Георги Марков: В политиката няма друг феномен, освен гласа на народа – Глас Божий
Депутатът Георги Марков в прям диалог с "Новини.бг. " във връзка новата му книга "Феноменът Виктор Орбан ", за политиката, за избора на нов основен прокурор. Георги Марков е правист, политик, някогашен парламентарен арбитър от 1994 година до 2003 година. Той е едно от знаковите лица на тогавашния Съюз на демократичните сили като представител на Демократическата партия от 1990 година. Като мажоритарен претендент той стана народен представител във Велико народно събрание. Днес той още веднъж е депутат, само че от гражданската квота на ГЕРБ. Георги Марков е един от най-запалените левскари в страната.
- Г- н Марков, привързаността ви към Унгария ли беше единствено претекстът, който ви подтикна да напишете книга за премиера Виктор Орбан, която към този момент представихте и пред сътрудниците си в Народното събрание?
- Единият ми претекст бе това, че сме в юбилейна година – 30 година от демократичните промени в Централна и Източна Европа, в това число и в България. Тези промени започнаха от Унгария през лятото на 1989 година, когато имах житейския късмет да бъда там, в дома на родителите на моята починала брачна половинка. Видях с очите си отварянето на границата сред Австрия и Унгария от реформаторското държавно управление. Първата тухла от стената, която тогава падна, в случай че преразказвам огромния политик Хелмут Кол, бе съборена в Унгария.
- Какво беше първото ви усещане от Орбан и от кой момент е то?
- Помня Виктор Орбан от далечната към този момент 1958 година. Тогава на Площада на героите на погребението на Имре Над, /наричан още и Наги/, министър-председател, изкарал Унгария от Варшавския контракт и призовал Съединени американски щати и Англия за признаят страната за самостоятелна, Орбан като напълно млад излезе пред милиони хора и сподели: „ Ние, младите в Унгария желаеме свободни избори и руските танкове да изоставен Унгария”. Това беше като гръм. Тогава в България никой не можеше да си намерения, камо ли да произнесе такива дума. Затова Орбан за мен е воин и феномен.
- В политиката вероятни ли са явления?
- В политиката няма различен феномен, с изключение на гласа национален – Глас Божий. 30 години след измененията Виктор Орбан е непроменяемо избиран от своя народ за народен представител, а 4 пъти към този момент е министър председател с болшинство от 2/3. Но най-вече ме стимулира да напиша книгата всичко това, което направи за народа си от 2010 година насам. Той се бори против комунизма, а в този момент против ислямизацията на Стария континент. Знаете, че през 2015 година той реагира пръв като издигна огради, прати войската на границата, спря ордите от ислямисти и предизвести Западна Европа какво я чака от тази политика на отворени порти. За страдание, се оказа неприятен оракул, „ миграцията на ножа” върлува тук, а образците по тази причина са доста. В Унгария обаче е умерено, Орбан подвигна стопанската система, притегли 1 милион и 30 000 нови жители, работи интензивно за унгарските фамилии, посредством добра обществена политика. Намали цените на главните потребителски услуги – на ток, вода, газ, с 25%.
- Не е загадка обаче, че унгарският министър председател има и значително съперници. Какъв е вашият зов към тях да прочетат книгата ви за него?
- Написах книгата на един мирис и помолих „ Сиела” да я изададат до 19 август, когато Австрия и Унгария честваха 30 години от по този начин наречения паневропейски пикник. Събитието беше празнувано в Шопрон, Унгария и за него пристигна персонално Ангела Меркел./ бел.ред. на 19 август преди 30 години стотици източногерманци бягат през унгарската граница в Австрия със единодушието на Будапеща/. Т.г. Виктор Орбан чакаше Меркел пред евангелистката черква в Шопрон и желаех да запечатам тази фотография, която е към този момент в книгата. Не споделям, че са ми чели книгата, само че още тогава се видя промененото отношение на Меркел към емиграцията. Тогава Орбан отговори на въпрос по какъв начин по този начин първо е събарял стени, а в този момент построява такива: „ Преди съборихме стени, с цел да извоюваме свободата си. Сега ги градим, с цел да я запазим”. И направи комплимент на госпожа Меркел за нейните триумфи и заслуги в политиката.
- Анализаторите настояват, че се вижда смяна и в отношението на френския президент Еманюел Макрон към унгарския му сътрудник, по този начин ли е в действителност?
- Неговото държание след евроизборите към Унгария и държавното управление, наподобява на превръщане на палачинката, казано нагледно. Причина по тази причина са неверните му прогнози, че неговите прогресисти могат да победят националистите. На вота обаче се получиха тъкмо противоположни резултати на предстоящите от него. След това 11 страни плюс Макрон неодобряваха Франс Тимерманс, а аз считам, че в случай че той беше станал ръководител на Европейска комисия, това щеше да е извънредно неприятно. Честно казано, аз персонално мразя този човек, смятам, че е злокобна фигура в европейската политика. В неделя Макрон на среща с поланиците на страни от целия свят публично сподели: „ Аз съм преосмислил моите връзки към Виктор Орбан и неговото визионерско държавно управление, което проповядна значими хрумвания за бъдещето на Европа, а това са християнските ценности”. Още през 2014 година Орбан сподели това, което в този момент Макрон препотвърждава – че „ либерал стана мръсна дума”.
- Подарихте ли своята книга на Орбан и какво сподели той?
- Помолих щерка ми да надпише и изпрати един образец по открития за това изкусен метод. От унгарското посолство тук незабавно се обадиха и желаеха да узнаят какво е наличието. Най-четените маджарски медии отредиха място за представянето й и това ме радва откровено. Но не съм от нахалниците, които ще досаждат за среща с премиера Орбан, просто от сърце и религия написах книгата за него. Пък и той е доста ангажиран човек, като министър председател, като водач на ФИДЕС, като мотор на Вишеградската четворка, а има и огромно семейство- 5 деца, към този момент и внучета, само че въпреки всичко намира време и ми написа бележки от време на време, които аз си групирам.
- Накрая не мога да не ви попитам като правист с дълга процедура и някогашен парламентарен арбитър, какъв е вашият синтезиран коментар за избора на нов основен прокурор, който ескалира в напрежение в някои публични среди?
- От 30 години насам интензивно вземам участие и проследявам публичния живот, в това число и активността на основните прокурори – Иван Татарчев/1992 – 1999г./, Никола Филчев/ 1999-2006г./, Борис Велчев /2006-2012г./, Сотир Цацаров / от 2012г. досега/ – все хора от научните и съдийските среди. Сега издигат човек от прокурорската колегия - Иван Гешев. Аз персонално не го познавам и не мога да му давам оценки. Изборът на основен прокурор и на ръководители на Върховен касационен съд и Върховен административен съд е извънредно пълномощие на правосъдната система в лицето на Висш съдебен съвет и на президента, който издава декрет и по този начин удостоверява този избор. Особеност в нашата Конституция е, че, в случай че президентът откаже да подпише този декрет, то при наново гласоподаване изпада в обстановка на „ обвързана компетентност”, което значи, че няма право за избор и би трябвало да подпише указа. Смятам, че това е уязвимост на нашия главен закон, тъй като представете си, че се стигне до обстановка президентът първо да върне указа за поста на основния прокурор, а след това да би трябвало да го назначи, по какъв начин двамата ще се гледат един различен. Но съм безапелационен, че не е работа на партиите да се бъркат в избора на основен прокурор. Още по-малко това е работа на така наречен НПО-та, които в действителност са платени политически деятели. Иначе аз постоянно съм отстоявал това, че прокуратурата не би трябвало да е част от правосъдната система, защото тя не е пълномощия, не правораздава, а е орган на държавното обвиняване. Трябваше да е както е в Унгария – независима глава в Конституцията. Но и не обвинявам депутатите от Великото Народно Събрание /ВНС/, тъй като по това време хората по площадите скандираха и носеха плакати с „ самостоятелност на съда и прокуратурата”. Сега някои стачкуват против Висш съдебен съвет и упрекват Народното събрание. Но обстоятелствата сочат, че квотата на Народното събрание във Висш съдебен съвет е от 16 души, които бяха пратени там от избраниците на народа с болшинство от над 200 гласа. Е, какво желаят протестиращите?! Ясно е, че цялостна угодия няма. Но ще споделя с вас това, което намирам като огромна неточност, допускана от висшите магистрати у нас през всичките тези 30 години. То е, че доста приказват – в медиите, в обществените мрежи, на всички места. Ще си разреша да напомня думите на един достоен, извънреден арбитър, ръководител на Конституционния съд два следващи мандата Асен Манов: „ Съдиите, магистратите, приказват единствено с решенията си”.
- Г- н Марков, привързаността ви към Унгария ли беше единствено претекстът, който ви подтикна да напишете книга за премиера Виктор Орбан, която към този момент представихте и пред сътрудниците си в Народното събрание?
- Единият ми претекст бе това, че сме в юбилейна година – 30 година от демократичните промени в Централна и Източна Европа, в това число и в България. Тези промени започнаха от Унгария през лятото на 1989 година, когато имах житейския късмет да бъда там, в дома на родителите на моята починала брачна половинка. Видях с очите си отварянето на границата сред Австрия и Унгария от реформаторското държавно управление. Първата тухла от стената, която тогава падна, в случай че преразказвам огромния политик Хелмут Кол, бе съборена в Унгария.
- Какво беше първото ви усещане от Орбан и от кой момент е то?
- Помня Виктор Орбан от далечната към този момент 1958 година. Тогава на Площада на героите на погребението на Имре Над, /наричан още и Наги/, министър-председател, изкарал Унгария от Варшавския контракт и призовал Съединени американски щати и Англия за признаят страната за самостоятелна, Орбан като напълно млад излезе пред милиони хора и сподели: „ Ние, младите в Унгария желаеме свободни избори и руските танкове да изоставен Унгария”. Това беше като гръм. Тогава в България никой не можеше да си намерения, камо ли да произнесе такива дума. Затова Орбан за мен е воин и феномен.
- В политиката вероятни ли са явления?
- В политиката няма различен феномен, с изключение на гласа национален – Глас Божий. 30 години след измененията Виктор Орбан е непроменяемо избиран от своя народ за народен представител, а 4 пъти към този момент е министър председател с болшинство от 2/3. Но най-вече ме стимулира да напиша книгата всичко това, което направи за народа си от 2010 година насам. Той се бори против комунизма, а в този момент против ислямизацията на Стария континент. Знаете, че през 2015 година той реагира пръв като издигна огради, прати войската на границата, спря ордите от ислямисти и предизвести Западна Европа какво я чака от тази политика на отворени порти. За страдание, се оказа неприятен оракул, „ миграцията на ножа” върлува тук, а образците по тази причина са доста. В Унгария обаче е умерено, Орбан подвигна стопанската система, притегли 1 милион и 30 000 нови жители, работи интензивно за унгарските фамилии, посредством добра обществена политика. Намали цените на главните потребителски услуги – на ток, вода, газ, с 25%.
- Не е загадка обаче, че унгарският министър председател има и значително съперници. Какъв е вашият зов към тях да прочетат книгата ви за него?
- Написах книгата на един мирис и помолих „ Сиела” да я изададат до 19 август, когато Австрия и Унгария честваха 30 години от по този начин наречения паневропейски пикник. Събитието беше празнувано в Шопрон, Унгария и за него пристигна персонално Ангела Меркел./ бел.ред. на 19 август преди 30 години стотици източногерманци бягат през унгарската граница в Австрия със единодушието на Будапеща/. Т.г. Виктор Орбан чакаше Меркел пред евангелистката черква в Шопрон и желаех да запечатам тази фотография, която е към този момент в книгата. Не споделям, че са ми чели книгата, само че още тогава се видя промененото отношение на Меркел към емиграцията. Тогава Орбан отговори на въпрос по какъв начин по този начин първо е събарял стени, а в този момент построява такива: „ Преди съборихме стени, с цел да извоюваме свободата си. Сега ги градим, с цел да я запазим”. И направи комплимент на госпожа Меркел за нейните триумфи и заслуги в политиката.
- Анализаторите настояват, че се вижда смяна и в отношението на френския президент Еманюел Макрон към унгарския му сътрудник, по този начин ли е в действителност?
- Неговото държание след евроизборите към Унгария и държавното управление, наподобява на превръщане на палачинката, казано нагледно. Причина по тази причина са неверните му прогнози, че неговите прогресисти могат да победят националистите. На вота обаче се получиха тъкмо противоположни резултати на предстоящите от него. След това 11 страни плюс Макрон неодобряваха Франс Тимерманс, а аз считам, че в случай че той беше станал ръководител на Европейска комисия, това щеше да е извънредно неприятно. Честно казано, аз персонално мразя този човек, смятам, че е злокобна фигура в европейската политика. В неделя Макрон на среща с поланиците на страни от целия свят публично сподели: „ Аз съм преосмислил моите връзки към Виктор Орбан и неговото визионерско държавно управление, което проповядна значими хрумвания за бъдещето на Европа, а това са християнските ценности”. Още през 2014 година Орбан сподели това, което в този момент Макрон препотвърждава – че „ либерал стана мръсна дума”.
- Подарихте ли своята книга на Орбан и какво сподели той?
- Помолих щерка ми да надпише и изпрати един образец по открития за това изкусен метод. От унгарското посолство тук незабавно се обадиха и желаеха да узнаят какво е наличието. Най-четените маджарски медии отредиха място за представянето й и това ме радва откровено. Но не съм от нахалниците, които ще досаждат за среща с премиера Орбан, просто от сърце и религия написах книгата за него. Пък и той е доста ангажиран човек, като министър председател, като водач на ФИДЕС, като мотор на Вишеградската четворка, а има и огромно семейство- 5 деца, към този момент и внучета, само че въпреки всичко намира време и ми написа бележки от време на време, които аз си групирам.
- Накрая не мога да не ви попитам като правист с дълга процедура и някогашен парламентарен арбитър, какъв е вашият синтезиран коментар за избора на нов основен прокурор, който ескалира в напрежение в някои публични среди?
- От 30 години насам интензивно вземам участие и проследявам публичния живот, в това число и активността на основните прокурори – Иван Татарчев/1992 – 1999г./, Никола Филчев/ 1999-2006г./, Борис Велчев /2006-2012г./, Сотир Цацаров / от 2012г. досега/ – все хора от научните и съдийските среди. Сега издигат човек от прокурорската колегия - Иван Гешев. Аз персонално не го познавам и не мога да му давам оценки. Изборът на основен прокурор и на ръководители на Върховен касационен съд и Върховен административен съд е извънредно пълномощие на правосъдната система в лицето на Висш съдебен съвет и на президента, който издава декрет и по този начин удостоверява този избор. Особеност в нашата Конституция е, че, в случай че президентът откаже да подпише този декрет, то при наново гласоподаване изпада в обстановка на „ обвързана компетентност”, което значи, че няма право за избор и би трябвало да подпише указа. Смятам, че това е уязвимост на нашия главен закон, тъй като представете си, че се стигне до обстановка президентът първо да върне указа за поста на основния прокурор, а след това да би трябвало да го назначи, по какъв начин двамата ще се гледат един различен. Но съм безапелационен, че не е работа на партиите да се бъркат в избора на основен прокурор. Още по-малко това е работа на така наречен НПО-та, които в действителност са платени политически деятели. Иначе аз постоянно съм отстоявал това, че прокуратурата не би трябвало да е част от правосъдната система, защото тя не е пълномощия, не правораздава, а е орган на държавното обвиняване. Трябваше да е както е в Унгария – независима глава в Конституцията. Но и не обвинявам депутатите от Великото Народно Събрание /ВНС/, тъй като по това време хората по площадите скандираха и носеха плакати с „ самостоятелност на съда и прокуратурата”. Сега някои стачкуват против Висш съдебен съвет и упрекват Народното събрание. Но обстоятелствата сочат, че квотата на Народното събрание във Висш съдебен съвет е от 16 души, които бяха пратени там от избраниците на народа с болшинство от над 200 гласа. Е, какво желаят протестиращите?! Ясно е, че цялостна угодия няма. Но ще споделя с вас това, което намирам като огромна неточност, допускана от висшите магистрати у нас през всичките тези 30 години. То е, че доста приказват – в медиите, в обществените мрежи, на всички места. Ще си разреша да напомня думите на един достоен, извънреден арбитър, ръководител на Конституционния съд два следващи мандата Асен Манов: „ Съдиите, магистратите, приказват единствено с решенията си”.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ