Скандал с парите на пътищарите! Депутати нарушили Конституцията
Депутатите в 47-ото Народно заседание са нарушили Конституцията, когато през април разрешиха на Агенция „ Пътна инфраструктура “ да заплати на пътните компании 655 млн. лева за осъществени действия по поддръжката на пътната мрежа. Това излиза наяве от решение на Конституционният съд, който се произнесе по проблема.
Решението е признато единомислещо, като в съвещанието са взели участие всички 10 конституционни съдии. Докладчик по делото е Атанас Семов. Мотивите за решението обаче към момента не са качени на уеб страницата на Конституционен съд, написа economic.bg.
-->
Припомняме, че делото бе формирано по искане на депутати от ГЕРБ, които имаха възражения против решението на Народно събрание от април.
Според правния уебсайт „ Лекс “ с произнасянето на конституционните съдии решението на Народното събрание става невалидно от момента на приемането му, т.е. Конституционен съд безусловно го заличава със задна дата. То дава опция разногласията сред пътните компании и Агенция „ Пътна инфраструктура “ за действително осъществените действия и дължимите заплащания да бъдат позволени от съда. Освен това оповестяването за противоконституционен на акта на Народното събрание отваря вратата пред компаниите да предявят искове за вреди, в случай че са понесли такива от действието му.
Хронологията
Драмата с неизплатените пари на пътните строители висеше от предходната година, когато стана ясно, че предоставените действия са надскочили цената по договорите за настоящ ремонт и поддръжка. Тогавашният районен министър Виолета Комитова анонсира, че компаниите са правили и главен ремонт, затулен като настоящ. Именно поради това тя подписа съглашения за преустановяване на контрактите доникъде на 2022 година Подсигурено бе само зимното разчистване и спешни поправки.
Темата бе изключително гореща по времето на постоянния кабинет „ Петков “. Бившият районен министър Гроздан Караджов разгласи, че поради решението на Комитова, АПИ е с вързани ръце и не може да разпорежда действия за поддръжка на пътищата. Освен това не могат и да се изплатят парите на компаниите. Те претендираха за 1.2 милиарда лева за действия, осъществени през последните две години.
Така въпросът влезе за разглеждане в 47-ото Народно заседание. След протести на фирмите и голям брой драми по време на комисиите, въпреки всичко през април тази година се стигна до решение АПИ да заплати част от рекламация на сектора – 655 млн. лева Останалите над 550 млн. лева трябваше да бъдат разплатени след доклад на междуведомствена група от представители на Министерството на районното развиване и Министерство на финансите. Тя откри, че по-голяма част от ремонтите са „ противозаконни “, тъй като по договорите за настоящ ремонт и поддръжка компаниите действително са правили съществени поправки. Отпускането на втората част от парите зависеше и от утвърждението на Комисията по районно развиване в предходния парламент.
Веднага по-късно ГЕРБ сезираха Конституционния съд. Според депутатите решението на Народно събрание е нелегално, тъй като не Народното събрание е трябвало да се занимава с проблема, а Министерският съвет. Контролът пък би трябвало да се реализира от министъра на районното развиване. Тази теза представителите на ГЕРБ защитаваха на няколко пъти при гледането на решението в другите комисии в Народното събрание – Бюджетна, Регионална и Правна.
Решението на Народно събрание предвиждаше старите отговорности към компаниите да се изплащат от тазгодишния одобрен бюджет на АПИ, в който обаче няма планувани средства за това. Този въпрос също бе необятно дискутиран. С него не бяха съгласни „ ИТН “, Движение за права и свободи и ГЕРБ. На 20 април, когато бе признато решението, тогавашният ръководител на Бюджетната комисия Любомир Каримански даже изиска да се запише, че парите ще бъдат подсигурени от държавния бюджет, а не от този на АПИ. Регионалният министър съобщи, че има кардиналната спогодба с финансовия министър Асен Василев, който е заречен при актуализацията на бюджета тези пари да бъдат върнати по сметките на АПИ.
Това обаче не бе направено. Дори в противен случай – поисканите 3.9 милиарда лева от Караджов бяха причина за раздробяване на ръководещата коалиция.
Припомняме, че макар опасенията, с цел да се „ отпуши “ заплащането, ръководителят на Има Такъв Народ Тошко Йорданов тогава прикани съпартийците си да гласоподават като „ тъп, само че правилен съдружен сътрудник “. Така решението бе подкрепено с изключение на от Има Такъв Народ, и от Политическа партия, Българска социалистическа партия и Демократична България. Единствено Движение за права и свободи и „ Възраждане “ гласоподаваха срещу. От ГЕРБ гласоподава единствено един народен представител срещу, а останалите не участваха в гласуването.
Гласуваните 655 млн. лева бяха изплатени на компаниите месец след решението на Народно събрание. Освен това Пътната организация започва и други поправки по пътната мрежа, възлагайки дейностите на компаниите, като се позоваваше точно на признатото решение от 47-ото Народно събрание.
Служебният министър Иван Шишков разгласи през август, че фирмите ще получат 200 млн. лева за осъществени действия. Сумата трябваше да бъде обезпечена от тазгодишния бюджет на АПИ. Тогава ръководителя на Камара „ Пътища “ Стефан Чайков разяснява, че тези средства не попадат в решението на Народно събрание от 20 април, макар че още веднъж са свързани с настоящите поправки на пътищата. Нито Чайков, нито районният министър Шишков дадоха повече информация по какъв начин по този начин за тази сума има „ малка врата “ в решението на Народно събрание.
Решението е признато единомислещо, като в съвещанието са взели участие всички 10 конституционни съдии. Докладчик по делото е Атанас Семов. Мотивите за решението обаче към момента не са качени на уеб страницата на Конституционен съд, написа economic.bg.
-->
Припомняме, че делото бе формирано по искане на депутати от ГЕРБ, които имаха възражения против решението на Народно събрание от април.
Според правния уебсайт „ Лекс “ с произнасянето на конституционните съдии решението на Народното събрание става невалидно от момента на приемането му, т.е. Конституционен съд безусловно го заличава със задна дата. То дава опция разногласията сред пътните компании и Агенция „ Пътна инфраструктура “ за действително осъществените действия и дължимите заплащания да бъдат позволени от съда. Освен това оповестяването за противоконституционен на акта на Народното събрание отваря вратата пред компаниите да предявят искове за вреди, в случай че са понесли такива от действието му.
Хронологията
Драмата с неизплатените пари на пътните строители висеше от предходната година, когато стана ясно, че предоставените действия са надскочили цената по договорите за настоящ ремонт и поддръжка. Тогавашният районен министър Виолета Комитова анонсира, че компаниите са правили и главен ремонт, затулен като настоящ. Именно поради това тя подписа съглашения за преустановяване на контрактите доникъде на 2022 година Подсигурено бе само зимното разчистване и спешни поправки.
Темата бе изключително гореща по времето на постоянния кабинет „ Петков “. Бившият районен министър Гроздан Караджов разгласи, че поради решението на Комитова, АПИ е с вързани ръце и не може да разпорежда действия за поддръжка на пътищата. Освен това не могат и да се изплатят парите на компаниите. Те претендираха за 1.2 милиарда лева за действия, осъществени през последните две години.
Така въпросът влезе за разглеждане в 47-ото Народно заседание. След протести на фирмите и голям брой драми по време на комисиите, въпреки всичко през април тази година се стигна до решение АПИ да заплати част от рекламация на сектора – 655 млн. лева Останалите над 550 млн. лева трябваше да бъдат разплатени след доклад на междуведомствена група от представители на Министерството на районното развиване и Министерство на финансите. Тя откри, че по-голяма част от ремонтите са „ противозаконни “, тъй като по договорите за настоящ ремонт и поддръжка компаниите действително са правили съществени поправки. Отпускането на втората част от парите зависеше и от утвърждението на Комисията по районно развиване в предходния парламент.
Веднага по-късно ГЕРБ сезираха Конституционния съд. Според депутатите решението на Народно събрание е нелегално, тъй като не Народното събрание е трябвало да се занимава с проблема, а Министерският съвет. Контролът пък би трябвало да се реализира от министъра на районното развиване. Тази теза представителите на ГЕРБ защитаваха на няколко пъти при гледането на решението в другите комисии в Народното събрание – Бюджетна, Регионална и Правна.
Решението на Народно събрание предвиждаше старите отговорности към компаниите да се изплащат от тазгодишния одобрен бюджет на АПИ, в който обаче няма планувани средства за това. Този въпрос също бе необятно дискутиран. С него не бяха съгласни „ ИТН “, Движение за права и свободи и ГЕРБ. На 20 април, когато бе признато решението, тогавашният ръководител на Бюджетната комисия Любомир Каримански даже изиска да се запише, че парите ще бъдат подсигурени от държавния бюджет, а не от този на АПИ. Регионалният министър съобщи, че има кардиналната спогодба с финансовия министър Асен Василев, който е заречен при актуализацията на бюджета тези пари да бъдат върнати по сметките на АПИ.
Това обаче не бе направено. Дори в противен случай – поисканите 3.9 милиарда лева от Караджов бяха причина за раздробяване на ръководещата коалиция.
Припомняме, че макар опасенията, с цел да се „ отпуши “ заплащането, ръководителят на Има Такъв Народ Тошко Йорданов тогава прикани съпартийците си да гласоподават като „ тъп, само че правилен съдружен сътрудник “. Така решението бе подкрепено с изключение на от Има Такъв Народ, и от Политическа партия, Българска социалистическа партия и Демократична България. Единствено Движение за права и свободи и „ Възраждане “ гласоподаваха срещу. От ГЕРБ гласоподава единствено един народен представител срещу, а останалите не участваха в гласуването.
Гласуваните 655 млн. лева бяха изплатени на компаниите месец след решението на Народно събрание. Освен това Пътната организация започва и други поправки по пътната мрежа, възлагайки дейностите на компаниите, като се позоваваше точно на признатото решение от 47-ото Народно събрание.
Служебният министър Иван Шишков разгласи през август, че фирмите ще получат 200 млн. лева за осъществени действия. Сумата трябваше да бъде обезпечена от тазгодишния бюджет на АПИ. Тогава ръководителя на Камара „ Пътища “ Стефан Чайков разяснява, че тези средства не попадат в решението на Народно събрание от 20 април, макар че още веднъж са свързани с настоящите поправки на пътищата. Нито Чайков, нито районният министър Шишков дадоха повече информация по какъв начин по този начин за тази сума има „ малка врата “ в решението на Народно събрание.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ