Децата, които в най-ранна възраст получават по-малко грижи и внимание,

Децата, които в най-ранна възраст получават по-малко грижи и внимание, вечно изостават в интелектуалното и общественото си развиване. Нови проучвания сочат, че това " неравенство " не може да се навакса и от учебното заведение.

Произходът предрешава бъдещето. Проучванията за нивото на начетеност през последните години неведнъж удостоверяват това тъжно умозаключение. Според проучването, известно под името „ Пиза ”, детето на един професор в Германия има три пъти повече шансове да приключи гимназия, в сравнение с детето на една продавачка. Досега се смяташе, че учебното заведение не съумява да изравни възможностите сред децата. Напоследък обаче педагозите стигат до извода, че въздействието на фамилията и родителите върху умственото развиване на дребните деца е толкоз огромно, че учебното заведение въобще не може да компенсира разликите.

Още в майчината вътрешност детето долавя звученето на думите. А по-късно, още преди да проговори, пеленачето прави разлика сред граматически вярното и граматически неверното изречение. Това е потвърдено посредством проучване на мозъчната интензивност. Ето за какво учени като психоложката Сабина Пауен настояват, че годините директно след раждането на детето са съдбовни. Тъкмо по това време пораждат множеството нервни връзки в мозъка. Ако децата не получават задоволително внимание и тласъци – следствията са за цялостен живот. Доказват го шокиращите обстоятелства за децата от румънските сирашки домове, които по времето на Чаушеску са изоставени без никакви грижи. Когато такова дете отиде при осиновители, преди да е навършило две години, недоразвитите браншове от мозъка могат частично да наваксат изоставането. Останалите деца обаче за цялостен живот остават с този минус.

Мисленето на децата се въздейства освен от ранни контузии или от липса на грижи и внимание. Върху способността на невръстните деца да мислят въздействат още думите и жестовете, погледите и докосванията, песничките и стихотворенията, които в първите години от живота им хилядократно се повтарят от родителите. А в неприятния вид просто липсват. Доказано е, че когато майката се отнася безчувствено към детето си, когато не му отделя внимание и не вижда реакциите му, коефициентът на просветеност на детето изостава, понижава и способността за централизация.

Социален генезис и " културен капитал "



Децата в благоденстващи и грижовни фамилии получават повече тласъци за развиване



На базата на едно огромно проучване психоложката Сабине Вайнерт споделя: „ Първоначално мислехме, че при тригодишните деца разликите не са толкоз огромни. Това се оказа илюзия. ” Тестовете посочили, че децата от фамилии с по-големи благоприятни условия са усвоили два пъти повече думи от своите връстници, произхождащи от по-бедни фамилии. Първата група деца схващат сложни езикови структури и добре се ориентират в числата, формите и размерите. Всъщност обаче за интелектуалния прогрес на детето имущественото положение на фамилията се оказва по-маловажно спрямо културния му „ капитал ” – и най-много с образованието на майката. Учените го назовават Home-Learning-Environment (HLE), или казано иначе: какво научава детето у дома. Тук се брои освен какъв брой книги има в едно домакинство, дали детето има педагогичен смислени играчки и дали го водят по музеи. Изследователите наблюдават и метода, по които родителите играят с децата си, по какъв начин беседват с тях и по какъв начин им четат на глас.

Тъкмо тук се сблъскват две напълно разнообразни културни галактики. В фамилиите с невисок фактор HLE родителите приказват малко, освен това – нормално с къси, повелителни фрази, по-скоро команди, които не изискват отговор. Когато четат на глас, връзката също е еднопосочна. И назад, родителите с по-високо обучение непрестанно беседват с децата: на детската площадка, по време на разходка, в магазина, у дома, край масата. Тези родители употребяват по-сложни граматически структури и акцентират думите си с жестове, те постоянно слагат на децата си сложни въпроси и ги стимулират да мислят за предишното и за бъдещето. В такива фамилии още от рано се разискват разпоредбите и възбраните, а прочетеното от някоя книга се употребява като мотив да се беседва с децата.

Пет съвета към родителите



Върху способността за мислене на децата въздействат думите и жестовете, погледите и докосванията



Американските учени Бети Харт и Тод Райли безапелационно онагледяват езиковото преимущество, което имат децата в фамилии с по-висок учебен ценз. Харт и Райли в продължение на години следили фамилии от разнообразни обществени прослойки и брояли думите, които се произнасят пред дребните деца. Изследването им се назовава „ Ранната злополука ” и демонстрира, че децата в благоденстващи и грижовни фамилии през първите три години от живота си чуват цели 30 милиона думи повече от връстниците си в по-необлагодетелствано състояние. Няма учебно заведение на света, което може да компенсира такова гигантско изоставене, колкото и да се стараят учителите. Затова изводите на Харт и Райли могат да се преформулират в пет настоятелни съвета към родителите: 1. Четете, четете, четете! 2. Повтаряйте! 3. Преговарайте! 4. Пейте и рецитирайте! 5. Показвайте!

От цитираните изследвания става напълно ясно, че най-важните жалони се слагат точно в фамилията. За да израсне детето като образован човек не са нужни нито специфични тренировки на мозъка, нито йога за бебета, нито уроци по британски още от люлката. Решаващото е това, което родителите интуитивно правят във всекидневието – и това, което не позволяват. Например – малкия екран. Германският психолог Матиас Брокщед постоянно разпитвал родителите на първолаците какъв брой време прекарват децата им пред тв приемника. И открил, че на дребната привилегирована „ принцеса ” ѝ позволяват да гледа по някое предаване в края на седмицата, до момента в който бедният „ Гаврош ” прекарва пред тв приемника по три часа. На ден.