Да изградиш отбор или да си го купиш – това е въпросът
Деле Али не знае сигурно какво следва да се случи. Но тъй като е играл с Хари Кейн с години, тъй като го е виждал под хиляда дълги подавания, тъй като го е виждал по какъв начин чуква топката с глава в празното пространство вместо напред към вратата, той има много добра визия какво може да се случи. Топката е отклонена с глава и Али към този момент е там и я чака.
Кристиан Ериксен не знае сигурно какво следва да се случи. Но тъй като е играл с Али с години, тъй като го е виждал да преследва хиляда свалени топки в задънени улици, тъй като знае по какъв начин обича да чуква топката с пета на сляпо при липса на други разновидности, той има много добра визия къде може да отиде пасът. Петичката на Али разсича топката като нож и Ериксен към този момент е там и я чака.
Давид де Хеа знае тъкмо какво следва да се случи. Ериксен приключва тъкмо с левия крайник и Тотнъм повежда с 1:0. Часовникът едвам е отмерил 11-ата секунда.
По-късно Алексис Санчес се впуска в един от тези свои типични заплетени рейдове по лявото крило, преди да влезе във вътрешността в терена. Ако бе надигнал взор, щеше да види по какъв начин негови съотборници в червени екипи го поглеждат с това учудване, нормално запазвано за някое каращо мотокар бебе: „ да, доста впечатляващо, само че какво следва и, по-важното, къде се регистрирам аз в цялото това нещо?!”.
Победата на Тотнъм с 2:0 над Манчестър Юнайтед на „ Уембли” си беше лекция от-до, която пристигна не просто поради два момента от мача, въпреки че тъкмо те са добра насочна точка. Те най-вече ни дават становище за фундаменталното разграничение сред тези два клуба: единият от тях бива подложен в състояние на надълбоко признание в мачове от този жанр, в които се изисква висока степен освен на техническо умеене, а и на групов труд и бързи взаимоотношения.
Казано най-просто: Тотнъм игра като тим, Юнайтед игра като тим единствено по име.
Колективният труд е от оня жанр неща, които се отработват с упорити тренировки в течение на месеци. Изсвирва първата свирка на следващото изтощително подготвително занятие и се стартира: „ Не, Хари, ти стоиш там. Деле, ела насам! Сони, ти бягай натам! Така, да го опитаме отначало, след това отново и отново, до момента в който крайниците ви не изгорят от болежка и до момента в който не започнете да чувате гласа ми и в съня си.”
Това не всеки път може да сработи. Когато обаче стане, може да бъде невероятно за въздържане. Със сигурност този раздробен Юнайтед нямаше доста отговори в мразовитата вечер на „ Уембли”, когато скъпата офанзивна петорка на Жозе Моуриньо изглеждаше като да играе не просто друга игра от отбранителната шесторка, а от време на време изобщо и да практикува друг спорт. Тотнъм пък изглеждаше като да вкара гол при всяко свое впускане напред.
Разбира се, не е като Тотнъм да не разполага самичък със суперзвезди. Клубът несъмнено не е съперник на излизането на трансферния пазар и покупката на Лукас Моура за 25 млн. паунда от Пари Сен Жермен в последния ден на зимния прозорец го потвърждава. Когато обаче Тотнъм излезе на пазара, човек остава с чувството за налична тактика, за способ в това по какъв начин избрана уязвимост в състава бива взета на мушка с лазерен фокус.
Поразително е какъв брой доста хора от тима – Али, Бен Дейвис, Киърън Трипиър, Муса Сисоко, Ерик Дайър – бяха взети не като разновидности за тук и в този момент, а като планове за насърчаване. И при цялата опитност на Моуриньо да разтваря необятно пръстите на своите богати шефове, този тим на Юнайтед към момента оставя чувството за платен, а не построен.
И по този начин стигаме до Алексис Санчес с тресящите се и тропащи крайници като на човек, който непрестанно е в положение пред скок на дължина. Той дриблираше добре, разиграваше топката задоволително ефикасно, опита своето обичайно по диагонал копване със разбъркан резултат. Накрая обаче отново мачът си остана от тези, които е по-добре да не помни час по-скоро, като прибавим за лукс неуморния тормоз от почитателите на домакините и момента, когато купеният за едвам 3,5 млн. паунда от Бърнли Трипиър го прати да пасе към централната линия.
Санчес най-вероятно ще усъвършенства Юнайтед и би било неуместно да се твърди противоположното. Също толкоз неоспоримо е обаче и това, че неговият трансфер не бе напълно част от някакъв величествен трансферен проект, а окуражителен опортюнистичен акт на импулсивно януарско извършване на покупки. Акт, който даже не е и покрай решаването на същински проблематичните позиции в състава – да вземем за пример централния полузащитник и левия бек.
Освен това индивидуалистичният, уповаващ се на доста дриблиране жанр на игра на чилиеца може да има надалеч по-дълбоки последици в метода на конструиране на офанзивата на тима и на създаване на свръзки в играта. Санчес не е изчезналото парче от пъзела, а и във вечери като тази е напълно рационално човек да се зачуди дали изобщо някой знае по какъв начин се допуска да наподобява този пъзел.
Разбира се, положителните футболисти се приспособяват. Великите построяват нещо изцяло ново. И човек би заложил на това, че галактиката от гении при „ алените дяволи” ще откри излаз от ситуацията. Както обаче демонстрира казусът с Пол Погба, няма гаранция, че това ще се случи на мига. Осемнайсет месеца след завръщането си на „ Олд Трафърд” французинът си остава мистерия, която Юнайтед е единствено частично на път да реши. Поставен в сряда в двойка пивоти в центъра паралелно до Неманя Видич, Погба беше покосен от интензитета на пресинга на Тотнъм и рядко си правеше труда да следва бегача в своята зона, като демонстрираше повече интерес към завладяването на празно пространство в сравнение с в затварянето му.
Там е работата при построяването на тим от суперзвезди: от време на време това може да докара до вътрешно опълчване. Как Погба и Санчес да приспособят играта си един към различен, когато и двамата обичат да нападат лявото полупространство? Може ли да се слага Погба на обичаната му позиция в полузащитна тройка, без да се жертва ширината на фронта на офанзивата? Кой заема освободеното пространство от Санчес, когато той се впусне в един от типичните си
заплетени рейдове от крило до крило? Къде изобщо се вписва във всичко това Маркъс Рашфорд?
Човек би желал да мисли, че Юнайтед мисли в дълбочина върху всеки един от тези въпроси, че и върху още други. Междувременно тимът е на 15 точки от водача в класирането на Премиър Лийг и борбата за 2-рото място още веднъж се отвори необятно. Време е за завръщане на подготвителния терен.
Джонатан Лю, „ Индипендънт”
Кристиан Ериксен не знае сигурно какво следва да се случи. Но тъй като е играл с Али с години, тъй като го е виждал да преследва хиляда свалени топки в задънени улици, тъй като знае по какъв начин обича да чуква топката с пета на сляпо при липса на други разновидности, той има много добра визия къде може да отиде пасът. Петичката на Али разсича топката като нож и Ериксен към този момент е там и я чака.
Давид де Хеа знае тъкмо какво следва да се случи. Ериксен приключва тъкмо с левия крайник и Тотнъм повежда с 1:0. Часовникът едвам е отмерил 11-ата секунда.
По-късно Алексис Санчес се впуска в един от тези свои типични заплетени рейдове по лявото крило, преди да влезе във вътрешността в терена. Ако бе надигнал взор, щеше да види по какъв начин негови съотборници в червени екипи го поглеждат с това учудване, нормално запазвано за някое каращо мотокар бебе: „ да, доста впечатляващо, само че какво следва и, по-важното, къде се регистрирам аз в цялото това нещо?!”.
Победата на Тотнъм с 2:0 над Манчестър Юнайтед на „ Уембли” си беше лекция от-до, която пристигна не просто поради два момента от мача, въпреки че тъкмо те са добра насочна точка. Те най-вече ни дават становище за фундаменталното разграничение сред тези два клуба: единият от тях бива подложен в състояние на надълбоко признание в мачове от този жанр, в които се изисква висока степен освен на техническо умеене, а и на групов труд и бързи взаимоотношения.
Казано най-просто: Тотнъм игра като тим, Юнайтед игра като тим единствено по име.
Колективният труд е от оня жанр неща, които се отработват с упорити тренировки в течение на месеци. Изсвирва първата свирка на следващото изтощително подготвително занятие и се стартира: „ Не, Хари, ти стоиш там. Деле, ела насам! Сони, ти бягай натам! Така, да го опитаме отначало, след това отново и отново, до момента в който крайниците ви не изгорят от болежка и до момента в който не започнете да чувате гласа ми и в съня си.”
Това не всеки път може да сработи. Когато обаче стане, може да бъде невероятно за въздържане. Със сигурност този раздробен Юнайтед нямаше доста отговори в мразовитата вечер на „ Уембли”, когато скъпата офанзивна петорка на Жозе Моуриньо изглеждаше като да играе не просто друга игра от отбранителната шесторка, а от време на време изобщо и да практикува друг спорт. Тотнъм пък изглеждаше като да вкара гол при всяко свое впускане напред.
Разбира се, не е като Тотнъм да не разполага самичък със суперзвезди. Клубът несъмнено не е съперник на излизането на трансферния пазар и покупката на Лукас Моура за 25 млн. паунда от Пари Сен Жермен в последния ден на зимния прозорец го потвърждава. Когато обаче Тотнъм излезе на пазара, човек остава с чувството за налична тактика, за способ в това по какъв начин избрана уязвимост в състава бива взета на мушка с лазерен фокус.
Поразително е какъв брой доста хора от тима – Али, Бен Дейвис, Киърън Трипиър, Муса Сисоко, Ерик Дайър – бяха взети не като разновидности за тук и в този момент, а като планове за насърчаване. И при цялата опитност на Моуриньо да разтваря необятно пръстите на своите богати шефове, този тим на Юнайтед към момента оставя чувството за платен, а не построен.
И по този начин стигаме до Алексис Санчес с тресящите се и тропащи крайници като на човек, който непрестанно е в положение пред скок на дължина. Той дриблираше добре, разиграваше топката задоволително ефикасно, опита своето обичайно по диагонал копване със разбъркан резултат. Накрая обаче отново мачът си остана от тези, които е по-добре да не помни час по-скоро, като прибавим за лукс неуморния тормоз от почитателите на домакините и момента, когато купеният за едвам 3,5 млн. паунда от Бърнли Трипиър го прати да пасе към централната линия.
Санчес най-вероятно ще усъвършенства Юнайтед и би било неуместно да се твърди противоположното. Също толкоз неоспоримо е обаче и това, че неговият трансфер не бе напълно част от някакъв величествен трансферен проект, а окуражителен опортюнистичен акт на импулсивно януарско извършване на покупки. Акт, който даже не е и покрай решаването на същински проблематичните позиции в състава – да вземем за пример централния полузащитник и левия бек.
Освен това индивидуалистичният, уповаващ се на доста дриблиране жанр на игра на чилиеца може да има надалеч по-дълбоки последици в метода на конструиране на офанзивата на тима и на създаване на свръзки в играта. Санчес не е изчезналото парче от пъзела, а и във вечери като тази е напълно рационално човек да се зачуди дали изобщо някой знае по какъв начин се допуска да наподобява този пъзел.
Разбира се, положителните футболисти се приспособяват. Великите построяват нещо изцяло ново. И човек би заложил на това, че галактиката от гении при „ алените дяволи” ще откри излаз от ситуацията. Както обаче демонстрира казусът с Пол Погба, няма гаранция, че това ще се случи на мига. Осемнайсет месеца след завръщането си на „ Олд Трафърд” французинът си остава мистерия, която Юнайтед е единствено частично на път да реши. Поставен в сряда в двойка пивоти в центъра паралелно до Неманя Видич, Погба беше покосен от интензитета на пресинга на Тотнъм и рядко си правеше труда да следва бегача в своята зона, като демонстрираше повече интерес към завладяването на празно пространство в сравнение с в затварянето му.
Там е работата при построяването на тим от суперзвезди: от време на време това може да докара до вътрешно опълчване. Как Погба и Санчес да приспособят играта си един към различен, когато и двамата обичат да нападат лявото полупространство? Може ли да се слага Погба на обичаната му позиция в полузащитна тройка, без да се жертва ширината на фронта на офанзивата? Кой заема освободеното пространство от Санчес, когато той се впусне в един от типичните си
заплетени рейдове от крило до крило? Къде изобщо се вписва във всичко това Маркъс Рашфорд? Човек би желал да мисли, че Юнайтед мисли в дълбочина върху всеки един от тези въпроси, че и върху още други. Междувременно тимът е на 15 точки от водача в класирането на Премиър Лийг и борбата за 2-рото място още веднъж се отвори необятно. Време е за завръщане на подготвителния терен.
Джонатан Лю, „ Индипендънт”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ