Днес е празник на красиво име, грузинска светица е покровителката
Денят на Св. Нина е!
На 14 януари църквата тачи Светите преподобни Отци, избити в Синай и Раита, Египет и на Света Нина, просветителка на Грузия. На този ден имен ден честват всички, носещи името Нина.
Името е с античен вавилонски генезис – Нин се е наричала богинята на плодородието. Среща се и в индианските племена и значи „ огън “, „ пламък “.
Макар че се смята за съветско, това персонално женско име се радва на интернационална известност – постоянно се среща в Русия, България, славянските и немските нации. В Италия Нина е галено име, кратко от Джованина, както и на всички други дълги имена, завършващи на „ нина “
Света равноапостолна Нина е патрон на Грузия, донесла християнството, покръстила царското семейство и мисионерствала за покръстването на грузинския народ при започване на IV век. Данните за живота й в източните и западните житиета се разграничават, като за година на раждане се показва от 280 до 296 година сл.Хр., а за година на кончината ѝ – 332, 335 или 340 година
Баща й бил родственик на Свети Георги Победоносец, а майка й - сестра на Йерусалимския патриарх. Дванадесетгодишна Нина отпътувала за Йерусалим, а по-късно и за Иверия (днешна Грузия). Там тя стартира да популяризира вярата в Иисус Христос. По пътя девойката стига до град Мцхет. Там попада на грандиозно езическо угощение. Изведнъж тогава се случва знамение. Езическият кумир, който е обект на молебствия от страна на локалните поданици, бива изумен от гръмотевица и всички изпадат в суматоха. Легендата гласи, че точно Нина е провокирала това, защото се помолила на Бог да спре езическите дейности на грешниците. Започва да проповядва богатствата новина за Христос Спасител и в същото време се отдава на церителска активност. Слухът за нея доближава до царицата на Грузия Нана, страдаща от неизлечима болест. С усърдни молебствия Света Нина съумява да ѝ върне здравето, което кара царицата Нана да повярва в Христа, да отхвърли езичеството и да се покръсти от Света Нина през 314 година Светицата продължава своята проповедническа и целебна активност и става необятно известна в страната.
Света Нина живяла благочестиво и целомъдрено, проповядвала Евангелието и призовавала християните и друговерците към смирение. След гибелта й през 335 г, православието стартира да я уважава като светица. На същата дата се уважава и в католическата черква под името Кристина или Кристияна.
В началото на ІV век в Синайския полуостров, на Хорив и в разположената по източния бряг на Червено море Раитска пустиня живеели доста отшелници в строго подвижничество. Към 311-313 година те били нападнати от сарацинско племе и в Синайския манастир били избити всичките четиридесет монаси. Това нахлуване било разказано от популярния египетски подвижник Амоний.
Между починалите монаси имало бележите подвижници, които показали изумително геройство и величаво християнско успокоение при нападението на тази развилняла се орда, която на вятъра изтезавала Божиите люде, с цел да узнае къде са скрили несъществуващите им благосъстояния. Игуменът Павел насърчавал своите събратя:
- Ние всеки час се готвим за гибелта. Ако е угодно Богу да ни освободи от живота, белким ще скърбим и ще се плашим? Не би трябвало ли да благодарим и да се радваме?
Нил Старши, който в самото начало на V век се подвизавал на Синайския полуостров дружно със сина си Теодул, е описал второ сходно нахлуване на бедуините, които разрушили в 400 година Синайската обител и предали на гибел доста иноци, а други отвлекли в иго. Между пленените бил и Теодул, който бил изплатен от епископа на гр. Елуза. Преподобни Нил разкрил сина си в дома на епископа, който ръкоположил и бащата, и сина за свещеници и те още веднъж са завърнали в своята Синайска обител.
За да отбрани Синайските подвижници от бъдещи угрози на бедуините, император Юстиниан Велики (527-565 г.) построил си фамозния до през днешния ден Синайски манастир " Свети Екатерина ", където се съхраняват два скъпоценни старобългарски пергамента – Синайски псалтир и Синайски требник.
/Монитор/
На 14 януари църквата тачи Светите преподобни Отци, избити в Синай и Раита, Египет и на Света Нина, просветителка на Грузия. На този ден имен ден честват всички, носещи името Нина.
Името е с античен вавилонски генезис – Нин се е наричала богинята на плодородието. Среща се и в индианските племена и значи „ огън “, „ пламък “.
Макар че се смята за съветско, това персонално женско име се радва на интернационална известност – постоянно се среща в Русия, България, славянските и немските нации. В Италия Нина е галено име, кратко от Джованина, както и на всички други дълги имена, завършващи на „ нина “
Света равноапостолна Нина е патрон на Грузия, донесла християнството, покръстила царското семейство и мисионерствала за покръстването на грузинския народ при започване на IV век. Данните за живота й в източните и западните житиета се разграничават, като за година на раждане се показва от 280 до 296 година сл.Хр., а за година на кончината ѝ – 332, 335 или 340 година
Баща й бил родственик на Свети Георги Победоносец, а майка й - сестра на Йерусалимския патриарх. Дванадесетгодишна Нина отпътувала за Йерусалим, а по-късно и за Иверия (днешна Грузия). Там тя стартира да популяризира вярата в Иисус Христос. По пътя девойката стига до град Мцхет. Там попада на грандиозно езическо угощение. Изведнъж тогава се случва знамение. Езическият кумир, който е обект на молебствия от страна на локалните поданици, бива изумен от гръмотевица и всички изпадат в суматоха. Легендата гласи, че точно Нина е провокирала това, защото се помолила на Бог да спре езическите дейности на грешниците. Започва да проповядва богатствата новина за Христос Спасител и в същото време се отдава на церителска активност. Слухът за нея доближава до царицата на Грузия Нана, страдаща от неизлечима болест. С усърдни молебствия Света Нина съумява да ѝ върне здравето, което кара царицата Нана да повярва в Христа, да отхвърли езичеството и да се покръсти от Света Нина през 314 година Светицата продължава своята проповедническа и целебна активност и става необятно известна в страната.
Света Нина живяла благочестиво и целомъдрено, проповядвала Евангелието и призовавала християните и друговерците към смирение. След гибелта й през 335 г, православието стартира да я уважава като светица. На същата дата се уважава и в католическата черква под името Кристина или Кристияна.
В началото на ІV век в Синайския полуостров, на Хорив и в разположената по източния бряг на Червено море Раитска пустиня живеели доста отшелници в строго подвижничество. Към 311-313 година те били нападнати от сарацинско племе и в Синайския манастир били избити всичките четиридесет монаси. Това нахлуване било разказано от популярния египетски подвижник Амоний.
Между починалите монаси имало бележите подвижници, които показали изумително геройство и величаво християнско успокоение при нападението на тази развилняла се орда, която на вятъра изтезавала Божиите люде, с цел да узнае къде са скрили несъществуващите им благосъстояния. Игуменът Павел насърчавал своите събратя:
- Ние всеки час се готвим за гибелта. Ако е угодно Богу да ни освободи от живота, белким ще скърбим и ще се плашим? Не би трябвало ли да благодарим и да се радваме?
Нил Старши, който в самото начало на V век се подвизавал на Синайския полуостров дружно със сина си Теодул, е описал второ сходно нахлуване на бедуините, които разрушили в 400 година Синайската обител и предали на гибел доста иноци, а други отвлекли в иго. Между пленените бил и Теодул, който бил изплатен от епископа на гр. Елуза. Преподобни Нил разкрил сина си в дома на епископа, който ръкоположил и бащата, и сина за свещеници и те още веднъж са завърнали в своята Синайска обител.
За да отбрани Синайските подвижници от бъдещи угрози на бедуините, император Юстиниан Велики (527-565 г.) построил си фамозния до през днешния ден Синайски манастир " Свети Екатерина ", където се съхраняват два скъпоценни старобългарски пергамента – Синайски псалтир и Синайски требник.
/Монитор/
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ