Дядовден е - празникът, който няма да видите никъде другаде в България
Днес, тъкмо в 11:30 часа, едно малко село в област Русе още веднъж става център на необикновен протест. Докато България още разисква вчерашния Бабинден , мъжете в Черешово , община Сливо поле , излизат на площада, с цел да си върнат " властта " с единствения в страната Дядовден .
Мъжкият отговор на женското царство
Историята на този празник е колкото занимателна, толкоз и показателна за българския дебелоглав. Всичко стартира през далечната 1957 година. Легендата споделя, че локалните зевзеци Дамян Хаджийски и Милчо Станчев, огорчени от пренебрежението на дамите по време на Бабинден , вземат решение да основат собствен личен обред. Идеята била елементарна – ден за мъжка взаимност, забавление и, несъмнено, цялостна възбрана за дами.
Днес, 69 години по-късно, тази " възбрана " е единствено спомен. Демографската рецесия в селото, което наброява едвам към 80 непрекъснато живеещи, постанова прагматизъм – дамите към този момент са добре пристигнали, тъй като без тях празникът би бил прекомерно спокоен.
Ритуали на оцеляването
Въпреки скромното население, традицията се съблюдава с съвсем военна дисциплинираност. Кулминацията на деня е изборът на " Дядо на селото " (или " Баш дядо " ). Тази година достойнството се пада на Валентин Петров , който поема " тежката корона " за повторно.
Сценарият е неизменим и живописен – шествие с музика води мъжете до дома на избраника, който ги посреща с богата софра. След това, претрупан на писана каручка, " Баш дядото " бива отведен до селската чешма за ритуално " окъпване " – знак на здраве и дългоденствие, който през днешния ден звучи и като молитва за самото село.
Тестът за трезвеност
Най-голямото тестване за празнуващите обаче не е студената вода, а езиковата преграда, подбудена от изпития алкохол. Всеки кандидат за купата " левент " би трябвало да изрече три пъти без неточност паметната скоропоговорка: „ Сухо шише се суши на шосе “. Местният фолклор твърди, че който се оправи, значи не е пил задоволително и би трябвало да се върне на масата – предписание, което подсигурява, че никой не си потегля жаден от Черешово .
Дядовден в Черешово е освен това от любопитен факт в календара. Той е доказателство, че даже когато едно село изчезва от картата, духът на неговите жители отхвърля да си тръгне без финален, запаметяващ се ваучър.
Мъжкият отговор на женското царство
Историята на този празник е колкото занимателна, толкоз и показателна за българския дебелоглав. Всичко стартира през далечната 1957 година. Легендата споделя, че локалните зевзеци Дамян Хаджийски и Милчо Станчев, огорчени от пренебрежението на дамите по време на Бабинден , вземат решение да основат собствен личен обред. Идеята била елементарна – ден за мъжка взаимност, забавление и, несъмнено, цялостна възбрана за дами.
Днес, 69 години по-късно, тази " възбрана " е единствено спомен. Демографската рецесия в селото, което наброява едвам към 80 непрекъснато живеещи, постанова прагматизъм – дамите към този момент са добре пристигнали, тъй като без тях празникът би бил прекомерно спокоен.
Ритуали на оцеляването
Въпреки скромното население, традицията се съблюдава с съвсем военна дисциплинираност. Кулминацията на деня е изборът на " Дядо на селото " (или " Баш дядо " ). Тази година достойнството се пада на Валентин Петров , който поема " тежката корона " за повторно.
Сценарият е неизменим и живописен – шествие с музика води мъжете до дома на избраника, който ги посреща с богата софра. След това, претрупан на писана каручка, " Баш дядото " бива отведен до селската чешма за ритуално " окъпване " – знак на здраве и дългоденствие, който през днешния ден звучи и като молитва за самото село.
Тестът за трезвеност
Най-голямото тестване за празнуващите обаче не е студената вода, а езиковата преграда, подбудена от изпития алкохол. Всеки кандидат за купата " левент " би трябвало да изрече три пъти без неточност паметната скоропоговорка: „ Сухо шише се суши на шосе “. Местният фолклор твърди, че който се оправи, значи не е пил задоволително и би трябвало да се върне на масата – предписание, което подсигурява, че никой не си потегля жаден от Черешово .
Дядовден в Черешово е освен това от любопитен факт в календара. Той е доказателство, че даже когато едно село изчезва от картата, духът на неговите жители отхвърля да си тръгне без финален, запаметяващ се ваучър.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ