Интересни факти за десертите
Десертът е сладкото ядене, което се яде в края на храненето. Терминът десерт може да се ползва за доста сладкиши като торти, бисквити, желета, сладолед, кексове, пудинги, мусове и още доста други. Плодовете също постоянно се срещат в десертните ястия заради естествената им наслада.
Думата десерт произлиза от френската дума desservir, което значи да изчистя масата. Първата му известна приложимост е през 1600 година в справочник за здравно обучение, озаглавен „ Естествени и изкуствени насоки за здраве “, който е написан от Уилям Вон. В своята „ История на десерта “ (2013) Майкъл Крондъл изяснява, че това се отнася до обстоятелството, че десертът е бил сервиран, откакто масата е била изчистена от други ястия.
Историята на десертите е освен това от просто описване за първата фунийка за сладолед или първия път, когато се сервира торта. Сладките датират още от времето на античните цивилизации, където хората са се наслаждавали на плодове и ядки, захаросани с мед. Въпреки това десертите, които са общоизвестни през днешния ден, станаха известни посредством еволюцията на технологиите и кулинарните опити.
Европейците стартират да създават захар през Средновековието и десертите стават налични. Тогава обаче захарта е била толкоз скъпа и нормално единствено богатите можели да се възползват от качествата ѝ и то единствено при специфични мотиви.
Индустриалната гражданска война в Америка и Европа накара десертите (и храната като цяло) да бъдат всеобщо създавани, преработвани, консервирани и опаковани. Замразените храни, в това число десертите, стават доста известни през 20-те години на предишния век, когато се появява замразяването.
Много култури имат разнообразни вариации на десерта. В днешно време разновидностите на десертите нормално биват типични за географския район, откъдето идват. Десертът се състои от вариации на усети, текстури и външен тип.
Според историците на храните предшествениците на актуалните сладкиши (кръгли с глазура) са били изпечени за първи път в Европа някъде в средата на 17 век. Това се дължи основно на напредъка в технологиите (по-надеждни фурни, производство/наличност на форми за храна) и наличността на съставките (рафинирана захар).
Кексът еволюира в Съединените щати през 19-ти век и е революционен поради времето, което икономисва в кухнята. Кексчетата се трансфораха в наклонност на поп културата през днешния ден в света на кулинарията. Според Гугъл рецептите за кексчета са най-бързо растящото търсене на предписания.
Пелигримите и ранните заселници донесли своите предписания за къс със себе си в Америка, адаптирайки се към съставките и техниките, налични за тях в Новия свят. Първите им пайове се основават на горски и локални плодове, посочени им от коренните северноамериканци. През годините пайът се е развил, с цел да се трансформира в това, което през днешния ден е най-традиционният американски десерт.
Изобретяването на кулинарни ястия може да бъде комплицирано и браунито не е изключение. Някои легенди настояват, че готвач инцидентно е добавил разтопен шоколад към някакви бисквити или е правил торта, само че не е имал задоволително брашно. Други споделят, че стопанка в Бангор, Мейн, не запомнила да добави бакпулвер към шоколадовата си торта. Но множеството доказателства сочат към един източник: готвачи в хотел Palmer House в Чикаго, основали вкусното лакомство за Световното колумбийско ревю от 1893 г.
Преди 1886 година произходът и историята на фъдж е неразбираем, само че се счита, че фъдж е американско откритие. В края на 17-ти век, fudge е глагол, означаващ да се съберат по муден метод. След това към 1800 година думата е употребена за означаване на машинация. До средата на века използването на термина „ О, фудж! “ като комфортна за деца хула била постоянно употребена, когато нещо е било комплицирано. Смята се, че първата партида фъдж е основана, когато някой се е опитвал да направи карамел и се е объркал.
Изобретателят на желираните бонбони се натъква на първата сполучлива рецепта за сходен десерт в хода на съпътстващата си работа като производител на патентовани медикаменти като сиропи за кашлица и лаксативи (по специалност той е бил дърводелец). През 1897 година Лерой, гражданин на Ню Йорк Пърл Б. Уейт и брачната половинка му Мей прибавят аромати на ягода, малина, портокал и лимон – евентуално тъй като към този момент са на разположение от лечебните смеси на Пърл – и се раждат истинските четири усета желирани бонбони.
Шоколадовата бисквитка е най-популярният тип бисквитки в света. Седем милиарда шоколадови чипове се употребяват годишно. Това се равнява на над 19, 2 милиона бисквитки дневно.
Произходът на поничката е незнаен, макар че другите националности са имали своя лична версия на лакомството през цялата история. Един тип поничка даже се загатва в Библията. По-конкретно, глава 7 и стих 12 от Левит споделят, че благодарността към Бога би трябвало да бъде направена от „ пити, смесени с масло, от тънко брашно, изпържени “.
Според НАСА сладоледът е измежду първите три храни, най-пропускани от астронавтите по време на галактически полети. Другите са пица и газирани питиета.
