9 май 1945 г. - Как капитулацията на Третия райх скара съюзниците
Денят на Победата е празник по случай успеха на Съюз на съветските социалистически републики над Нацистка Германия във Великата Отечествена война. Установен е с декрет на президиума на Върховния Съвет на Съюз на съветските социалистически републики от 8 май 1945 и се чества всяка година на 9 май и до през днешния ден.
Съюзниците от Втората международна война обаче празнуват на разнообразни дати. Причината за това е разликата в часовото време и усложнената процедура по капитулацията на Германия. Затова в Европейския съюз и Съединени американски щати Денят на успеха над Германия се чества на 8 май, а в Русия – на 9 май.
На 8 май 1945 година в 23,16 ч в превърнатия в отломки град под прожекторите на съюзническите медии началникът на генералния щаб на Вермахта фелдмаршал Кайтел, влезнал в залата с маршалски скиптър и монокъл на окото, подписва немската капитулация в постройката на военноинженерното учебно заведение в берлинското предградие Карлсхорст. От страна на съдружниците имената си поставят маршал Жуков, английският маршал от авиацията Тедър, американският военачалник Спаац и френският военачалник Латр дьо Тасини.
Тук демонстриращият до този миг прусашко хладнокръвие фелдмаршал Кайтел не устоя: " Как, и французите ли?! Само това липсваше! ", се възмущава той. И не без съображение, като се има поради позорната капитулация на Франция през 1940 година и съдействието на режима на Петен с Хитлер.
Първа точка от подписания от тях
“АКТ ЗА ВОЕННА КАПИТУЛАЦИЯ”
“ Ние долуподписаните, действайки от името на Германското Върховно Командване, се съгласяваме за безусловната капитулация на всички наши въоръжени сили на суша, на море и във въздуха, а също всички сили, намиращи се в сегашния миг под немско командване, предаваме на послушание на Върховното Главно командване на Червената Армия и по едно и също време на Върховното Командване на Съюзническите експедиционни сили”.
Трагедията стартира на 1 септември 1939 година с нападението над Полша.
До 9 май 1945 година човечеството записва в историята си най-кръвопролитната война. За интервал от близо 6 години умират милиони хора по целия свят. 61 страни са въвлечени в тоталната кървава кавга. Тази кланица е известна като Втората международна война. По-малко знае се, че Германия е победена един път, само че капитулира два пъти.
На 7 май 1945 година, в 2:41 часа, в град Реймс, Франция, Германия подписва пакта за безусловната си капитулация. С това се поставя завършек на сраженията. Документът задължава страните да оставят на място военните си формирования. И да не подхващат никакви дейности по заличаване или разваляне на имущество и инфраструктура.
От страна на хитлерова Германия пактът е подписан от Алфред Йозеф Фердинанд Йодл – генералът, който от 1938 година управлява Оперативния щаб на Вермахта. За антихитлеристката коалиция подписите си под документа поставят генерал-лейтенант Уолтър Бийдъл Смит – шеф на Главния щаб на Съюзническите експедиционни сили и представителят на Върховното основно командване на Съюз на съветските социалистически републики генерал-майор Иван Суслопаров. Като представител на Франция и очевидец на подписването, пактът е подписан от заместител началника на Щаба на националната защита, бригаден военачалник Франсуа Севез.
Капитулацията на нацистка Германия влиза в действие от 23:01 часа (средноевропейско време) на 8 май 1945 година. Пактът е направен на британски език и за публична е призната единствено версията му на този език.
На церемонията по подписването на пакта в Реймс участват 17 публицисти. Всички те се съгласяват под клетва да не оповестяват публично новината за подписването на документа за период от 36 часа. Информация обаче изтича. В Съединени американски щати и Европа формалното оповестяване на подписването на пакта е малко преди среднощ на 8 май. А в Съюз на съветските социалистически републики – в късните часове на 9 май. От тогава като ден на успеха в Съюз на съветските социалистически републики се отбелязва 9 май.
Сталин е засегнат от подписаната капитулация в Реймс,
при което водеща роля имат западните съдружници. Той отхвърля да признае този акт и желае ново сключване на капитулацията в завзетия от Червената войска Берлин. И моли съдружниците да не афишират публично за успеха до встъпването в действие на капитулацията, т.е. до 9 май. В последното искане му отхвърлят и Чърчил, и Труман, който декларира, че молбата на Сталин е постъпила при него доста късно и е невероятно да бъде анулирано оповестяването на капитулацията.
Сталин декларира: „ Договорът, подписан в Реймс, не би трябвало да се анулира, само че не трябва да се признава. Капитулацията би трябвало да бъде отразена като най-важният исторически акт и да бъде призната не на територията на спечелилите, а там, откъдето потегли фашистката експанзия – в Берлин, и не в едностранен ред, а наложително от висшото командване на всичките страни от антихитлеристката коалиция… “ В отговор съдружниците се съгласяват да проведат церемонията с вторичното сключване на акта в Берлин. Айзенхауер известява на Йодъл, че немските командващи типовете въоръжени сили би трябвало да се явят за провеждането на окончателната публична процедура във времето и мястото, което бъде посочено от руското и съюзните командвания.
Окончателната и безусловна капитулация на Германия е подписан в берлинското предградие Карлхорст, в постройката на някогашната трапезария на военно инженерното учебно заведение. Според формалната версия, призната в Съветския съюз, актът е подписан на 8 май в 22,43 часа централноевропейско време, в 00,43 часа на 9 май московско време. В текста на акта не е посочена точната дата на подписването му – посочен е 8 май 1945 година
Под този документ подписите си от немска страна поставят генерал-фелдмаршал, шеф на Върховното командване на Вермахта Вилхелм Кайтел, представителят на Луфтвафе – генерал-полковник Штумпф и на кригсмарината — адмирал декор Фридебург. Безусловната капитулация е призната от маршал Жуков (от страна на СССР) и заместител главнокомандващия на експедиционните съюзнически сили маршал Тедър.
Айзенхауер има желание да участва на второто сключване на акта, само че е спрян от възраженията на Чърчил и група офицери от своето обграждане, недоволни от тази процедура. В резултат Айзенхауер изпраща своя заместител Артур Тедер.
Според съгласуваността сред държавните управления на Съветския съюз, Съединени американски щати и Англия е реализирана договореността процедурата в Реймс да се счита за предварителна. Точно по този начин тя се трактува в Съветския съюз, където смисъла на акта на 8 май се принизява, само че на Запад се прави оценка като публично сключване на капитулацията, а процедурата в Карлхорст – за ратификацията ѝ.
След като приема капитулацията, Съветският съюз не подписва мир с Германия,
т.е. официално остава в положението на война. Указът за прекратяването на войната е признат от Президиума на Върховния съвет на Съветския съюз на 25 януари 1955 година
Идеята за безусловна капитулация е стартирана от президента Рузвелт още на срещата в Казабланка през 1943 година.
До месец юли 1944 година е създаден детайлно документ, координиран с всички командвания в антихитлеристката коалиция. Когато на 4-5 май 1945 година въпросът за капитулацията на Германия към този момент става настоящ, се постанова да се напише нов, къс и чисто боен текст на пакта. Автори на документа са американски офицери от щаба на главнокомандващия американо-английски съюзнически сили Дуайт Айзенхауер.
В Народна република България 9 май не е формален празник, само че този ден се отбелязва тържествено,
като се сервират цветя и венци на паметниците на починалите български и руски бойци, бойци от съпротивата и партизани, провеждат се и други тържествени мероприятия.
След 10 ноември 1989 година в България се приключва организирането на публични тържествени мероприятия по случай Деня на успеха. На този ден стартира да се отбелязва Деня на Европа, отдаден на мира и обединяването.
В България, както и в Европейски Съюз, Денят на успеха стартира да се отбелязва на 8 май. Въпреки това, всяка година русофили, евроскептици и левичари в цялата страна не престават да честват на 9 май. Те отдават респект на починалите български и руски воини, и поставят на техните монументи венци и цветя. От 2005 година празнуващите на 9 май носят по съветски пример алегорични георгиевски ленти.
Съюзниците от Втората международна война обаче празнуват на разнообразни дати. Причината за това е разликата в часовото време и усложнената процедура по капитулацията на Германия. Затова в Европейския съюз и Съединени американски щати Денят на успеха над Германия се чества на 8 май, а в Русия – на 9 май.
На 8 май 1945 година в 23,16 ч в превърнатия в отломки град под прожекторите на съюзническите медии началникът на генералния щаб на Вермахта фелдмаршал Кайтел, влезнал в залата с маршалски скиптър и монокъл на окото, подписва немската капитулация в постройката на военноинженерното учебно заведение в берлинското предградие Карлсхорст. От страна на съдружниците имената си поставят маршал Жуков, английският маршал от авиацията Тедър, американският военачалник Спаац и френският военачалник Латр дьо Тасини.
Тук демонстриращият до този миг прусашко хладнокръвие фелдмаршал Кайтел не устоя: " Как, и французите ли?! Само това липсваше! ", се възмущава той. И не без съображение, като се има поради позорната капитулация на Франция през 1940 година и съдействието на режима на Петен с Хитлер.
Първа точка от подписания от тях
“АКТ ЗА ВОЕННА КАПИТУЛАЦИЯ”
“ Ние долуподписаните, действайки от името на Германското Върховно Командване, се съгласяваме за безусловната капитулация на всички наши въоръжени сили на суша, на море и във въздуха, а също всички сили, намиращи се в сегашния миг под немско командване, предаваме на послушание на Върховното Главно командване на Червената Армия и по едно и също време на Върховното Командване на Съюзническите експедиционни сили”.
Трагедията стартира на 1 септември 1939 година с нападението над Полша.
До 9 май 1945 година човечеството записва в историята си най-кръвопролитната война. За интервал от близо 6 години умират милиони хора по целия свят. 61 страни са въвлечени в тоталната кървава кавга. Тази кланица е известна като Втората международна война. По-малко знае се, че Германия е победена един път, само че капитулира два пъти.
На 7 май 1945 година, в 2:41 часа, в град Реймс, Франция, Германия подписва пакта за безусловната си капитулация. С това се поставя завършек на сраженията. Документът задължава страните да оставят на място военните си формирования. И да не подхващат никакви дейности по заличаване или разваляне на имущество и инфраструктура.
От страна на хитлерова Германия пактът е подписан от Алфред Йозеф Фердинанд Йодл – генералът, който от 1938 година управлява Оперативния щаб на Вермахта. За антихитлеристката коалиция подписите си под документа поставят генерал-лейтенант Уолтър Бийдъл Смит – шеф на Главния щаб на Съюзническите експедиционни сили и представителят на Върховното основно командване на Съюз на съветските социалистически републики генерал-майор Иван Суслопаров. Като представител на Франция и очевидец на подписването, пактът е подписан от заместител началника на Щаба на националната защита, бригаден военачалник Франсуа Севез.
Капитулацията на нацистка Германия влиза в действие от 23:01 часа (средноевропейско време) на 8 май 1945 година. Пактът е направен на британски език и за публична е призната единствено версията му на този език.
На церемонията по подписването на пакта в Реймс участват 17 публицисти. Всички те се съгласяват под клетва да не оповестяват публично новината за подписването на документа за период от 36 часа. Информация обаче изтича. В Съединени американски щати и Европа формалното оповестяване на подписването на пакта е малко преди среднощ на 8 май. А в Съюз на съветските социалистически републики – в късните часове на 9 май. От тогава като ден на успеха в Съюз на съветските социалистически републики се отбелязва 9 май.
Сталин е засегнат от подписаната капитулация в Реймс,
при което водеща роля имат западните съдружници. Той отхвърля да признае този акт и желае ново сключване на капитулацията в завзетия от Червената войска Берлин. И моли съдружниците да не афишират публично за успеха до встъпването в действие на капитулацията, т.е. до 9 май. В последното искане му отхвърлят и Чърчил, и Труман, който декларира, че молбата на Сталин е постъпила при него доста късно и е невероятно да бъде анулирано оповестяването на капитулацията.
Сталин декларира: „ Договорът, подписан в Реймс, не би трябвало да се анулира, само че не трябва да се признава. Капитулацията би трябвало да бъде отразена като най-важният исторически акт и да бъде призната не на територията на спечелилите, а там, откъдето потегли фашистката експанзия – в Берлин, и не в едностранен ред, а наложително от висшото командване на всичките страни от антихитлеристката коалиция… “ В отговор съдружниците се съгласяват да проведат церемонията с вторичното сключване на акта в Берлин. Айзенхауер известява на Йодъл, че немските командващи типовете въоръжени сили би трябвало да се явят за провеждането на окончателната публична процедура във времето и мястото, което бъде посочено от руското и съюзните командвания.
Окончателната и безусловна капитулация на Германия е подписан в берлинското предградие Карлхорст, в постройката на някогашната трапезария на военно инженерното учебно заведение. Според формалната версия, призната в Съветския съюз, актът е подписан на 8 май в 22,43 часа централноевропейско време, в 00,43 часа на 9 май московско време. В текста на акта не е посочена точната дата на подписването му – посочен е 8 май 1945 година
Под този документ подписите си от немска страна поставят генерал-фелдмаршал, шеф на Върховното командване на Вермахта Вилхелм Кайтел, представителят на Луфтвафе – генерал-полковник Штумпф и на кригсмарината — адмирал декор Фридебург. Безусловната капитулация е призната от маршал Жуков (от страна на СССР) и заместител главнокомандващия на експедиционните съюзнически сили маршал Тедър.
Айзенхауер има желание да участва на второто сключване на акта, само че е спрян от възраженията на Чърчил и група офицери от своето обграждане, недоволни от тази процедура. В резултат Айзенхауер изпраща своя заместител Артур Тедер.
Според съгласуваността сред държавните управления на Съветския съюз, Съединени американски щати и Англия е реализирана договореността процедурата в Реймс да се счита за предварителна. Точно по този начин тя се трактува в Съветския съюз, където смисъла на акта на 8 май се принизява, само че на Запад се прави оценка като публично сключване на капитулацията, а процедурата в Карлхорст – за ратификацията ѝ.
След като приема капитулацията, Съветският съюз не подписва мир с Германия,
т.е. официално остава в положението на война. Указът за прекратяването на войната е признат от Президиума на Върховния съвет на Съветския съюз на 25 януари 1955 година
Идеята за безусловна капитулация е стартирана от президента Рузвелт още на срещата в Казабланка през 1943 година.
До месец юли 1944 година е създаден детайлно документ, координиран с всички командвания в антихитлеристката коалиция. Когато на 4-5 май 1945 година въпросът за капитулацията на Германия към този момент става настоящ, се постанова да се напише нов, къс и чисто боен текст на пакта. Автори на документа са американски офицери от щаба на главнокомандващия американо-английски съюзнически сили Дуайт Айзенхауер.
В Народна република България 9 май не е формален празник, само че този ден се отбелязва тържествено,
като се сервират цветя и венци на паметниците на починалите български и руски бойци, бойци от съпротивата и партизани, провеждат се и други тържествени мероприятия.
След 10 ноември 1989 година в България се приключва организирането на публични тържествени мероприятия по случай Деня на успеха. На този ден стартира да се отбелязва Деня на Европа, отдаден на мира и обединяването.
В България, както и в Европейски Съюз, Денят на успеха стартира да се отбелязва на 8 май. Въпреки това, всяка година русофили, евроскептици и левичари в цялата страна не престават да честват на 9 май. Те отдават респект на починалите български и руски воини, и поставят на техните монументи венци и цветя. От 2005 година празнуващите на 9 май носят по съветски пример алегорични георгиевски ленти.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ