Уста, която лъже, си навлича смърт
Десетте заповеди тематично могат да бъдат разграничени на следните три групи: първите четири контролират отношението на индивида към Бога; втората група от три заповеди /5, 6, 7/ контролират отношението на индивида към себе си и към ближния; третата група заповеди /8, 9, 10/ дефинират отношението на индивида към обществото и управляващите.
Осмата заповед: Не кради
Думите „ кражба “ и „ извършвам кражба “ през днешния ден не са съвременни и цивилизованият човек, както и юридическата система са ги заместили с безобидния израз „ заграбване на непозната благосъстоятелност “.
Този израз надалеч не отразява всичко това, което Бог е желал да каже посредством двете думички „ не кради “.
Потвърждение на това са строгите санкции, които Бог дефинира за крадците. Но в тази ситуация с тази заповед Бог подхожда като един умел хирург, който изрязва злокачествения израстък с едничката цел – да резервира живота на целия организъм и възвърне неговото здраве.
Какво желае да каже Бог на индивида с тази заповед?
Разбира се, че преди всичко става дума да не се присвоява по принудителен или скришен метод всичко това, което не е наша благосъстоятелност – като се стартира от бруталните форми на кражба на непознато имущество, премине се през рафинираните способи на заграбване на интелектуална, морална и духовна благосъстоятелност и се стигне до многоетажието на правосъдната, изпълнителната и законодателната сфера на властта, където думата „ кражба “ е успешно заместена с изключително известния в последно време термин „ корупция “.
Последното не е нищо друго, с изключение на „ кражба по съглашение и с взаимна полза за този, който краде и от този, от който се краде “ – пострадавш при този тип кражба постоянно е трета страна /държавата, компанията, банката и т.н./
В по-широк смисъл на думата кражбата включва редица съзнателни или несъзнателни дейности, посредством които се ощетява обособена персона, институция, дружество или страната, като да вземем за пример укриване на дължими налози, неплащане на митнически такси, нелегално или незаслужено налагане на санкции или заплащания, с които се облагодетелства страната, неизплащане на дължимата заплата на служащия и така нататък
Преписването и подсказването като изключително добре познати явления измежду учениците и студентите, както и плагиатството измежду научните служащи не са нищо друго, с изключение на кражба на интелектуален труд.
В случая тази кражба постоянно е обвързвана и с неистина, пострадавш от която е освен третата страна в този развой – учителят или преподавателят, само че изключително този, който е „ миропомазан “ от кражбата / ученикът, студентът или самият теоретичен работник/.
Може би малко на брой знаят, че изнасилването е кражба на персонална чест.
Времето като феномен е подарък от Бога. Човек не е притежател на времето, а само има право да разполага с него като с непозната благосъстоятелност, която му е дадена без каквато и да било заслуга, като подарък с избрана дребнавост.
И отсам следва неумолимият въпрос: по какъв начин човек употребява този подарък? Отговорът е единствено един: когато този подарък се употребява срещу волята на донора, Библията значи това като „ кражба на време “.
Светът гъмжи от такива крадци, които един ден ще би трябвало да дават отговор пред Бога за времето, през което са живели на този свят.
Деветата заповед: Не лъжествидетелствай срещу близък си
Чрез тази заповед Бог ангажира една изключително основна част от държанието и отношението на индивида към себе си и към останалите хора – ценене на личното достолепие и това на другите.
Феноменът „ неистина “ е проникнал надълбоко в човешката душeвност и е станал съвсем съставка в манталитета на мислене, като за мнозина лъжата дефинира ежедневното държание.
Дистанцията сред „ истината “ и „ лъжата “ е по този начин скъсена, че във взаимоотношенията сред хората, а и персонално към самите нас се употребява така наречен „ благородна неистина “ като еквивалент или даже като синоним на истината.
Не е инцидентно, че при първия контакт на сатаната с индивида в Едемската градина диалогът стартира с неистина.
Оттогава до през днешния ден това ескалира, добива невероятни форми на изява, като инфилтрира всички сфери на човешкото съществуване.
Затова Библията назовава сатаната „ татко на лъжата “.
Не е инцидентно, че точно лъжата е индикатор за липса на персонално достолепие и за неуважение достолепието на другите. Лъжата не е единствено това. Тя е и индикатор за липса на доверие.
Народната мъдрост има цялостно право, като споделя: „ Доверието се гради от 99 истини, а се разрушава единствено с една лъжа… “ Спомнете си приказката за лъжливото овчарче.
На трето място, не е инцидентно, че самозалъгването е един от най-силните принадлежности за усмиряване съвестта, основано на порочното предписание, че когато „ една неистина се повтори няколко пъти, тя става истина “.
И най-после Библията е безапелационна:
Уста, която лъже, си навлича гибел.
Всичко това демонстрира, че лъжата е залегнала надълбоко в човешката душeвност и е станала част от държанието на индивида.
От друга страна, човек осъзнава, че лъжата е нещо неестествено за неговата същина. Израз на това е публикуваната мъдрост: „ На лъжата краката са къси “.
Ето за какво Бог преглежда в тази заповед лъжесвидетелството с всички негови проявления /лъжа, клюка, клеветничество, одумвания, пресиления, разпространяване на погрешни клюки, извращение на истината и т.н./ като извънредно значима спънка за хармонични взаимоотношения сред Него и индивида.
Или с други думи, не е допустимо човек, който лъже, в това време да си мисли, че извършва Божията воля, по простата причина, че вярата в Бога и лъжата са две несъвместими неща.
Длъжни сме да споменем, че Библията не прави разлика сред „ огромна “ и „ дребна “ неистина.
Дали някой ще излъже, казвайки на брачната половинка си да го прикрие, когато звънне телефонът, или някой върховен политик ще измами и ще насочи ориста на една страна по различен път – пред Бога и двете имат същата стойност – те се дефинират като неистина, т.е. грях.
Десетата заповед: Не пожелавай нищо, което е на близък ти
Последната заповед има една характерна специфичност, която я отличава от всички останали девет заповеди. Тази специфичност е скрита в думата „ не пожелавай “.
Гражданското законодателство не осъжда никого, когато стане дума за „ пожелаване “. Всеки може да си пожелава каквото му хрумне и няма да бъде наказан за това.
Божието законодателство обаче обгръща и вътрешния повсеместен нравствен живот на индивида, т.е. там, където се зараждат лъжата, убиството, кражбата, пролюбодеянието.
Така тази заповед дефинира огромната разлика сред законодателството на Бога и човешкото законодателство – първото има протективен темперамент, а второто борави единствено с следствията, първото защищава от грях и закононарушение, а второто осъжда осъществения грях.
Чрез тази заповед Бог разбулва и изкарва на показ скритата, невидимата част на нашия нравствен мир, която човек ловко и умишлено крие от света, а даже и от самия себе си.
Но Божието око прониква в дълбоките кътчета на човешкото сърце. Библията споделя:
И няма творение, което да не е очевидно пред Бога; само че всичко е голо и разкрито пред очите на Този, пред Когото ще би трябвало да отговаряме.
Бог вижда индивида подобен, какъвто той е в реалност, и посредством тази заповед желае да го защищити от заплахите, на които непрестанно е изложен.
Целият умствен, прочувствен и волеви свят на индивида е прочут на Бога.
Тайните, които ние си фантазираме, че никой не знае, са известни на Бога по-добре в сравнение с самите нас. Защо това е по този начин?
Целта е една-единствена: Бог желае да ни защищити от нещо, което ние не можем да предвидим. Освен това Бог ни предизвестява:
Защото няма нищо прикрито, което да не се открие, и скрито, което да не се узнае.
Ако хората биха спазвали тези заповеди, то нямаше да има потребност от катинари и ключове, от полиция и съдилища, от затвори и възпитателни домове, от пазачи и телохранители, от войни и атентати; тогава хората нямаше да живеят в боязън за децата си, имуществото си и живота си.
Ако биха се спазвали, то доверието, взаимната любов и отговорността пред Бога ще бъдат главната мотивация в обществото сред хората.
Разбира се, че Божиите заповеди може да се съблюдават, само че може и да не се съблюдават. По този въпрос не може да има различен коментар, също така, което споделя Библията:
Весели се в младостта си, момко, и сърцето ти да вкусва наслада през дните на твоята младост; и върви там, където ти сърце тегли и дето ти очи видят; единствено знай, че за всичко това Бог ще те изведе на съд.
Инфо: „ Хриситянска нравственос “
Автори: проф. доктор Димитър Киров, проф. доктор Дечко Свиленов, Димитър Коруджиев
