Ето иде ГДБОП, носи два казана боб |
Денят стартира отлично...
Станах, направих си кафе. Пуснах си последния албум на Slayer, след това закусих непретенциозно - две филии, дебело намазани със зехтин, масло и свинска мехлем и поръсени обилно с няколко таблетки витамин B за профилактика.
Пуснах си няколко пъти видеото на Джуди Майковиц, което от месец февруари чакам всеки миг да бъде изтрито и таман да облека сакото, закупено от Манията в Дружба за 12 лв., на вратата се почука.
" Кой е " - попитах аз.
" Аз ше ти кажа кой е! Отваряй бе, твоята мама бандитска! " - извика някой. После се чуха някакви нечленоразделни звуци и в момент в стаята ми връхлетяха 20 маскирани служители на реда от специфичните елементи.
Заедно с тях имаше двама прокурори, двама пожарникари, петима леководолази, трима алпинисти и един духовник, който, да ме прости Господ, доста ми замязя на Дани Кирилов, само че след това всичко спря да ми наподобява на каквото и да е, тъй като се озовах на земята, двама с качулки ме закопчаха, а още двама насочиха към мен рязани пушки, до момента в който тъмен човек с още по-мрачен глас изрече:
- Хортензий Каратопрътлиев?
- КОЙ??? - попитах аз
- Ей, отпадък подобен, на хитрец ли се правиш? Хортензий Каратопрътлиев си по татко. А моминското ти име кое е?- попита различен тъмен глас, а свещеника запя - " Алелуя, DE PROFUNDIS CLAMAVI AD TE, DOMINE ".
- Пичове, има някаква неточност. Аз не съм никакъв Кара не знам си какъв. Знам единствено един Каракачанов с сходна фамилия, но последно го виждах в БИЛА да си купува макдеонска наденица... Ке умрем за нея - рекох аз.
- Ей, злощастник, млъквай и не се прави на забавен! Няма ли да съдействаш на органите на властта? - попита трети, още по-мрачен глас.
- Е по какъв начин, хем да млъкна, хем да спомагам? Имате неточност. Не съм индивидът, който търсите!
И този миг се чуха сирени. Пред блока ми бяха спрели:
- една кола за спешна помощ
- една " Лада Нива " на горските стражари
- един камион на Чистотата
- един рейс с служители на реда от Радомир, докаран за подкрепление
- Каратопрътлиев! Откога те търсим! Откога те търсям, нещастни престъпнико! Пипнахме те най-сетне! Да даваш на кравите пакетчета с хероин и да ги пускаш да пресичат границата с Турция! Ей, по какъв начин го измисли това! Но никой не е по-голям от ГДБОП!
Полицаите от Радомир влязоха в жилището ми. Единия посегна към недоядената филия със свинска мехлем, а другият бръкна в килера, извади една ябълка и една скилидка чесън и захрупа, издавайки някакви звуци, в които разпознах " Убав чесън, ного е мил "...
- Пичове, ще ми изпочупите къщата! Не съм този, който търсите. Казвам се Гошо, работя на заленчуковата борса и ще ме уволнят, в случай че не отида на работа скоро. Днес докарват карфиол от Бурса и зелен фасул от Пирея, би трябвало да го стоварваме на борсата - рекох аз и се пробвах да погледна, доколкото това беше допустимо.
- Тоя Каратопрътлиев ми лази по нервите - рече един от мрачните гласове.
- Вижте бе, ей там, на масата ми е портфейла. Там ми е персоналната карта, шофьорската брошура. Вижте по какъв начин се споделям бе!
- Как ли па нема да ти виждам персоналната карта, Каратопрътлиев. Искаш да спечелиш време, с цел да дойдат от бандата ти и да ни атакуван! Но никой не може да се ебава с ГДБОП! - рече един от мрачните гласове.
Междувременно обаче един от служителите на реда от Радомир към този момент беше протегнал ръка към портфейла.
- Ахахаха, шефе, тоя има 5 лв. от бай тошово време у портфейло, ве - рече служителя на реда - малей, какъв брой е противен у персоналната карта...
Очевидно някой от шефовете на тая акция погледна. Настана неудобно безмълвие.
- Значи по този начин, гражданино Гошо Петков! Заблуждавате ГДБОП! И си мислите, че ще се хванем. Информаторът ни няма по какъв начин да ни метне, КАРАТОПРЪТЛИЕВ! КЪДЕ СИ ИЗКАРА ТИЯ ФАЛШИВИ ДОКУМЕНТИ?
Някой обаче очевидно подаде и шофьорската брошура на виновните лица. Двете съвпадения на име, фотография, ЕГН и данни очевидно въпреки всичко започнаха да дават своето.
- Ето, видяхте ли. Станала е неточност - споделих аз - проверете кой съм, работя в зеленчуковата борса от 10 години, викат ми Гошо Зелето.
- Слушай бе, скапаняк! Информаторът ни е бетон. прати ни на прецизен адрес и няма по какъв начин да сбъркаме! Ние сме ГДБОП! Не сме някакви, дето готвят фасул! Адресът е прецизен и явен - " Хайдушка поляна " 24, вход 2, етаж трети, апартамент 68.
- Браво. Само че вие сте пристигнали на " Партизанска поляна " 24. " Хайдушка поляна " не знам да има в тоя квартал - рекох аз.
В този миг настана гробно безмълвие. В тишината дочух по какъв начин един по един служителите на реда от Радомир излизат от жилището ми, с цел да се качат в рейса. Комшиите бяха застанали в коридора, с цел да гледат сеир.
- Ей ся ше има да пишеме... Кой глупак обърка адреса? - рече свирепия глас, който от свирепа интонация беше минал в минорна такава.
Качулките ме подвигнаха. Свалиха ми белезниците.
- Аз, такова, скърбя, очевидно е станала неточност. Ъъъъ, таковата... Ние сме ГДБОП, такива неща не се случват при нас, но ей, на - рече един от шефовете.
После всички си потеглиха.
Пуснах новините. Така и по този начин към този момент бях изпуснал бачкането.
" Преди малко е осъществен грабеж на банка. Крадците са се измъкнали необезпокоявано, полицията не е съумяла да реагира " - заяви говорителката.
А аз станах. Извадих една глава лук, нарязах я на ситно, нарязах две чушки, един морков и прибавих 300 грама фасул в тенджерата.
Нали знаете. Когато варите фасул, не трябва да вършиме неточности. Защото това е фасул, не е ГДБОП...
Станах, направих си кафе. Пуснах си последния албум на Slayer, след това закусих непретенциозно - две филии, дебело намазани със зехтин, масло и свинска мехлем и поръсени обилно с няколко таблетки витамин B за профилактика.
Пуснах си няколко пъти видеото на Джуди Майковиц, което от месец февруари чакам всеки миг да бъде изтрито и таман да облека сакото, закупено от Манията в Дружба за 12 лв., на вратата се почука.
" Кой е " - попитах аз.
" Аз ше ти кажа кой е! Отваряй бе, твоята мама бандитска! " - извика някой. После се чуха някакви нечленоразделни звуци и в момент в стаята ми връхлетяха 20 маскирани служители на реда от специфичните елементи.
Заедно с тях имаше двама прокурори, двама пожарникари, петима леководолази, трима алпинисти и един духовник, който, да ме прости Господ, доста ми замязя на Дани Кирилов, само че след това всичко спря да ми наподобява на каквото и да е, тъй като се озовах на земята, двама с качулки ме закопчаха, а още двама насочиха към мен рязани пушки, до момента в който тъмен човек с още по-мрачен глас изрече:
- Хортензий Каратопрътлиев?
- КОЙ??? - попитах аз
- Ей, отпадък подобен, на хитрец ли се правиш? Хортензий Каратопрътлиев си по татко. А моминското ти име кое е?- попита различен тъмен глас, а свещеника запя - " Алелуя, DE PROFUNDIS CLAMAVI AD TE, DOMINE ".
- Пичове, има някаква неточност. Аз не съм никакъв Кара не знам си какъв. Знам единствено един Каракачанов с сходна фамилия, но последно го виждах в БИЛА да си купува макдеонска наденица... Ке умрем за нея - рекох аз.
- Ей, злощастник, млъквай и не се прави на забавен! Няма ли да съдействаш на органите на властта? - попита трети, още по-мрачен глас.
- Е по какъв начин, хем да млъкна, хем да спомагам? Имате неточност. Не съм индивидът, който търсите!
И този миг се чуха сирени. Пред блока ми бяха спрели:
- една кола за спешна помощ
- една " Лада Нива " на горските стражари
- един камион на Чистотата
- един рейс с служители на реда от Радомир, докаран за подкрепление
- Каратопрътлиев! Откога те търсим! Откога те търсям, нещастни престъпнико! Пипнахме те най-сетне! Да даваш на кравите пакетчета с хероин и да ги пускаш да пресичат границата с Турция! Ей, по какъв начин го измисли това! Но никой не е по-голям от ГДБОП!
Полицаите от Радомир влязоха в жилището ми. Единия посегна към недоядената филия със свинска мехлем, а другият бръкна в килера, извади една ябълка и една скилидка чесън и захрупа, издавайки някакви звуци, в които разпознах " Убав чесън, ного е мил "...
- Пичове, ще ми изпочупите къщата! Не съм този, който търсите. Казвам се Гошо, работя на заленчуковата борса и ще ме уволнят, в случай че не отида на работа скоро. Днес докарват карфиол от Бурса и зелен фасул от Пирея, би трябвало да го стоварваме на борсата - рекох аз и се пробвах да погледна, доколкото това беше допустимо.
- Тоя Каратопрътлиев ми лази по нервите - рече един от мрачните гласове.
- Вижте бе, ей там, на масата ми е портфейла. Там ми е персоналната карта, шофьорската брошура. Вижте по какъв начин се споделям бе!
- Как ли па нема да ти виждам персоналната карта, Каратопрътлиев. Искаш да спечелиш време, с цел да дойдат от бандата ти и да ни атакуван! Но никой не може да се ебава с ГДБОП! - рече един от мрачните гласове.
Междувременно обаче един от служителите на реда от Радомир към този момент беше протегнал ръка към портфейла.
- Ахахаха, шефе, тоя има 5 лв. от бай тошово време у портфейло, ве - рече служителя на реда - малей, какъв брой е противен у персоналната карта...
Очевидно някой от шефовете на тая акция погледна. Настана неудобно безмълвие.
- Значи по този начин, гражданино Гошо Петков! Заблуждавате ГДБОП! И си мислите, че ще се хванем. Информаторът ни няма по какъв начин да ни метне, КАРАТОПРЪТЛИЕВ! КЪДЕ СИ ИЗКАРА ТИЯ ФАЛШИВИ ДОКУМЕНТИ?
Някой обаче очевидно подаде и шофьорската брошура на виновните лица. Двете съвпадения на име, фотография, ЕГН и данни очевидно въпреки всичко започнаха да дават своето.
- Ето, видяхте ли. Станала е неточност - споделих аз - проверете кой съм, работя в зеленчуковата борса от 10 години, викат ми Гошо Зелето.
- Слушай бе, скапаняк! Информаторът ни е бетон. прати ни на прецизен адрес и няма по какъв начин да сбъркаме! Ние сме ГДБОП! Не сме някакви, дето готвят фасул! Адресът е прецизен и явен - " Хайдушка поляна " 24, вход 2, етаж трети, апартамент 68.
- Браво. Само че вие сте пристигнали на " Партизанска поляна " 24. " Хайдушка поляна " не знам да има в тоя квартал - рекох аз.
В този миг настана гробно безмълвие. В тишината дочух по какъв начин един по един служителите на реда от Радомир излизат от жилището ми, с цел да се качат в рейса. Комшиите бяха застанали в коридора, с цел да гледат сеир.
- Ей ся ше има да пишеме... Кой глупак обърка адреса? - рече свирепия глас, който от свирепа интонация беше минал в минорна такава.
Качулките ме подвигнаха. Свалиха ми белезниците.
- Аз, такова, скърбя, очевидно е станала неточност. Ъъъъ, таковата... Ние сме ГДБОП, такива неща не се случват при нас, но ей, на - рече един от шефовете.
После всички си потеглиха.
Пуснах новините. Така и по този начин към този момент бях изпуснал бачкането.
" Преди малко е осъществен грабеж на банка. Крадците са се измъкнали необезпокоявано, полицията не е съумяла да реагира " - заяви говорителката.
А аз станах. Извадих една глава лук, нарязах я на ситно, нарязах две чушки, един морков и прибавих 300 грама фасул в тенджерата.
Нали знаете. Когато варите фасул, не трябва да вършиме неточности. Защото това е фасул, не е ГДБОП...
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ