Марина Иванова пред ФАКТИ: България трябва да бъде освободена от корупцията
Денят на истината, разбирайте този на парламентарните избори, доближава от ден на ден и незабелязано бързо. От друга страна, претендентите в листите на партиите, които впечатляват с визитката си, са прекомерно малко. Твърде малко са и тези, които се отличават с ярка в положителен смисъл социална активност. Но не подобен е казусът на събеседничката ни в изявлението по-долу - Марина Иванова, която прояви вежливост и отговори на въпросите на ФАКТИ .
Марина Иванова е едно от новите имена в кандидат-депутатската листа на „ Демократична България “ в 23 МИР-София. Тя е икономист по обучение, приключила е магистратура Международен мениджмънт и маркетинг в университета в Страсбург (1997 г.) и магистратура по Финансови пазари в университета в Барселона (2003 г.). Специалист е по вътрешен одит и надзор, ръководство на риска и промяна. Има 24-годишен опит в огромни интернационалните компании като American Standard, Samsonite, Nexans и други От 2020 година е Директор вътрешен одит и успеваемост на процесите във френската компания SAUR. Владее свободно френски, британски, испански и италиански език. Семейна, има наследник на 16 и щерка на 12 години.
Марина Иванова е съосновател на българското неделно учебно заведение „ Кирил и Методий” в Париж. Инициатор и основател на детската градина към учебното заведение. Бивш член на УС на асоциацията „ Български език – език европейски “ и съвносител на петиция, целяща българският език да бъде приет за матуритетен в Европейския съюз в границите на акция за отбрана на дребните европейски езици.
Участвала е като доброволец и член на СИК във всички изборни акции на ДСБ. Член и интернационален секретар на ДСБ Жени.
- Г-жо Иванова, за какво човек като Вас, построил впечатляваща кариера в чужбина, насочва взор към живота в България, и то към политиката?
- Кандидатирам се за депутат, тъй като непрестанно се вълнувам от всичко, което се случва в България. Следя със угриженост развиването на политическото състояние в страната и изпитвам мощна болежка, че няма посланичество на българската десница в Парламента. Използвала съм всяка една опция да не отстъпвам моите политически възгледи и ангажираност към българската идея.
От политиката зависи метода ни на живот – нашата независимост, природата ни, отстояването на демокрацията, качеството на опазването на здравето, на образованието, на инфраструктурата на страната ни. Включването ми в политиката за мен е израз на моя блян да трансформира това, което се случва сега в България. Родината ни в последните години е пленена страна, узурпирана от една мощно корумпирана върхушка. Това са хора, които не са загрижени нито по какъв начин да подобрят живота на хората, нито за бъдещето на страната и това, което ще оставят на идните генерации.
- Вие сте експерт по вътрешен одит и надзор, ръководство на риска и промяна. Не съставлява ли риск за самата Вас една такава промяна – от шеф в огромна френска ВиК компания да скочите в бурното и съвсем постоянно мътно море на българската политика?
- Рискът от тази промяна си заслужава, тъй като залогът е голям. Положението в страната е доста обезпокоително, смяната в България е безусловно наложителна. Това изисква напъните на всеки един от нас, водени от любовта към България и вярата, че можем да я променим към положително.
- Какви са упоритостите Ви? Възможна ли е смяна на статуквото от въодушевени нови лица като Вас в родния парламент?
- Промяната стартира с митинги предишното лято, когато хиляди хора излязоха по площадите и желаеха оставката на Борисов, на държавното управление и на основния прокурор Гешев. Тези избори ще бъдат продължение на тази смяна. В новия парламент, посредством осъществяване на предизборната стратегия на „ Демократична България “, настоящето статукво ще бъде разрушено.
- Какви политически практики бихте пренесли от Франция в България?
- По мотив дебата в България по отношение на методите на гласоподаване, изрично може да бъде употребен френският опит за гласоподаване с пълномощие. Безспорно потребно може да е за нас и антикорупционното законодателство във Франция, както и законите, които повеляват отбрана на околната среда, на историческите монументи и други.
- Франция е полупрезидентска република, а в България има поддръжници на концепцията за определяне на президентска република. Удачно ли е парламентарната форма на ръководство у нас да отстъпи за сметка на президентска власт?
- Категорично не. България по Конституция е република с парламентарно ръководство и такава би трябвало да си остане. Това, което е належащо, е посредством избор на почтени народни представители да се увеличи престижът на Народното събрание като върховен орган на властта, а не да се трансформира формата на ръководство.
- Как бихте дали своят вот като народен представител в пленарната зала – по съвест по отношение на съответното обсъждане или постоянно в синхрон с парламентарната група, към която принадлежите?
- Важна задача на парламентарната група е да се отстоява избран пакет от политики в сходство с предизборната стратегия. Когато има разнообразни отзиви те би трябвало да се разискват в парламентарната група, само че в пленарната зала гласуването би трябвало да е единомислещо, тъй като това е израз на политическата воля на „ Демократична България “.
- Какъв опит имате в предизборните акции до момента?
- В последните 10 години във всички парламентарни, президентски и европейски избори съм била член на изборната комисия като представител на ДСБ или на обединението, в която ДСБ е взела участие.
- Какви са най-големите компликации пред българите в чужбина, които желаят да гласоподават за български парламент? Какво бихте ги посъветвали?
- Основна компликация за българите в чужбина е отдалечеността им от изборната секция, която е в столицата и в няколко по-големи града. Електронното гласоподаване, както и гласуването по пощата, биха могли да отстранят такава компликация. Моят съвет към сънародниците в чужбина е на първо място да имат воля да отидат до изборната секция и да упражнят правото си на глас, а тези, които могат, да се включат в секционни изборни комисии или като наблюдаващи, с цел да се отворят повече секции и вотът да бъде оптимално транспарантен.
- Защо, съгласно Вас, толкоз години десните образовани хора в България, обединени в една или друга групировка, не съумяха да формулират ясно и разпознаваемо концепциите си пред младото и приблизително потомство? И дълго време останаха даже отвън Парламента.
- Управлението на ОДС пропусна опцията да реформира просветителните стратегии, да покаже с обстоятелства по какъв начин 45-годишното ръководство на комунистическа България откъсна страната ни от Европа и ни лиши от главните демократични правила. Непознаването на този интервал и провалите, които той нанесе на страната, лишиха младото потомство от опцията да направи вярна параленост и да оцени преимуществата и достолепията на демокрацията. Ако това беше направено, младежите от началото на измененията, които през днешния ден са на междинна възраст, щяха в доста по-голяма степен да бъдат последователи на българската десница, която беше моторът и моторът България да поеме към Европейския съюз и НАТО. Идейната обърканост на някои хора проличава по време на избори – те имат вяра на популисти и псевдопатриоти. Нека не забравяме, че избрани политически сили имаха и имат полза България да остане пленена страна, обрасла с корупция и безвластие. Те непрестанно се стремят да разрушават доверието на хората към правилата на българската десница, които изповядва „ Демократична България “
- Звучите като човек, решен да даде всичко от себе си в името на това, в което има вяра. Каква е Вашата персонална идея?
- Моята персонална идея е само българската идея. На нея съм служила и послужвам посредством разнообразни мои дейности: съосновател съм на Българското учебно заведение в Париж „ Кирил и Методий “ и на детска градина към учебното заведение, вземам участие в акции за подкрепяне на деца и бедстващи хора в България, постоянно разпространявам страната си измежду чужденците, с които поддържам връзка. Днес обаче моята идея е доста по-значима – България би трябвало да бъде освободена от корупцията. Първото изискване да се случи това е реформирането на правосъдната власт. Ако това бъде изпълнено, ще превърнем страната си в почтена европейска страна.
Марина Иванова е едно от новите имена в кандидат-депутатската листа на „ Демократична България “ в 23 МИР-София. Тя е икономист по обучение, приключила е магистратура Международен мениджмънт и маркетинг в университета в Страсбург (1997 г.) и магистратура по Финансови пазари в университета в Барселона (2003 г.). Специалист е по вътрешен одит и надзор, ръководство на риска и промяна. Има 24-годишен опит в огромни интернационалните компании като American Standard, Samsonite, Nexans и други От 2020 година е Директор вътрешен одит и успеваемост на процесите във френската компания SAUR. Владее свободно френски, британски, испански и италиански език. Семейна, има наследник на 16 и щерка на 12 години.
Марина Иванова е съосновател на българското неделно учебно заведение „ Кирил и Методий” в Париж. Инициатор и основател на детската градина към учебното заведение. Бивш член на УС на асоциацията „ Български език – език европейски “ и съвносител на петиция, целяща българският език да бъде приет за матуритетен в Европейския съюз в границите на акция за отбрана на дребните европейски езици.
Участвала е като доброволец и член на СИК във всички изборни акции на ДСБ. Член и интернационален секретар на ДСБ Жени.
- Г-жо Иванова, за какво човек като Вас, построил впечатляваща кариера в чужбина, насочва взор към живота в България, и то към политиката?
- Кандидатирам се за депутат, тъй като непрестанно се вълнувам от всичко, което се случва в България. Следя със угриженост развиването на политическото състояние в страната и изпитвам мощна болежка, че няма посланичество на българската десница в Парламента. Използвала съм всяка една опция да не отстъпвам моите политически възгледи и ангажираност към българската идея.
От политиката зависи метода ни на живот – нашата независимост, природата ни, отстояването на демокрацията, качеството на опазването на здравето, на образованието, на инфраструктурата на страната ни. Включването ми в политиката за мен е израз на моя блян да трансформира това, което се случва сега в България. Родината ни в последните години е пленена страна, узурпирана от една мощно корумпирана върхушка. Това са хора, които не са загрижени нито по какъв начин да подобрят живота на хората, нито за бъдещето на страната и това, което ще оставят на идните генерации.
- Вие сте експерт по вътрешен одит и надзор, ръководство на риска и промяна. Не съставлява ли риск за самата Вас една такава промяна – от шеф в огромна френска ВиК компания да скочите в бурното и съвсем постоянно мътно море на българската политика?
- Рискът от тази промяна си заслужава, тъй като залогът е голям. Положението в страната е доста обезпокоително, смяната в България е безусловно наложителна. Това изисква напъните на всеки един от нас, водени от любовта към България и вярата, че можем да я променим към положително.
- Какви са упоритостите Ви? Възможна ли е смяна на статуквото от въодушевени нови лица като Вас в родния парламент?
- Промяната стартира с митинги предишното лято, когато хиляди хора излязоха по площадите и желаеха оставката на Борисов, на държавното управление и на основния прокурор Гешев. Тези избори ще бъдат продължение на тази смяна. В новия парламент, посредством осъществяване на предизборната стратегия на „ Демократична България “, настоящето статукво ще бъде разрушено.
- Какви политически практики бихте пренесли от Франция в България?
- По мотив дебата в България по отношение на методите на гласоподаване, изрично може да бъде употребен френският опит за гласоподаване с пълномощие. Безспорно потребно може да е за нас и антикорупционното законодателство във Франция, както и законите, които повеляват отбрана на околната среда, на историческите монументи и други.
- Франция е полупрезидентска република, а в България има поддръжници на концепцията за определяне на президентска република. Удачно ли е парламентарната форма на ръководство у нас да отстъпи за сметка на президентска власт?
- Категорично не. България по Конституция е република с парламентарно ръководство и такава би трябвало да си остане. Това, което е належащо, е посредством избор на почтени народни представители да се увеличи престижът на Народното събрание като върховен орган на властта, а не да се трансформира формата на ръководство.
- Как бихте дали своят вот като народен представител в пленарната зала – по съвест по отношение на съответното обсъждане или постоянно в синхрон с парламентарната група, към която принадлежите?
- Важна задача на парламентарната група е да се отстоява избран пакет от политики в сходство с предизборната стратегия. Когато има разнообразни отзиви те би трябвало да се разискват в парламентарната група, само че в пленарната зала гласуването би трябвало да е единомислещо, тъй като това е израз на политическата воля на „ Демократична България “.
- Какъв опит имате в предизборните акции до момента?
- В последните 10 години във всички парламентарни, президентски и европейски избори съм била член на изборната комисия като представител на ДСБ или на обединението, в която ДСБ е взела участие.
- Какви са най-големите компликации пред българите в чужбина, които желаят да гласоподават за български парламент? Какво бихте ги посъветвали?
- Основна компликация за българите в чужбина е отдалечеността им от изборната секция, която е в столицата и в няколко по-големи града. Електронното гласоподаване, както и гласуването по пощата, биха могли да отстранят такава компликация. Моят съвет към сънародниците в чужбина е на първо място да имат воля да отидат до изборната секция и да упражнят правото си на глас, а тези, които могат, да се включат в секционни изборни комисии или като наблюдаващи, с цел да се отворят повече секции и вотът да бъде оптимално транспарантен.
- Защо, съгласно Вас, толкоз години десните образовани хора в България, обединени в една или друга групировка, не съумяха да формулират ясно и разпознаваемо концепциите си пред младото и приблизително потомство? И дълго време останаха даже отвън Парламента.
- Управлението на ОДС пропусна опцията да реформира просветителните стратегии, да покаже с обстоятелства по какъв начин 45-годишното ръководство на комунистическа България откъсна страната ни от Европа и ни лиши от главните демократични правила. Непознаването на този интервал и провалите, които той нанесе на страната, лишиха младото потомство от опцията да направи вярна параленост и да оцени преимуществата и достолепията на демокрацията. Ако това беше направено, младежите от началото на измененията, които през днешния ден са на междинна възраст, щяха в доста по-голяма степен да бъдат последователи на българската десница, която беше моторът и моторът България да поеме към Европейския съюз и НАТО. Идейната обърканост на някои хора проличава по време на избори – те имат вяра на популисти и псевдопатриоти. Нека не забравяме, че избрани политически сили имаха и имат полза България да остане пленена страна, обрасла с корупция и безвластие. Те непрестанно се стремят да разрушават доверието на хората към правилата на българската десница, които изповядва „ Демократична България “
- Звучите като човек, решен да даде всичко от себе си в името на това, в което има вяра. Каква е Вашата персонална идея?
- Моята персонална идея е само българската идея. На нея съм служила и послужвам посредством разнообразни мои дейности: съосновател съм на Българското учебно заведение в Париж „ Кирил и Методий “ и на детска градина към учебното заведение, вземам участие в акции за подкрепяне на деца и бедстващи хора в България, постоянно разпространявам страната си измежду чужденците, с които поддържам връзка. Днес обаче моята идея е доста по-значима – България би трябвало да бъде освободена от корупцията. Първото изискване да се случи това е реформирането на правосъдната власт. Ако това бъде изпълнено, ще превърнем страната си в почтена европейска страна.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ