Децата ми ме изоставиха – тъжната история на една майка

Децата ми ме изоставиха – тъжната история на една майка

Душата ни може да се почувства объркана и смутена от разнообразни неща. Може да се случи нещо неприятно, да възникне някакво възприятие или просто настроението ни да се скапе. Но от време на време това е цялостно недоумение на протичащото се. Защо по този начин? За какво? Вероятно всеки човек е попадал в сходна обстановка. Но е добре, когато има решение на казуса. Но какво, в случай че следва единствено безизходност?

На 70 годишна възраст осъзнах, че към този момент никой не се нуждае от мен. Живея сама. Децата от дълго време сътвориха свои фамилии и са заети с персоналните си каузи. Преди време одобрявах това за обикновено, само че се случиха събития, които ми отвориха очите. Разбрах, че времето, което съм посветила на децата, няма да ми се върне.

Съпругът ми умря, когато децата бяха още в предучилищна възраст. Справях се с всичко сама, защото децата нямаха даже баби и дядовци. Години наред работех на две места.

Справях се, както можех и се пробвах нищо да не им липсва. Мисля, че те са ми ядосани, по тази причина че не прекарвах задоволително време с тях. Странно е, че даже откакто самите те към този момент са възрастни, не осъзнаха каква отговорност съм носела сама на плещите си. Бях строга с тях, само че съумях да отгледам възпитани и виновни персони.

И двамата приключиха университет и си откриха работа по специалността. Когато най-сетне към този момент разполагах със свободно време им помагах с развъждането на внуците. Продължавах да работя и да им оказвам помощ с пари.

В последна сметка здравето ми беше мощно разтърсено. В резултат на това се озовах в болничното заведение, прекарах там повече от 10 дни. През това време щерка ми ме посети единствено един път, а синът ми въобще не се обади. Когато ме изписаха, лекуващият доктор ме посъветва да не се омаломощавам. Но децата още веднъж ми доведоха внуците.

Не можех да им откажа. Грижех се за тях по през целия ден. Състоянието ми се утежни. И един ден просто не можах да стана от леглото. Обадих се на щерка ми, тя ми сподели да се обадя на кола за спешна помощ. Помолих сина ми да ме закара в болничното заведение, той сподели, че е ангажиран и няма време. Отново се озовах в болничното заведение.

Този път останах по-дълго, желаех да си умря, да успокоя някак мислите си. Лекарят се обади на децата и им сподели, че не би трябвало да оставам сама без контрол, че би трябвало да се погрижат за мен. Тогава децата ми демонстрираха какъв брой знача за тях. Дъщеря ми отхвърли да ме вземе, макар че живеят в тристаен апартамент. А при синът ми към този момент живееше майката на жена му.

Децата ми ме изоставиха. Посети ме съседката от долния етаж, млада жена, също самотна майка. Дойде да ме попита по какъв начин съм. В последна сметка се разплаках и й описах всичко.

Вижте още: Здравословна диета без недояждане

Тя ми сподели, че ще ми помогне. Отказах, само че тя ми подготви нещо за ястие, направи ми чай. Дадох й пари, отиде до аптеката и до магазина. От няколко месеца ми оказва помощ. Тя взема половината от пенсията ми, купува ми хранителни артикули, подготвя ми ястие. Останалите пари отиват за сметки.

На остарели години завися от чужд човек. Децата ми въздъхнаха от облекчение единствено когато схванаха, че има кой да се грижи за мен. А синът ми ми предложи да препиша жилището на него.

Чудя се къде сгреших, цялостен живот съм живяла за тях.