Крумовград с уникална експозицияза древния добив на злато
Денят на миньора като пресечна точка сред минало, настояще и бъдеще 
„ Дънди Прешъс Металс Крумовград “ ЕАД оказа помощ за разпространение историята на района
На 18 август 2022 година, в деня на успението на Св. Иван Рилски, патрон на миньорите, в Крумовград публично беше открита музейна експозиция, която споделя за Ада тепе и тайните на античното рударство. Осигурявайки финансирането на избавителни археологически изследвания на Ада тепе, „ Дънди Прешъс Металс Крумовград “ ЕАД спомага за запазване на значима за културно-историческото завещание на страната ни информация и обезпечи опция за разпространение историята на района и на минерално-суровинния отрасъл. Множеството събрани до момента данни демонстрират какъв брой тясно свързани с историята на нашите земи са рударството и металургията.
„ Златото има своето значимо място в човешкия обичай близо 7000 години. То ще продължава да го има и отсега нататък. С откриването на изложбата „ Ада тепе “ имаме опция да покажем на необятна аудитория събраната информация за добива на злато в древността, за бита и особеностите на живота надалеч в предишното. Благодарение на взаимната работа с виновен вложител, институциите, призвани да опазват културното завещание и локалната власт получават опцията да разкрият значими обстоятелства за историята и културата на даден район. Това са позитивни резултати, от които изгода имат огромен брой заинтригувани страни, в това число науката, а работата се прави с оптималната социална и професионална отговорност и съблюдаване на най-високи стандарти. Реализираният план взаимно с община Крумовград, „ Дънди Прешъс Металс Крумовград “ и Националният археологически институт с музей при Българска академия на науките носи позитиви за археологията и дава принос за основаване на положителни условия за развиване на стопанската система на Крумовград. Спасителните археологически изследвания постоянно търсят баланс сред условията на съвремието и икономическото развиване и опазването и популяризирането на културно-историческото завещание “. Това сподели доцент доктор Христо Попов, шеф на НАИМ при Българска академия на науките.
„ Осигурявайки финансирането на избавителните археологически изследвания на Ада тепе и популяризирането на резултатите, „ Дънди Прешъс Металс Крумовград “ ЕАД спомага за запазване на значима за културно-историческото завещание на страната ни информация. С новата музейна експозиция осигуряваме и спомагателна опция за разпространение историята на района и на минерално-суровинния отрасъл. Успехите, които сме постигнали, нямаше да бъдат толкоз удовлетворяващи, в случай че не беше положителното съдействие с локалните управляващи и способените държавни институции. Водени от грижата за живота и здравето на хората, взаимните ни старания доведоха до построяването на минния обект рудник „ Ада тепе “, който през днешния ден действа в естетика с културно-историческите дадености и биоразнообразието в Натура 2000 зона и демонстрира пътищата, по които минен бизнес и просвета могат да вървят дружно и да си сътрудничат “, заключи проф. доктор инж. Илия Гърков, вицепрезидент на „ Дънди Прешъс Металс “ и изпълнителен шеф за България.
„ Община Крумовград имаше шанса да попадне в удобна обстановка, в която развиването на съвременен рудодобив даде късмет да се разкрият част от от дълго време забравените обичаи на рударството в района. „ Ада тепе “ е първият целеустремено проучван остарял рудник в България. Радостно е, че от нашите земи произлиза най-ранното злато в историята на човечеството. Откриването на рудник „ Ада тепе “ през 2019 година даде подтик на стопанската система на града и сътвори условия за развиване на инфраструктурата, завръщането на хората в Крумовград. Развитието на съвременен бизнес е значимо изискване за обезпечаване на разцвет. Паралелно с това обаче, с откриването на музейната експозиция в Обединения детски комплекс градът ни ще има и още едно място, където по интерактивен метод и с просветителна цел необятната общност ще може да се запознае с рударството и металургията на древността, само че и с достиженията на модерната минна промишленост “, означи Себихан Мехмед, кмет на община Крумовград.
Предисторията
Ада тепе - най-старият златодобивен рудник в Европа
Археологическите изследвания демонстрират, че през късната бронзова ера на забележителна част в масива Ада тепе до Крумовград е разработван най-големият прочут златодобивен рудник на Балканите. Добив на злато на Ада тепе има при започване на XV в. прочие Хр. Златодобивът стартира на самия връх и последователно се разгръща върху цялата повърхност на билото. Използвана е техника, при която благодарение на огън рудосъдържащите скали са се нагрявали. Високата температура подпомагала напукването на скалата и извличането на рудата.
Датирането на рудника в късната бронзова ера и извършените задълбочени изследвания доведоха екип от археолози под управлението на доцент доктор Христо Попов, шеф на Националния археологически институт с музей /НАИМ/ при Българска академия на науките, до изненадващото изобретение - Ада тепе е най-старият прочут златодобивен рудник в Европа.
До започването на добива върхът не е бил обитаем, само че с началото на добивните действия се построява сезонно населено място с минимум 20 колиби.
През времето смяна в икономическата обстановка и трансформирането на обществените привички на популацията води до затихване на дейностите по златодобив. Районът последователно придобива селскостопански образ, отдалечавайки се от корените. Златодобивът бива пропуснат за доста дълги години.
Реализирането на първия новоразработен рудник за последните 40 години - „ Ада тепе “ в Крумовград, е образец по какъв начин модерният рудодобив и опазването на културното завещание могат да съжителстват и да дадат добър резултат, когато има градивен разговор и схващане. НАИМ при Българска академия на науките и „ Дънди Прешъс Металс Крумовград “ ЕАД демонстрират на процедура какви са пътищата, по които бизнес и археология могат да вървят дружно и да си сътрудничат.
Проучвания
Историята на археологическите изследвания на Ада тепе води началото си от 2001 г.В интервала 2001 -2006 година на върха се изследва малко тракийско светилище. През 2005 година стартират първите изследвания на следите от остарял златодобив, откривани по скатовете на върха. Три години по-късно българо-германски археологически екип прави нови открития по план, подсилен от научната фондация „ Александър декор Хумболт “. Установява се, че златодобив на върха е имало още от средата на II хиляди прочие Хр. – времето на Микена и на Троя. Тези разкрития вършат Ада тепе най-ранния прочут до този миг златодобивен рудник в Европа.
От 2010 година „ Дънди Прешъс Металс Крумовград “ се ангажира с цялостното изследване на остарелия златодобивен рудник на Ада тепе и с разпространение на резултатите от избавителното му изследване. Дейностите по изследване се извършват през годините до през днешния ден като включват доста интердисциплинарни способи и колаборации. Част са направени за първи път по отношение на плана „ Ада тепе “.
210 000 души гледат изложбата във Виена
В началото на 2017 година Музеят за история на изкуството във Виена приема изложбата „ Първото злато. Ада тепе – най-старият златен рудник в Европа “, която е резултат от взаимната работа на НАИМ към Българска академия на науките, Музея за история на изкуството във Виена и Института за източна и европейска археология при Австрийската академия на науките. За три месеца изложбата е посетена от 210 000 индивида и с това оглавява класацията за най-посещавана в света галерия на антична тема през 2017 година Интересът към изложбата въодушевява уредниците да я покажат и пред българска аудитория, защото в България до този миг в никакъв случай не е правена профилирана краткотрайна експозиция, отдадена на бронзовата ера. Разширена и актуализирана, изложбата става факт в края на 2017 година със заглавие „ Злато и бронз. Метали, технологии и контакти в Източните Балкани през бронзовата ера. “
На 29 май 2018 година в НАИМ към Българска академия на науките беше показан сборникът " Злато & Бронз – Метали, технологии и контакти на територията на Източните Балкани през бронзовата ера ". Основа на сборника стават двете изложения, отдадени на богатото културно-историческо завещание от малко познатата на необятната аудитория бронзова ера.
„ Дънди Прешъс Металс Крумовград “ ЕАД оказа помощ за разпространение историята на района На 18 август 2022 година, в деня на успението на Св. Иван Рилски, патрон на миньорите, в Крумовград публично беше открита музейна експозиция, която споделя за Ада тепе и тайните на античното рударство. Осигурявайки финансирането на избавителни археологически изследвания на Ада тепе, „ Дънди Прешъс Металс Крумовград “ ЕАД спомага за запазване на значима за културно-историческото завещание на страната ни информация и обезпечи опция за разпространение историята на района и на минерално-суровинния отрасъл. Множеството събрани до момента данни демонстрират какъв брой тясно свързани с историята на нашите земи са рударството и металургията.
„ Златото има своето значимо място в човешкия обичай близо 7000 години. То ще продължава да го има и отсега нататък. С откриването на изложбата „ Ада тепе “ имаме опция да покажем на необятна аудитория събраната информация за добива на злато в древността, за бита и особеностите на живота надалеч в предишното. Благодарение на взаимната работа с виновен вложител, институциите, призвани да опазват културното завещание и локалната власт получават опцията да разкрият значими обстоятелства за историята и културата на даден район. Това са позитивни резултати, от които изгода имат огромен брой заинтригувани страни, в това число науката, а работата се прави с оптималната социална и професионална отговорност и съблюдаване на най-високи стандарти. Реализираният план взаимно с община Крумовград, „ Дънди Прешъс Металс Крумовград “ и Националният археологически институт с музей при Българска академия на науките носи позитиви за археологията и дава принос за основаване на положителни условия за развиване на стопанската система на Крумовград. Спасителните археологически изследвания постоянно търсят баланс сред условията на съвремието и икономическото развиване и опазването и популяризирането на културно-историческото завещание “. Това сподели доцент доктор Христо Попов, шеф на НАИМ при Българска академия на науките.
„ Осигурявайки финансирането на избавителните археологически изследвания на Ада тепе и популяризирането на резултатите, „ Дънди Прешъс Металс Крумовград “ ЕАД спомага за запазване на значима за културно-историческото завещание на страната ни информация. С новата музейна експозиция осигуряваме и спомагателна опция за разпространение историята на района и на минерално-суровинния отрасъл. Успехите, които сме постигнали, нямаше да бъдат толкоз удовлетворяващи, в случай че не беше положителното съдействие с локалните управляващи и способените държавни институции. Водени от грижата за живота и здравето на хората, взаимните ни старания доведоха до построяването на минния обект рудник „ Ада тепе “, който през днешния ден действа в естетика с културно-историческите дадености и биоразнообразието в Натура 2000 зона и демонстрира пътищата, по които минен бизнес и просвета могат да вървят дружно и да си сътрудничат “, заключи проф. доктор инж. Илия Гърков, вицепрезидент на „ Дънди Прешъс Металс “ и изпълнителен шеф за България.
„ Община Крумовград имаше шанса да попадне в удобна обстановка, в която развиването на съвременен рудодобив даде късмет да се разкрият част от от дълго време забравените обичаи на рударството в района. „ Ада тепе “ е първият целеустремено проучван остарял рудник в България. Радостно е, че от нашите земи произлиза най-ранното злато в историята на човечеството. Откриването на рудник „ Ада тепе “ през 2019 година даде подтик на стопанската система на града и сътвори условия за развиване на инфраструктурата, завръщането на хората в Крумовград. Развитието на съвременен бизнес е значимо изискване за обезпечаване на разцвет. Паралелно с това обаче, с откриването на музейната експозиция в Обединения детски комплекс градът ни ще има и още едно място, където по интерактивен метод и с просветителна цел необятната общност ще може да се запознае с рударството и металургията на древността, само че и с достиженията на модерната минна промишленост “, означи Себихан Мехмед, кмет на община Крумовград.
Предисторията
Ада тепе - най-старият златодобивен рудник в Европа
Археологическите изследвания демонстрират, че през късната бронзова ера на забележителна част в масива Ада тепе до Крумовград е разработван най-големият прочут златодобивен рудник на Балканите. Добив на злато на Ада тепе има при започване на XV в. прочие Хр. Златодобивът стартира на самия връх и последователно се разгръща върху цялата повърхност на билото. Използвана е техника, при която благодарение на огън рудосъдържащите скали са се нагрявали. Високата температура подпомагала напукването на скалата и извличането на рудата.
Датирането на рудника в късната бронзова ера и извършените задълбочени изследвания доведоха екип от археолози под управлението на доцент доктор Христо Попов, шеф на Националния археологически институт с музей /НАИМ/ при Българска академия на науките, до изненадващото изобретение - Ада тепе е най-старият прочут златодобивен рудник в Европа.
До започването на добива върхът не е бил обитаем, само че с началото на добивните действия се построява сезонно населено място с минимум 20 колиби.
През времето смяна в икономическата обстановка и трансформирането на обществените привички на популацията води до затихване на дейностите по златодобив. Районът последователно придобива селскостопански образ, отдалечавайки се от корените. Златодобивът бива пропуснат за доста дълги години.
Реализирането на първия новоразработен рудник за последните 40 години - „ Ада тепе “ в Крумовград, е образец по какъв начин модерният рудодобив и опазването на културното завещание могат да съжителстват и да дадат добър резултат, когато има градивен разговор и схващане. НАИМ при Българска академия на науките и „ Дънди Прешъс Металс Крумовград “ ЕАД демонстрират на процедура какви са пътищата, по които бизнес и археология могат да вървят дружно и да си сътрудничат.
Проучвания
Историята на археологическите изследвания на Ада тепе води началото си от 2001 г.В интервала 2001 -2006 година на върха се изследва малко тракийско светилище. През 2005 година стартират първите изследвания на следите от остарял златодобив, откривани по скатовете на върха. Три години по-късно българо-германски археологически екип прави нови открития по план, подсилен от научната фондация „ Александър декор Хумболт “. Установява се, че златодобив на върха е имало още от средата на II хиляди прочие Хр. – времето на Микена и на Троя. Тези разкрития вършат Ада тепе най-ранния прочут до този миг златодобивен рудник в Европа.
От 2010 година „ Дънди Прешъс Металс Крумовград “ се ангажира с цялостното изследване на остарелия златодобивен рудник на Ада тепе и с разпространение на резултатите от избавителното му изследване. Дейностите по изследване се извършват през годините до през днешния ден като включват доста интердисциплинарни способи и колаборации. Част са направени за първи път по отношение на плана „ Ада тепе “.
210 000 души гледат изложбата във Виена
В началото на 2017 година Музеят за история на изкуството във Виена приема изложбата „ Първото злато. Ада тепе – най-старият златен рудник в Европа “, която е резултат от взаимната работа на НАИМ към Българска академия на науките, Музея за история на изкуството във Виена и Института за източна и европейска археология при Австрийската академия на науките. За три месеца изложбата е посетена от 210 000 индивида и с това оглавява класацията за най-посещавана в света галерия на антична тема през 2017 година Интересът към изложбата въодушевява уредниците да я покажат и пред българска аудитория, защото в България до този миг в никакъв случай не е правена профилирана краткотрайна експозиция, отдадена на бронзовата ера. Разширена и актуализирана, изложбата става факт в края на 2017 година със заглавие „ Злато и бронз. Метали, технологии и контакти в Източните Балкани през бронзовата ера. “ На 29 май 2018 година в НАИМ към Българска академия на науките беше показан сборникът " Злато & Бронз – Метали, технологии и контакти на територията на Източните Балкани през бронзовата ера ". Основа на сборника стават двете изложения, отдадени на богатото културно-историческо завещание от малко познатата на необятната аудитория бронзова ера.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ