразявате дейностите, то резултатите ще надвишават упованията ви. Не забравяйте да поощрявате вашето дете при всеки дребен прогрес.
Много значим миг за усвояването на изчакването, е да дадете на детето си разнообразни благоприятни условия и обстановки, с цел да може той или тя да практикува това умеене. Не може да се чака от децата просто да „ замръзнат “ до момента в който вие свършите избрана работа. Трябва да им помогнете да се научат да се отвличат от себе си. Детето би трябвало да научи границите, само че също по този начин се нуждае от обич и верен метод, от образец, който да следва.
Друг способ е да забавите времето за реакция - по време на хранене, не скачайте, с цел да вземете салфетка сега, в който детето го изиска (или още по-добре, поставете салфетките на невисок рафт, с цел да може той или тя да си вземат сами). Когато сте заети, учтиво насочете детето си към осъществяваната от вас активност и го помолете единствено да направи това, което желае. Освен самообладание, ще възпитате в него и автономия.
Когато разговаряте с някого лице в лице, а детето ви желае непременно да притегли вниманието ви, с цел да ви каже нещо, можете да го научите в такава обстановка да ви допре по ръката или рамото - когато в отговор вие докоснете ръката му, детето схваща, че е „ чуто “ и ще получи отговор при първа опция. Този способ работи защото родителят показва поддържането на контакт с детето, демонстрира почитание на молбата му, а не неуважение.
Дори в случай че децата се научат да не прекъсват възрастните и да се забавляват сами, към момента е мъчно да чакат търпеливо значими дати (Коледа, рожден ден, почивка и т.н.). В тези обстановки можете да включите малко креативност: според от времето, което остава до огромното събитие, можете да извършите специфичен календар, където детето да отбелязва всеки ден преди предстоящата с неспокойствие дата с рисунка, друга креативна задача, можете да включите и дребни награди, изненади или лакомства. По този метод чакането се трансформира и в занимателна игра, което сигурно ще се хареса на децата.
Запомнете, че когато желаете да научите детето си на нещо ново, би трябвало да го предразположите, да го поощрявате и да му показвате, че се оправя и напредва. Най-важното нещо, когато учите детето си да чака търпеливо, е вие самите да подхождате с нужното успокоение и самообладание. Никога не е прекомерно рано да започнете процеса на образование за изчакване. Това сигурно ще помогне да се понижи възприятието на незадоволеност и яд в бъдеще, и ще улесни детето да се оправя сполучливо в разнообразни обстановки у дома, в учебно заведение, в общуването му с други хора.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ